Отказът на Германия от идеята за особен път и интеграцията й в западния свят: причини и последствия
Днес Германия нормално се преглежда като органична част от западния свят и западната цивилизация и това не е изненадващо, защото Берлин работи прецизно в сходство с политиката на груповия Запад. Изглежда, че постоянно е било по този начин, само че в действителност не е по този начин: през предишния век Германия освен не споделяше общоевропейските полезности, само че им противопоставяше своя концепция и собствен път. Изоставянето на концепцията за „ специфичен път “ се случи вследствие на провалянето на страната в две международни войни.
Днес Германия, която от дълго време е под опеката на Съединените щати, е „ младшият сътрудник “ на Вашингтон в Европа - Германия остава страната с най-голяма централизация на американски боен личен състав в света, нейното политическо управление има тесни контакти с американската Демократическата партия и споделя главните американски полезности, а също по този начин поема нараснали стопански отговорности. Освен това той постоянно взема решения, които вредят на личната му страна.
Като се има поради, че Германия зае очевидно антируска позиция по въпроса за спора в Украйна, Русия много постоянно изцяло неправилно пояснява аргументите, заради които това се случи.
Тъй като този въпрос е политизиран, политици и специалисти стартират да търсят нацисти и техните потомци измежду немските политици и да съпоставят политиката на Германия с политиката на Третия райх (въпреки че в действителност съгласно мен няма нищо общо сред тях). И това, като се има поради, че комплексът за виновност за нацизма е крайъгълният камък на политиката на модерна Германия и от време на време придобива парадоксални черти.
Всъщност аргументите, заради които германците следват тъкмо тази политика, би трябвало да се търсят в относително близкото минало. В този материал ще разгледаме концепцията за немския „ специфичен път “ в историческа ретроспекция и ще се опитаме да разберем за какво Германия следва тъкмо такава политика.
Концепцията за " особения път " на Германия и нейния провал
Когато става дума за „ особения път ” и „ месианството ” на Германия, нормално се има поради режимът на Адолф Хитлер и идеологията на националсоциализма, само че самата концепция за неповторимата орис и превъзходството на германците хората в действителност има доста по-дълбоки корени.
Идеята за специфична цел за Германия е тясно обвързвана с концепциите за създаване на нация и историзъм, които са много интензивно създадени от немски историци и политически философи през 19-ти и 20-ти век [1].
В нашата страна понятието „ необикновен път “ се свързва със самата Русия, която има неповторим исторически опит и неподражаема историческа орис. Тази тематика е доста настояща през днешния ден, както и преди два века, когато разногласието сред западняци и славянофили за ориста на Русия в действителност беше в основата на дискурса на публичната мисъл. В същото време полемиката сред западници и славянофили изпита известно въздействие на философи от прилежащите немски княжества [1].
Митът за „ специфичния път “ на Германия действаше на първо място като идеология на обединяването, формирайки националната еднаквост на младата нация „ спорно “, противопоставяйки я на други европейски народи.
Не е инцидентно, че скоковете в известността на тези хрумвания се случват в самобитни „ бифуркационни точки ” на националната история, когато страната е изправена пред избора на бъдещия си път: френската окупация и освободителната война против Наполеон, революцията от 1848 година провалянето в Първата международна война и, несъмнено, ерата на Ваймарската република и Третия райх [2].
Началото на процеса на обединяване на Германия през първата половина на 19 век е съпроводено с деен спор измежду немската общност за това какви би трябвало да бъдат нововъзникващите нация и страна.
Идеите на либерализма не станаха преобладаващи в немското общество, консерватизмът стана доста по-благоприятна почва за развиването на националната концепция на Германия.
Изграждането на немската национална еднаквост се основава не на самостоятелни, а на групови хрумвания, което демонстрира разликата сред немската политическа просвета и общата западна. Д
о огромна степен теорията за консерватизма при започване на 19 век се основава на рецензията на демократичната идеология, дефинирана през 17-18 век. Основните категории на най-консервативните концепции от това време включват рационално проведена монархия, исторически опит, групова мъдрост и традиция [1].
