Днес, надвесена над купа леща, гледам снега и си мисля,

Днес, надвесена над купа леща, виждам снега и си мисля, какъв брой ми е бедна коледната декорация. Сутринта я разтоварих, преди децата да я овършеят и се смаях. Сред някои по- красиви и скъпи играчки, някои от благотворителни действия купени, някои, правени с каката…ами то май не остана нищо друго. Китайски шедьоври най-вече, да не приказваме, че върхът на елхата е цялостна покруса.

Определено би трябвало да наваксам с украсата и да не помни най- сетне евтините китайски джунджурийки. Да ги изхвърля най – добре. Директно. Кардинално.

Разглеждам из интернет, дали няма някой коледен благотворителен базар и намирам един годишен подобен, означавам си в календара да идем и там с децата. На него се продават ръчно направени картички и играчки с благотворителна цел. Съчетаваме нещата по този метод. Идва Коледа и всички се сещаме да сме благотворителни, това – до откакто мине Коледа.

Иска ми се да кажа нещо през днешния ден доста одухотворено, може би това се чака от мен, само че истината е, че ме вълнува единствено това. Как би трябвало да освежа коледната декорация. Ами то не може по пътя на възвишеното да си занемарим „ земните ” отговорности, я!

“И кой е споделил прочее, че постите са точно това – път към възвишеното? ”

Винаги съм мислила, че крайната естетика е в мирното комбиниране на крайности. Мирно, тъй като принудително не става. Ако се стремиш с цялостна мощ да си по едно и също време стопанка ( майка ) и работеща жена с цената на напрегнат стрес – това не е хармоничното цяло на личността ти. Но в случай че приемеш, че има моменти, когато си повече едното, по- малко другото, постигаш мир със себе си и в последна сметка си доста пълноценна стопанка ( майка ) и по- пълноценна работеща жена.

Ако се отдадеш на прекомерно духовни действия, забиеш съзнанието си в учения, размишления, полемики, а пренебрегнеш прагматичното, ежедневното, злободневното даже – това не те прави по- цялостна персона, колкото и да те убеждават духовните ти занимания, че точно такава ще те създадат. Балансирайки сред крайностите, на които сме подложени, от които сме изтъкани самите ние – сигурно, това ще ни докара до по- огромна мъдрост. Но не самоцелна и статична, заключена в постулати и подготвени изречения, а динамична, жива като живота, същинска в същността си.

В този смисъл, лишението на постите, не е, с цел да те издигне от земното и да те направи по- величествен и одушевен. Но превъзмогването на лакомията, преборването на суетата и гордостта, каляването на волята в опозиция на рекламата и маркетинга, несъмнено трансформира гледната ти точка по значителен метод. По метод, по който като че ли виждаш оттатък нещата, скритите послания, преднамерената операция, знаците и кодовете за разгадаването им. Което по никакъв начин не е малко!

И това, което следва да се случи съгласно мен, доста по- значимо от това, дали си гризнал от филията с масло на детето или си изпил чаша вино за нечие здраве, е дали този нов взор, качествено друг от преди, ще се резервира и след времето на поста? Дали се натрупва или закърнява с времето, дали просто те трансформира, без да се постанова да се грижиш за него, а е окончателно и дефинитивно?

Това следва да схвана, само че дотогава има доста време. Много битки, доста път.

И най- дългият път стартира с първата крачка, която в моя случай, в този момент тъкмо, е да си простя за китайските отпадъци, дето съм ги накупила с времето, да им дам нов късмет. Просто да си купим тази нова година по- огромна елха, която да побере всичко – и качественото, и евтиното. И ръчно правеното, и инцидентно попадналото.

За да има място и за новото. И с цел да има баланс.

Бележка - Черногледият елен е платен точно от благотворителна акция предходната година. По гледище на Дара, която сподели тогава, че с тази намръщена физиономия той няма никакъв късмет да бъде платен и това би трябвало точно ние да сторим. Децата са по- мъдри от нас. Факт.

Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,