Днес името Чамкория звучи някак екзотично и за мнозина непознато,

Днес името " Чамкория " звучи някак екзотично и за мнозина непознато, само че в края на 19 век това е било обичано място за отдих на най-заможните българи. След като Цар Фердинанд открива магията в гъстите борови гори, по северните скатове на Рила се появяват и първите вили, където елитът на страната се е радвал на чистия планински въздух.

За остарялото летовище припомнят архивни фотоси и проекти, непокътнати в Историческия музей в Самоков, както и дребното останали здания от този интервал. Една от тях грее измежду високите борове с особена архитектура - единствената в България дървена черква - " Преображение Господне ". " И до ден сегашен храмът е нравствен оазис за всеки човек, който търси Бога, който търси излекуване ", споделя протойерей Любомир Мишков пред Nova.

За този същински оазис на вярата, сврян в сърцето на сегашен Боровец, се носят митове. Много хора идват и търсят вълшебен лек за своите болки. Вярата оказва помощ. Облекчение за белодробни заболявания обаче носи най-много въздухът в региона. Неслучайно тази част на Рила планина е била определена за първия курорт в България преди повече от 130 години.

Любомир Николов от Историческия музей в Самоков напомня част от историята на " Чамкория " обратно в годините. " Това е бил един величествен план да се построи голям курортен хотел, да се развие инфраструктурата, да се направи нова фурна, езеро, шадраван. Взаимствано е от курорти като Партенкирхен и Семеринг. Ходили са делегации да черпят опит. Все отново притежателите на вили в " Чамкория " са били най-заможните хора в страната ", изясни той.

Именно притежателите на вили вземат решение измежду този планински парадайс да се издигне възвишен храм и събират пари за него. Архитектът Никола Лазаров прави плана на храма, както и на други детайли от " Чамкория " изцяло гратис, споделя Николов.

Вероятно поради международната рецесия през 30-те години на XX век се осъществя единствено част от плана " Чамкория ". Издигната е църквата, с помощта на самоковския бизнесмен Петър Пиперков. На 23 септември 1934 година самият екзарх Стефан освещава неповторимия храм.

" Иконите в иконостаса са на един самоковски художник - Павел Францалийски, който също е бил измежду притежателите на вили. Неговата е била напълно покрай църквата. Първият етаж е бил отворен, под формата на изложба ", прецизира Николов.

Дървената черква непрекъснато притегля туристи. Тук идват и хора, по някакъв метод свързали значими моменти от живота си с храма. Един от тях е Жечко Балабанов.

" С починалата ми брачна половинка постоянно го посещавахме. През всичките тези години искахме да създадем нещо за църквата. Моята брачна половинка си отиде и аз в нейна чест, и с помощта на Ротари клуб, направихме една самодейност, продавайки на Коледния базар в София продукти, основани от деца в обществени домове, на които сме помагали. Тоест, завъртяхме едно благотворително колело ", сподели Балабанов.

Със средствата църквата " Преображение Господне " в Боровец ще бъде снабдена с климатична апаратура, а пространството към нея с художествено осветяване.

Оазисът на вярата в Боровец пази доста истории. Някои като Жечко са оставили парченце от загатна за обичан човек. Други са потърсили вяра за лекуване. Ако през зимата се спускате по снежните писти на курорта, отделете време и открийте църквата, която прави чудеса. Не единствено на Коледа.