Монархията се възприема от консерваторите от 19 век като крайъгълен камък на постоянното битие на обществото и ключ към поддържането на реда в страната.
Тази концепция беше изцяло съвместима с пруския образован максимализъм, в границите на който всички значими държавни трансформации се правиха „ от горната страна “, а не посредством революции. Освен това се смяташе, че монархията ще може да отбрани немската нация от трендовете на индивидуализма в Западна Европа, които бяха непознати на германците [1].
Важен преломен миг във образуването на „ специфичния път “ беше обединяването на Германия в една страна - Вторият райх под егидата на Прусия. Цялото немско население претърпя невиждан народен напредък, който беше подтикван от немските интелектуалци.
Трябва да се означи, че процесът на обединяване и подсилване на страната се прави благодарение на мощ, което ускорява позитивното отношение на хората към монархията и милитаризма [4].
Политическата и историческа идея, която се развива в Германската империя, нормално се назовава „ Германски специфичен път “ (Deutscher Sonderweg). Тази идея е създадена от Билефелдската историческа школа, която има за цел да промени наличието и методите на историческата просвета.
Една от главните тези на концепцията на Зондервег беше позицията за уникалността на немското икономическо развиване. Твърди се, че индустриалната гражданска война в Германия идва по-късно, само че е по-бърза, в сравнение с във Англия и Франция.
Втората съществена теза на Зондерверг се основава на разпореждания за историческата уникалност на Германия и директно визира обществото, културата и бъдещето на немския народ.
Твърдеше се, че в случай че Германия стане велика мощ без оглед на Франция и Англия и техните полезности, тогава по принцип няма смисъл да се следва образецът на западноевропейските страни [1].
Първата международна война се преглежда от доста интелектуалци като наближаващ успех на немския „ специфичен път “, вследствие на който западната либерално-егоистична цивилизация, непозната на германците, ще бъде унищожена. Германия обаче загуби войната, което беше сериозен удар както за германците, по този начин и за концепцията за „ специфичен път “.
Именно през междувоенния интервал поражда феноменът на „ консервативната гражданска война “, чиито последователи се пробват да върнат Германия към „ специфичния път “ на развиване.
Консервативните революционери имаха извънредно отрицателно отношение към Ваймарската република и оповестиха либерализма, заимстван от Запада, за смъртен зложелател на германците - и в действителност на цялото човечество. Например за Мьолер ван ден Брук либерализмът е „ морална болест на народите “: той съставлява независимост от убеждения и я показва за убеждения [5].
Търсенето на „ специфичен път “ докара Германия до националсоциализма - до известна степен лозунгите на NSDAP подхождаха на потребностите на обществото. Нацистите култивират културното и расово предимство на немската нация и играят върху реваншистките настроения на германците, които са доста публикувани след унизителния Версайски контракт.
В резултат на това, откакто Германия загуби Втората международна война, в историческата литература стартира да доминира сериозното отношение към самата концепция за „ специфичен път “, който заради преобладаващите условия стартира да се свързва извънредно с нацистка Германия. В модерна Германия е общоприето, че немският „ специфичен път “ е довел германците до незаконния Трети райх.
Всъщност след Втората международна война Германия изостави концепцията за „ специфичен път “ и се интегрира в западния свят. Условията на тази интеграция обаче бяха доста тъжни за страната - в действителност тя трябваше да се откаже от политическото водачество и даже отчасти да загуби своя суверенитет.
Условия за интеграция на Германия в западния свят
Както вярно отбелязва историкът Олег Пленков, разкаянието на Германия за нацизма и неговите закононарушения и съзнателният отвод от претенциите за водеща политическа роля в Европа в процеса на нейното обединяване (и във всичко останало) стана изискване за интеграцията на Германия в западния свят.
Сегашното положение на европейската система не би било допустимо без радикални политически и морални промени в Германия от края на 60-те години [6].
