НС решава днес дали прагът на разплащане да остане 10 000 лв.
Днес народните представители ще довършат дебата и първото гласоподаване по Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Законопроектът на Министерски съвет предлага въвеждането на финансов тласък за лицата, които подадат информация, съдържаща съответни обстоятелства и условия, които не са били известни на органите по приходите и водят до определяне и събиране на спомагателни отговорности за налози, наложителни осигурителни вноски и лихвите върху тях по отношение на укрити и/или недекларирани облагаеми покупко-продажби, приходи, облаги и имущества на обща стойност над 100 000 лева Предвидено е размерът на възнаграждението за лицата да е 10 на 100 от събраните от Национална агенция за приходите и/или Агенция „ Митници “ спомагателни доходи за бюджета, при съблюдаването на избрани условия, на които подадената информация би трябвало да дава отговор, с цел да се приложи нормата за възнаграждението - належащо е тя да съдържа съответни обстоятелства и условия, които не са били известни на органите по приходите, да не се основава на обществено налични източници и да не е получена от подаващото информация лице в качеството му на орган по приходите или държавен чиновник с контролни пълномощия. Това предложение стана известно като “донус-бонус ”.
Депутатите ще гласоподават и предлагането за понижаване на прага на сумите, възможни за осъществяване на разплащания в брой от 10 000 на 5 000 лева, както и въвеждането на условие работодателите от ресторантьорския бранш, които оферират услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди, да изплащат възнагражденията на служащите и чиновниците си наложително по банков път.
БГНЕС напомня, че имаше разнопосочни отзиви по препоръчаните промени. Димо Дренчев от “Възраждане ” разяснява, че в целия ЗИД прозира лобизъм към банковия бранш. Той разгласи, че “Възраждане ” ще гласоподават срещу законопроекта.
Мартин Димитров от ПП-ДБ разяснява предлагането за понижаване на прагът на кешовото заплащане. Според него не могат да одобряват законодателство единствено за огромните градове. “Единият вероятен рационален излаз е да отчетем насъбраната инфлация последните 10 години и да запазим прага подобен какъвто е. Втората опция е да минем към един по-умерен вид - да бъде понижен на 8000 лева ”, счита той. Димитров е безапелационен, че законопроектът би трябвало да мине на първо четене, с цел да може сред първо и второ четене да изчистят всички текстове. Депутатът от ПП-ДБ сподели, че с предлагането “донус-бонус ” се цели ограниченията да се отнасят към по-големите компании, с цел да може те да заплащат своите налози.
“Отнасяме се с запаси към препоръчаните промени в данъчните закони. Нашата парламентарна група не поддържа нито един от препоръчаните планове за промени в данъчни закони в отрасловите комисии.
Същото е и отношението ни към увеличението на прага на разплащането в брой - да не се трансформира прагът на разплащане в брой ”,заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Александър Иванов. /БГНЕС
