Съдилища за животни и предмети
Днес малко хора ще повярват в това, само че имало времена, траяли, прочее, до наскоро, когато неодушевен предмет или животно можели да бъдат дадени под съд – и осъдени!
Древногръцкият мъдрец Платон написа в един от разговорите си: „ Ако впрегатно или друго животно убие човек, роднините на жертвата могат да съдят животното за убийство… и в случай че животното загуби делото, имат право да го убият и изхвърлят от земята си. Ако някой е погубен от неодушевен предмет, като се изключи мълния или друго събитие със извънреден генезис, родственик може да дефинира някой комшия за съдия… и когато предметът загуби делото в съда, дано бъде изхвърлен отвън границите “.
В средновековна Европа съществувала специфична юридическа категория „ deodand “ – тя се отнасяла за животни и предмети, които след това се конфискували в интерес на „ Бога и кралството “ и ги продавали за някоя благородна идея.
Цели епохи имало общоприети типове съдбовни злополуки, които постоянно водели до „ деоданд “: да вземем за пример произшествия с лодки, коне, къщи, дървета и каруци. Също и по-драматични: хора били разкъсвани от вятърни мелници, върху им падали дървета, хапели ги прасета, падали в бъчви с вряща бира, върху главите им се сгромолясвали бъчви с вино.
Когато виновници за произшествието били животни, постоянно ги обесвали, изгаряли или погребвали живи. Онези, които били упрекнати в несмъртоносни закононарушения, били лишавани от независимост на публично място. Към такива процеси се отнасяли толкоз съществено, както и към всяко друго правосъдно произвеждане – а като бранители на животните се изявявали професионални юристи. Хората съдели магарета, бръмбари, бикове, гъсеници, петли, крави, кучета, делфини, змиорки, полски мишки, мухи, кози, скакалци, коне, инсекти, пиявици, змии, овце, охлюви, термити, гълъби, вълци, червеи, паразити.
Разбира се, някои днешни хора може да вдигнат надменно плещи – само че това единствено демонстрира, че не се замислят задоволително. Във всеки случаи, сходно отношение към животните явно показва едно много по-голямо почитание към тях, в сравнение с имат даже днешните зоозащитници. Та нали по този метод на животните им се признава правото да се изравнят с хората във връзка с законите? В ера, когато нямало застраховки, един от методите да се сътвори ред в хаоса бил животните и предметите да се създадат виновни за своите дейности. Така или другояче, по този метод се задоволявало възприятието за правдивост. Виновният, без значение какво представлявал, понасял своето наказване.
Така, да вземем за пример, през V-ти в. прочие Хр. статуята на фамозния олимпийски боксьор Теаген от Тасос паднала и умъртвила един от неговите врагове, който, както пишат в хрониките, „ всяка вечер идвал при бронзовата статуя, с цел да я бие с бич “. За наказване статуята била хвърлена в морето.
824 година. Къртиците към град Аоста (Италия) били дадени под съд за увреждане на посевите. Църковният арбитър ги отлъчил от Църквата.
1267 година Перачка паднала във вана с вряла вода и умряла. Ваната била оповестена „ деоданд “, иззета и продадена за 18 пенса.
1386 година Свиня от селището Фалез в Нормандия била упрекната, че яде бебета. Тя била облечена в „ нов мъжки костюм “ и обесена. До бесилката я придружавала въоръжена стража.
1522 г. Плъхове изяли голямо количество ечемик в Отун, Франция. За техен бранител бил назначен млад юрист, който се справил ослепително със задачата си. Той непрекъснато пренасрочвал правосъдното съвещание с аргумента, че ответниците отхвърлят да се явят в съда. Според него, те имали напълно състоятелен претекст за това: страхували се от жестоките котки. Делото по този начин си останало отсрочено во веки веков.
1545 г. Бръмбари-хоботници били изправени пред съд за унищожаването на лозята в Савоя (Франция). Ищците, естествено, били принудени да платят на своя юрист, до момента в който на бръмбарите бил възложен длъжностен подобен. Изходът на делото не е прочут.
1567 година Свиня умъртвила 4-месечно момиченце във Франция. Кралският прокурор постигнал тя да бъде обесена на едно дърво.
1591 година Когато църковната камбана в Углич (Русия) забила в помен за Дмитрий, умрелия наследник на цар Иван Грозни, локалните служители я набили с бич. След това свалили от камбаната езика й и го заточили в Сибир.
1690-те години. В Австрия куче ухапало за крайници член на общински съвет. За наказване било вкарано за 1 година в пандиза на градския пазар.
1716 г. Купчина дърва паднала и умъртвила дете в Англия. Дървата били оповестени за отговорни и продадени за 30 шилинга, които били дадени на бащата.
1827 г. Върховният съд на Съединени американски щати отхвърлил желае на корабособственик да не бъде съден негов транспортен съд, който се откъснал от котвата и предизвикал вреди. Собственикът твърдял, че нито екипажът, нито корабът били отговорни, просто котвената верига не издържала на бурята. Но, според съда „ предметът в тази ситуация се смята за извършител, по-точно, закононарушението е обвързвано на първо място с предмета “.
Подобно дело било възбудено още веднъж в Съединени американски щати през 1844 година, когато арбитър Джоузеф Стори декларирал: „ Кораб, който извърши експанзия, се счита за нарушител “.
1941 г. В Съединени американски щати били унищожени 135 пакета подправени медикаменти, откакто федерален арбитър разгледал дело, наречено по странния метод: „ Съединените щати против 11¼ дузини опаковки, отчасти обозначени като „ Прах против пиене за госпожа Мофат “.