Безусловното раздробяване на Федерална република Германия в западния свят беше изцяло ненадейно и теоретично цялостно. Особено значима е цялостната интеграция на Западна Германия, за която изключително упорства първият западногермански канцлер Конрад Аденауер, който неслучайно е именуван добър европеец, а неприятен немец [6].
На стадия на образуване на републиката Германия в доста случаи беше обект на политиката на други страни. Основните стъпки на Германия на външнополитическата сцена се правят откакто почвата за тях е готова и главните позиции са съгласувани със съдружниците.
Важна характерност на политическия курс на Германия беше отхвърлянето на политиката на властта, която в немското схващане се свързваше с националсоциалистическото минало [7].
В края на войната съдружниците са обединени в желанието си да оставят Германия безсилна и без политическо въздействие. Западногерманската страна, основана през 1949 година, няма нито вестфалски, нито интернационален суверенитет.
През 1955 година Съединените щати, Франция и Англия признават Федерална република Германия като " имаща цялостната власт на суверенна страна над интернационалните и вътрешните работи ", само че не признават властта на Федерална република Германия като безусловна. Те си резервираха правото да афишират изключително състояние в Германия.
Пълното връщане на суверенитета на Германия стана допустимо едвам след разрешаването на Берлинския въпрос, обединяването на Германия и подписването на кротичък контракт [7].
Въпреки това, даже след приемане на цялостен суверенитет, Германия не пое пътя за възобновяване на висшата власт на страната във всички най-важни области.
Избрали пътя на европейската интеграция и като най-последователен бранител на нейното задълбочаване, германците по този метод демонстрираха предпочитание да разтворят своя суверенитет в така наречен „ общ басейн “ на европейския суверенитет [7].
Както вярно означи Олег Пленков в своя труд „ Какво остава от Хитлер. Историческа виновност и политическо смирение на Германия “, след 1945 година германците се пробват да предадат личната си национална еднаквост в дрешника на обединена Европа, само че това не е последвано от същите дейности от страна на други страни.
В резултат на това германците се оказаха голи в компания от облечени хора. В Германия политическата класа умишлено изостави националната еднаквост в интерес на транснационалната еднаквост [3].
Какво дефинира сегашната политика на Германия?
По този метод политическият курс, следван от Германия, е обвързван със следвоенната обстановка, която се разви в Европа. Германският политически хайлайф признава дълга на страната си към западните съдружници и по тази причина неговата политика е изцяло подвластна от политиката на Демократическата партия на Съединени американски щати и транснационалните структури.
През 2016 година The New York Times разгласява материал, озаглавен: Германия се въздържа от водещи европейски функции, в който се показва, че Германия не желае да поема водещи функции и нито един немец не е управлявал водещата европейска организация от 42 години, а последният път Германец беше отпред на НАТО преди 15 години.
Това е още едно доказателство, че Германия не се стреми към политическо водачество. След Втората международна война Германия не пази националните си ползи, а е прегърнала напълно европейската интеграция, трансатлантическия съюз и слага своите ползи преди всичко.
Култивираният в Германия народен разказ за виновност за закононарушенията, осъществени от нацистите, не й разрешава да претендира за политическо водачество.
Германското разкайване за нацизма е невиждано освен в морално, само че и в политическо отношение. За актуалните германци признаването на историческата отговорност за Холокоста е конституционно обвързване като жители на страната [3].
Най-значимото събитие в региона на покаянието за закононарушенията на нацистка Германия е колениченето във Варшава през 1970 година на западногерманския канцлер Вили Бранд. С сходен жест Бранд образува доктрината за отговорността на целия немски народ за закононарушенията на предходните генерации германци против човечеството [8].
Както отбелязва Олег Пленков, контузия от подобен мащаб като Германия през 1945 година не консолидира нацията, а наруши нейната еднаквост.
