Африканис - всичко за древната порода
Днес назоваваме кучетата най-хубавия другар на индивида. Знаем, че те са измежду първите опитомени животни, безпределно предани на своя собственик. Все отново е забавно да разберем от кое място потегля опитомяването на този представител на дивата природа и по какъв начин се е получила тази неразрушима връзка с нас, хората. Отговорите на тези въпроси можем да получим единствено от първото опитомено куче. Това е антична порода кучета, наречена Африканис.
История на Африканис
Рядката порода Африканис - първото опитомено куче от индивида. Африканис съставляват полудива локална порода на Африка, която се е появила на територията на сегашен Египет преди към 7 хиляди години. Първото правдиво сведение за тях датира от 570 година след Христа, а първият стандарт за породата е формиран през 1922 година.
Следвайки номадските и комерсиалните кервани с камили, тези кучета последователно се популяризират из континента. Преди 2 хиляди години те доближават до актуалния си дом - Южна Африка.
И през днешния ден, както и преди хилядолетия, породата съвсем не е селектирана от хората. Селекцията се прави от неумолимата природа, която употребява метода на естествения асортимент. Фактът, че породата се е запазила до през днешния ден е красноречиво доказателство за опциите на африканския жител. Днес в ЮАР има особено направени стратегии за отбрана на рядкото куче и опазване на популацията му в естествената му среда.
Стандарт за Африканис
Строго видяно африканците не са порода, а по-скоро група. Нейните представители нямат сплотяващи външни характерности и могат да наподобяват много друго. Кучетата, които населяват пустинни региони, са дребни, по-сухи, до момента в който тези от планинските места са по-големи и имат дълга и гъста четина. Регистрирани са общо 4 разновидности на африканците.
Все отново тази порода може да се дефинира като приблизително огромна, екземплярите са добре поставени, мускулести. Правят усещане на бързо, издръжливо и настойчиво куче.
Исторически развили се в тежките условия за живот в Африка, тези кучета имат енергоспестяващ метод на живот, което се отразява и на типа им. Тялото им е по-дълго, в сравнение с високо, с друг цвят съгласно мястото, където живее. Има един специфичен тип с твърда кучешка четина, само че е доста рядко срещан.
Характерна специфичност на Африканис е гребенът на гърба им, наименуван още ридж, откъдето идва и името риджбек на породата. Той е формиран от косми, които порастват назад на останалата четина. Тази странна отлика би трябвало да бъде ясно различима, симетрична и да стига до края на тазовите кости, т.е. минава съвсем през целия тил. Трябва да има две идентични корони - завъртания на козината едно против друго. Заради съществуването на такова било на гърба тези кучета се назовават още лъвски.
В антични времена кучетата Африканис са помагали на хората в суровите климатични условия на Африка. Те извършват доста разнородни функционалности - служат като ловци, овчари и пазачи и като неразлъчен другар и сателит на индивида.
Някога са ловували в дребни групи от 2-3 кучета, проследявали са едри зверове, в това число лъвове, и са пазели плячката, до момента в който господарят се появи.
Породата е доста умна, уверена, само че риджбекът е апатичен към външни хора. Той не демонстрира експанзия, само че не е и нерешителен. Красотата и полезността му се дължи на функционалната му склонност към тежките условия в полупустините и саваните на Африка.
Въпреки полудивия метод на живот, любовта към индивида сплотява всички представители на африканците. Кучето е извънредно лоялно към своя собственик. Това се вижда ясно в процеса на образование.
Лесно е да се образова куче от порода Африканис, само че хората би трябвало да се отнасят деликатно към него. Това куче не понася повишението на гласа, то е сензитивно и уязвимо животно. Обича децата и се схваща добре и с други породи.
Хранене на Африканис
Африканис е мускулесто, мощно и интензивно животно и когато живее в дома като домакински любим, хората би трябвало да се преценяват с обстоятелството, че кучето се нуждае от храна с високо качество, без значение дали е суха храна за кучета, консерви за кучета или от натурални артикули. Витамините и минералите, нужни за здравето на кучето, би трябвало да се дават като добавка, в случай че Африканис се храни с натурална храна. Високото равнище на протеините е наложително изискване за хранителната диета на кучето.
Пилешкото, свинското, заешкото, овнешкото и дивечовото месо са подобаващи за него, тъй като в дивата природа то ловува главно дивеч. Месата обаче би трябвало да минат термична обработка. Могат да се прибавят зеленчуци за кучета, плодове за кучета, сварени яйца и някои млечни артикули като изварата. Пикантните храни и особено обработените месни и рибни артикули не са подобаваща храна за Африканис, както и млякото.
Обучение на Африканис
При образованието на Африканис най-важно е търпението на стопанина. Трябва да се знае, че това животно деликатно обмисля всяка команда и не позволява принуждение. Кучето е доста мъдро и в случай че отхвърля да извърши някоя команда, то това е тъй като целта му сега е различен. То преценя обстановките и по-късно извършва.
Болести при Африканис
Тъй като породата Африканис е минала най-неумолимата селекция - тази на природата, то екземплярите, които са оживели, са доста мощни, устойчиви и съвсем не боледуват. Все отново кучето от тази порода е податливо на някои здравословни проблеми. На първо място това е генетично заболяване, известно като дермоиден синус. Това е дупчица в кожата, която може да стигне до гръбнака. На мястото се образува киста, която е мъчителна за животното. Премахването е единствено оперативно. Профилактиката е посредством приемане на фолиева киселина на бременната женска.
Другите болести при Африканис са костни - тазобедрена дисплазия и стомашни - приплъзване на стомаха, което е съществено и животозастрашаващо положение при тази порода.
Отглеждане на Африканис
Грижите за Африканис зависят главно от типа на козината. Като цяло кучето не се нуждае от специфични процедури. Тези с гъста и дълга четина би трябвало да се сресват постоянно. Очите и ушите на кучето също би трябвало да се почистват постоянно. Устната хигиена включва миене на зъбите на кучето, както и даване на дъвка, която почиства плаката.
Тъй като породата от епохи свободно се скита из територии, близки до човешките обиталища, техните желания съчетават потребността от свободен шир и обичта към индивида. Затова ще се усещат удобно в извънградска къща. При развъждане в апартамент Африканис мъчно ще свикне и ще бъде належащо стопанинът да му посвещава доста време за разходки на открито и излети измежду природата.
Това куче е запазило единствено най-хубавите качества на своите предшественици и е придобило нови позитивни качества и умения през последните епохи. Затова то е евентуалният отличен сателит в живота на индивида, който обича кучета.
Любопитни обстоятелства за Африканис
Кучетата от тази порода са отлични ловци и преследвачи, тъй като могат както да бягат бързо, по този начин и да поддържат непрекъсната скорост дълго време, т.е. те са както спринтьори, по този начин и бегачи на дълги дистанции, което е рядко умеене.
Ако имате потребност от бавачка за дребното си дете, най-добре се доверете на Африканис. То ще пази детето безпогрешно.
Тази порода понася огромни амплитудни разлики и може да изкара по няколко дни без вода.
