Бащата на моловете
Днес моловете са толкоз публикувани, че ги одобряваме за даденост. Но в този момент ще научим историята им, както и историята на техния основател, Виктор Груен – най-популярният проектант, за който в никакъв случай не сте чували…
През зимата на 1948 мъж име Виктор Груен има време за губене, тъй като поради стихия полетът му от летището в Детройт, Мичиган, е отсрочен. Той си изкарва прехраната с планиране на универсални магазини и по тази причина, вместо да седи на летището или в някой хотел, отива да прегледа известния за града повсеместен магазин Хъдсънс. Мястото е отлично (дори архитектът на постройката го развежда), само че останалата част от центъра на Детройт е разнебитена. И нищо чудно – след две международни войни и една Голяма меланхолия, градът е мощно залинял. Съответно цените на парцелите в покрайнините са оскъдни и излиза по-евтино за човек да си купи къща към града, в сравнение с да наеме апартамент в центъра му, което надлежно отдръпва хората от магазините там.
Когато Виктор се прибира в Ню Йорк, той написа писмо до притежателя на Хъдсънс, в което му изяснява точно това и изрича опасения, че би трябвало да се построят магазини и във външните елементи на града. Оскар Уебър също вижда нещата по подобен метод и предлага работа на Груен като съветник по недвижимите парцели. Двамата се насочат на път по покрайнините на Детройт, с цел да изберат постройка за новия магазин. Но подобаваща по този начин и не намират.
Първи е Eastland Center. Груен поставя магазина Хъдсънс тъкмо по средата на постройката и го заобикаля от 3 страни с други по-малки магазинчета. Извън постройката е паркингът, което значи – и това е един от най-големите дефекти на мола – че с цел да стигне човек до Хъдсънс, би трябвало да мине около по-малките магазини. Това е доста значим подробност, тъй като идващият търговски център, Northland Center, ще има съвсем 100 дребни магазина, които би трябвало да са удовлетворени, с цел да виждат смисъл да заплащат наем.
Northland е много по-модерен и наподобява колкото на търговски център, толкоз и на парк със зеленина, фонтани, изкуство, пейки и по този начин нататък, където хората могат да прекарват свободното си време. Той е извънредно сполучлив и съумява да надвиши предстоящите прихода на магазина Хъдсънс с 30% като дребните магазинчета също са удовлетворени – за първата си година комерсиалният център донася доходи от $88 милиона (около $700 милиона днес). Този триумф утвърждава Груен като експерт в сферата си.
Със постройката за Дейтънс, Груен развива опита си от Northland Center. Така тя става освен купчина магазини, а съдържа всичко, което може да се види в центъра на един град. Това е главната разлика сред търговски център и мол – комерсиалният център е просто доста магазини един до различен, до момента в който молът е място за превозване на време.
С това пътят по основаването
Поглед върху дребна част от Southdale Center през днешния ден
Изненадващо в следствие Виктор Груен, бащата на модерни мол, става един от най-гласните му съперници. Той се пробва да смени профила съм към градоустройство като задачата му е да направи центъра на един град повече като мол, а не да строи молове в покрайнините му. Никой от плановете му обаче не се осъществя.
През 1968 Груен стопира с архитектурата и се връща назад в родната си Виена… където открива, че магазинчета и кафенета, които го въодушевяват за Northland Center, са застрашени от новопостроен мол. Той прекарва остатъка от живота си пишейки публикации и изнасяйки речи, в които жигосва моловете като „ великански машини за извършване на покупки “ и грозни „ морета от паркинги “. Той моли към обществото да стачкува против построяването на такива здания. Но тези старания значително са напразни – до гибелта му през 1980 единствено в Съединени американски щати са отворени над 1000 молове.
…
Днес Виктор Груен е забравен… само че единствено до известна степен. Неговото име ще продължи да се чува в термина „ Ефекта Груен “. Този термин се употребява от дизайнерите на молове и разказва възприятието на комплициране и загубата на ориентировка, която клиентите получават поради целеустремено комплицираната класификация на детайлите на постройката. Така те са по-склонни да обикалят повече и надлежно да си купят повече неща. Този резултат е прочут на всички ни.