Германците одобряват голям брой бежанци в ущърб на личната си страна точно заради описа за виновност (лявата политическа класа изцяло управлява отношението на германците към личното им минало). Политиците неведнъж са говорили за превъзмогване на предишното благодарение на бежанците [3].
Милитаризмът, който дълго време беше значителен съставен елемент от мита за нацията, персонално съгласно мен изчезна. Освен това, колкото и да е парадоксално, Германия се трансформира в най-пацифистката страна в Европа.
Това се удостоверява и от резултатите от социологически изследвания - да вземем за пример съгласно данните, получени от изследователската компания YouGov по поръчка на немската осведомителна организация DPA, при положение на въоръжено нахлуване против Германия съвсем една четвърт от германците имат намерение неотложно да я изоставен страната, а единствено 5% от популацията ще отиде непринудено в армията. Други 11% ще са подготвени да оказват помощ на родината си, само че единствено на гражданския фронт.
Бундесверът се разграничава от армиите на Англия, Франция и Съединени американски щати по това, че е изцяло интегриран в НАТО и няма личен общоприет щаб (и затова лична стратегия). Никой офицер няма право да носи униформа на опера или на женитба, както преди 1945 година [3] Поради тази причина съгласно мен е най-малкото необичайно да се чува от съветски специалисти за възраждането на нацизма в Германия.
Координирайки всяка своя стъпка с трансатлантическите и транснационални структури на настоящия Запад, днешна Германия, както бе упоменато нагоре, постоянно работи в лична щета. В края на 2023 година Брутният вътрешен продукт на Германия е намалял с 0,3%. Освен пандемията и международната финансова рецесия, това е първият годишен спад на Брутният вътрешен продукт от 20 години. Това се дължи и на антируските наказания, които удариха тежко немската стопанска система.
Антируската политика на Германия е директно обвързвана с обстоятелството, че тя следва общата политика на груповия Запад - германците са подготвени да поемат нараснали отговорности, в това число по въпроса за оказване на помощ на Украйна или приемане на бежанци, чинно следвайки рекомендациите на Демократическата партия на Съединени американски щати и трансатлантическите структури. Фактът, че сходни решения вредят на самата Германия, наподобява не тормози доста сегашните немски политици.
Източник: Военное обозрение
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед37286Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед38480Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед81135Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед35817Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед51574Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед554049Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна война
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Днес Германия, която от дълго време е под опеката на Съединените щати, е „ младшият сътрудник “ на Вашингтон в Европа - Германия остава страната с най-голяма централизация на американски боен личен състав в света, нейното политическо управление има тесни контакти с американската Демократическата партия и споделя главните американски полезности, а също по този начин поема нараснали стопански отговорности. Освен това той постоянно взема решения, които вредят на личната му страна.
Като се има поради, че Германия зае очевидно антируска позиция по въпроса за спора в Украйна, Русия много постоянно изцяло неправилно пояснява аргументите, заради които това се случи.
Тъй като този въпрос е политизиран, политици и специалисти стартират да търсят нацисти и техните потомци измежду немските политици и да съпоставят политиката на Германия с политиката на Третия райх (въпреки че в действителност съгласно мен няма нищо общо сред тях). И това, като се има поради, че комплексът за виновност за нацизма е крайъгълният камък на политиката на модерна Германия и от време на време придобива парадоксални черти.
Всъщност аргументите, заради които германците следват тъкмо тази политика, би трябвало да се търсят в относително близкото минало. В този материал ще разгледаме концепцията за немския „ специфичен път “ в историческа ретроспекция и ще се опитаме да разберем за какво Германия следва тъкмо такава политика.
Концепцията за " особения път " на Германия и нейния провал
Когато става дума за „ особения път ” и „ месианството ” на Германия, нормално се има поради режимът на Адолф Хитлер и идеологията на националсоциализма, само че самата концепция за неповторимата орис и превъзходството на германците хората в действителност има доста по-дълбоки корени.
