Днес Кристиан Таков щеше да навърши 52 години. Той почина

Днес Кристиан Таков щеше да навърши 52 години. Той умря на 11 юли тази година. " Дневник " разгласява текст от блога му от далечната 2010 година, който обаче звучи настоящо и през днешния ден.

След текста може да видите и видео (първа заст) от събитието на Клуб на юриста " Теодор Пиперков " на Софийския университет " Климент Охридски " от неделя, пети октомври, в което участваха майката на Кристиан Таков Галя Йончева, доцент Боряна Мусева, асистест Димитър Стоименов, студенти, сътрудници и другари.
16.06.2010
Времето е изключително.

Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта постоянно пада жертва на изкусна обосновка. Истината е безсилна пред корупцията.

Времето е изключително.

Обществото ни дири непоклатимост не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък постоянно нямат морал.

Времето е изключително.

- знаем закона, само че сме не запомнили приличието;
- търсим официални доказателства за очевидното;
- съблюдаваме процедури, с цел да загърбим разума;
- решения се вземат групово, само че не с цел да са мъдри, а с цел да са безотговорни.

Времето е изключително.

- Полуграмотните са на почит;
- Безчестните са богати;
- Честните – нечути;
- Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е схванал.

Времето е изключително.

- правото, колкото по-съвършено става, толкоз се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс;
- за общество ни, което стартира да разчита единствено на правото, това право е изцяло неефикасно.

Не се лъжете. Времената постоянно са били особени.

Днешното, като се изключи че е изключително, е и много комплицирано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото " погледът тъмен, мозъкът не види, положително ли, зло ли отсреща иде ". Към 140 години от този момент. Все комплицирано и все комплицирано. И все изключително.

Тъкмо мотив да кажете като милиони преди вас – " Искам да съм почтен, само че ми пречат ".

Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от дребните взаимни отстъпки и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като далновидност, а безчестието си – с изкусна обосновка.

Но тогава не пледирайте за непорочност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.

Ако изберете светлата страна, ще ви е мъчно, евентуално оскъдно, може би самотно и – сигурно – незаслужено. Награда не се планува. И все пак този избор непроменяемо го прави огромна част от вас.

Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.

И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.

Gaudeamus igitur!

София, 12 юни 2010 година

Това трябваше да бъдат няколко приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ. Не се получиха доста приветствени.

Видео, Клуб на юриста " Теодор Пиперков "