Идеята за специфична цел за Германия е тясно обвързвана с концепциите за създаване на нация и историзъм, които са много интензивно създадени от немски историци и политически философи през 19-ти и 20-ти век [1].
В нашата страна понятието „ необикновен път “ се свързва със самата Русия, която има неповторим исторически опит и неподражаема историческа орис. Тази тематика е доста настояща през днешния ден, както и преди два века, когато разногласието сред западняци и славянофили за ориста на Русия в действителност беше в основата на дискурса на публичната мисъл. В същото време полемиката сред западници и славянофили изпита известно въздействие на философи от прилежащите немски княжества [1].
Митът за „ специфичния път “ на Германия действаше на първо място като идеология на обединяването, формирайки националната еднаквост на младата нация „ спорно “, противопоставяйки я на други европейски народи.
Не е инцидентно, че скоковете в известността на тези хрумвания се случват в самобитни „ бифуркационни точки ” на националната история, когато страната е изправена пред избора на бъдещия си път: френската окупация и освободителната война против Наполеон, революцията от 1848 година провалянето в Първата международна война и, несъмнено, ерата на Ваймарската република и Третия райх [2].
Началото на процеса на обединяване на Германия през първата половина на 19 век е съпроводено с деен спор измежду немската общност за това какви би трябвало да бъдат нововъзникващите нация и страна.
Идеите на либерализма не станаха преобладаващи в немското общество, консерватизмът стана доста по-благоприятна почва за развиването на националната концепция на Германия.
Изграждането на немската национална еднаквост се основава не на самостоятелни, а на групови хрумвания, което демонстрира разликата сред немската политическа просвета и общата западна. Д
о огромна степен теорията за консерватизма при започване на 19 век се основава на рецензията на демократичната идеология, дефинирана през 17-18 век. Основните категории на най-консервативните концепции от това време включват рационално проведена монархия, исторически опит, групова мъдрост и традиция [1].
Монархията се възприема от консерваторите от 19 век като крайъгълен камък на постоянното битие на обществото и ключ към поддържането на реда в страната.
Тази концепция беше изцяло съвместима с пруския образован максимализъм, в границите на който всички значими държавни трансформации се правиха „ от горната страна “, а не посредством революции. Освен това се смяташе, че монархията ще може да отбрани немската нация от трендовете на индивидуализма в Западна Европа, които бяха непознати на германците [1].
Важен преломен миг във образуването на „ специфичния път “ беше обединяването на Германия в една страна - Вторият райх под егидата на Прусия. Цялото немско население претърпя невиждан народен напредък, който беше подтикван от немските интелектуалци.
Трябва да се означи, че процесът на обединяване и подсилване на страната се прави благодарение на мощ, което ускорява позитивното отношение на хората към монархията и милитаризма [4].
Политическата и историческа идея, която се развива в Германската империя, нормално се назовава „ Германски специфичен път “ (Deutscher Sonderweg). Тази идея е създадена от Билефелдската историческа школа, която има за цел да промени наличието и методите на историческата просвета.
Една от главните тези на концепцията на Зондервег беше позицията за уникалността на немското икономическо развиване. Твърди се, че индустриалната гражданска война в Германия идва по-късно, само че е по-бърза, в сравнение с във Англия и Франция.
Втората съществена теза на Зондерверг се основава на разпореждания за историческата уникалност на Германия и директно визира обществото, културата и бъдещето на немския народ.
Твърдеше се, че в случай че Германия стане велика мощ без оглед на Франция и Англия и техните полезности, тогава по принцип няма смисъл да се следва образецът на западноевропейските страни [1].
Първата международна война се преглежда от доста интелектуалци като наближаващ успех на немския „ специфичен път “, вследствие на който западната либерално-егоистична цивилизация, непозната на германците, ще бъде унищожена. Германия обаче загуби войната, което беше сериозен удар както за германците, по този начин и за концепцията за „ специфичен път “.
Именно през междувоенния интервал поражда феноменът на „ консервативната гражданска война “, чиито последователи се пробват да върнат Германия към „ специфичния път “ на развиване.
Консервативните революционери имаха извънредно отрицателно отношение към Ваймарската република и оповестиха либерализма, заимстван от Запада, за смъртен зложелател на германците - и в действителност на цялото човечество. Например за Мьолер ван ден Брук либерализмът е „ морална болест на народите “: той съставлява независимост от убеждения и я показва за убеждения [5].
Търсенето на „ специфичен път “ докара Германия до националсоциализма - до известна степен лозунгите на NSDAP подхождаха на потребностите на обществото. Нацистите култивират културното и расово предимство на немската нация и играят върху реваншистките настроения на германците, които са доста публикувани след унизителния Версайски контракт.
В резултат на това, откакто Германия загуби Втората международна война, в историческата литература стартира да доминира сериозното отношение към самата концепция за „ специфичен път “, който заради преобладаващите условия стартира да се свързва извънредно с нацистка Германия. В модерна Германия е общоприето, че немският „ специфичен път “ е довел германците до незаконния Трети райх.
Всъщност след Втората международна война Германия изостави концепцията за „ специфичен път “ и се интегрира в западния свят. Условията на тази интеграция обаче бяха доста тъжни за страната - в действителност тя трябваше да се откаже от политическото водачество и даже отчасти да загуби своя суверенитет.
Условия за интеграция на Германия в западния свят
Както вярно отбелязва историкът Олег Пленков, разкаянието на Германия за нацизма и неговите закононарушения и съзнателният отвод от претенциите за водеща политическа роля в Европа в процеса на нейното обединяване (и във всичко останало) стана изискване за интеграцията на Германия в западния свят.
Сегашното положение на европейската система не би било допустимо без радикални политически и морални промени в Германия от края на 60-те години [6].
Безусловното раздробяване на Федерална република Германия в западния свят беше изцяло ненадейно и теоретично цялостно. Особено значима е цялостната интеграция на Западна Германия, за която изключително упорства първият западногермански канцлер Конрад Аденауер, който неслучайно е именуван добър европеец, а неприятен немец [6].
На стадия на образуване на републиката Германия в доста случаи беше обект на политиката на други страни. Основните стъпки на Германия на външнополитическата сцена се правят откакто почвата за тях е готова и главните позиции са съгласувани със съдружниците.
Важна характерност на политическия курс на Германия беше отхвърлянето на политиката на властта, която в немското схващане се свързваше с националсоциалистическото минало [7].
В края на войната съдружниците са обединени в желанието си да оставят Германия безсилна и без политическо въздействие. Западногерманската страна, основана през 1949 година, няма нито вестфалски, нито интернационален суверенитет.
През 1955 година Съединените щати, Франция и Англия признават Федерална република Германия като " имаща цялостната власт на суверенна страна над интернационалните и вътрешните работи ", само че не признават властта на Федерална република Германия като безусловна. Те си резервираха правото да афишират изключително състояние в Германия.
Пълното връщане на суверенитета на Германия стана допустимо едвам след разрешаването на Берлинския въпрос, обединяването на Германия и подписването на кротичък контракт [7].
Въпреки това, даже след приемане на цялостен суверенитет, Германия не пое пътя за възобновяване на висшата власт на страната във всички най-важни области.
Избрали пътя на европейската интеграция и като най-последователен бранител на нейното задълбочаване, германците по този метод демонстрираха предпочитание да разтворят своя суверенитет в така наречен „ общ басейн “ на европейския суверенитет [7].
Както вярно означи Олег Пленков в своя труд „ Какво остава от Хитлер. Историческа виновност и политическо смирение на Германия “, след 1945 година германците се пробват да предадат личната си национална еднаквост в дрешника на обединена Европа, само че това не е последвано от същите дейности от страна на други страни.
В резултат на това германците се оказаха голи в компания от облечени хора. В Германия политическата класа умишлено изостави националната еднаквост в интерес на транснационалната еднаквост [3].
Какво дефинира сегашната политика на Германия?
По този метод политическият курс, следван от Германия, е обвързван със следвоенната обстановка, която се разви в Европа. Германският политически хайлайф признава дълга на страната си към западните съдружници и по тази причина неговата политика е изцяло подвластна от политиката на Демократическата партия на Съединени американски щати и транснационалните структури.
През 2016 година The New York Times разгласява материал, озаглавен: Германия се въздържа от водещи европейски функции, в който се показва, че Германия не желае да поема водещи функции и нито един немец не е управлявал водещата европейска организация от 42 години, а последният път Германец беше отпред на НАТО преди 15 години.
Това е още едно доказателство, че Германия не се стреми към политическо водачество. След Втората международна война Германия не пази националните си ползи, а е прегърнала напълно европейската интеграция, трансатлантическия съюз и слага своите ползи преди всичко.
Култивираният в Германия народен разказ за виновност за закононарушенията, осъществени от нацистите, не й разрешава да претендира за политическо водачество.
Германското разкайване за нацизма е невиждано освен в морално, само че и в политическо отношение. За актуалните германци признаването на историческата отговорност за Холокоста е конституционно обвързване като жители на страната [3].
Най-значимото събитие в региона на покаянието за закононарушенията на нацистка Германия е колениченето във Варшава през 1970 година на западногерманския канцлер Вили Бранд. С сходен жест Бранд образува доктрината за отговорността на целия немски народ за закононарушенията на предходните генерации германци против човечеството [8].
Както отбелязва Олег Пленков, контузия от подобен мащаб като Германия през 1945 година не консолидира нацията, а наруши нейната еднаквост.
Германците одобряват голям брой бежанци в ущърб на личната си страна точно заради описа за виновност (лявата политическа класа изцяло управлява отношението на германците към личното им минало). Политиците неведнъж са говорили за превъзмогване на предишното благодарение на бежанците [3].
Милитаризмът, който дълго време беше значителен съставен елемент от мита за нацията, персонално съгласно мен изчезна. Освен това, колкото и да е парадоксално, Германия се трансформира в най-пацифистката страна в Европа.
Това се удостоверява и от резултатите от социологически изследвания - да вземем за пример съгласно данните, получени от изследователската компания YouGov по поръчка на немската осведомителна организация DPA, при положение на въоръжено нахлуване против Германия съвсем една четвърт от германците имат намерение неотложно да я изоставен страната, а единствено 5% от популацията ще отиде непринудено в армията. Други 11% ще са подготвени да оказват помощ на родината си, само че единствено на гражданския фронт.
Бундесверът се разграничава от армиите на Англия, Франция и Съединени американски щати по това, че е изцяло интегриран в НАТО и няма личен общоприет щаб (и затова лична стратегия). Никой офицер няма право да носи униформа на опера или на женитба, както преди 1945 година [3] Поради тази причина съгласно мен е най-малкото необичайно да се чува от съветски специалисти за възраждането на нацизма в Германия.
Координирайки всяка своя стъпка с трансатлантическите и транснационални структури на настоящия Запад, днешна Германия, както бе упоменато нагоре, постоянно работи в лична щета. В края на 2023 година Брутният вътрешен продукт на Германия е намалял с 0,3%. Освен пандемията и международната финансова рецесия, това е първият годишен спад на Брутният вътрешен продукт от 20 години. Това се дължи и на антируските наказания, които удариха тежко немската стопанска система.
Антируската политика на Германия е директно обвързвана с обстоятелството, че тя следва общата политика на груповия Запад - германците са подготвени да поемат нараснали отговорности, в това число по въпроса за оказване на помощ на Украйна или приемане на бежанци, чинно следвайки рекомендациите на Демократическата партия на Съединени американски щати и трансатлантическите структури. Фактът, че сходни решения вредят на самата Германия, наподобява не тормози доста сегашните немски политици.
Източник: Военное обозрение
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед37286Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед38480Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед81135Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед35817Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед51574Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед554049Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна война
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