Знам защо започнахте да празнувате Хелоуин и не ви се сърдя
Днес едни ще украсяват тикви, другите ще назовават тикви тези, които украсяват тиквите. Или с други думи – Хелоуин е и народът ни се радва, че има още една причина да се разделя и ненавижда.
Едните не намират нищо неприятно в това да се маскират като страшни, красиви или ужасно красиви същества, да се забавляват една вечер маскирани като не-себе си и да продължат живота си с един прекрасен спомен допълнително.
Другите се запасяват с големи количества ненавист, която стартират да бълват още от сутринта по тези, забавляващите се.
И не стопират да питат „ Защо празнувате непознат празник, ЗАЩО ПРАЗнуУвате ЧужД ПразниИИКК “.
За да не се хабят да питат повече, аз ще ви кажа за какво, доста е просто.
Ние нямаме наши хубави, радостни, сплотяващи празнични обичаи и взимаме назаем непознатите такива.
iStock
Когато при нас е празник, постоянно е тържествено-тъжно-молитвено-приглушено. Или е обвързвано с ястие на нещо. Забавление – никакво.
Да вземем да вземем за пример националния ни празник. Тъй като е обвързван с края на една война, довела до освобождението на страната ни, сме приели да почитаме паметта на починалите с тежка гала и едноминутно безмълвие.
Така би трябвало да бъде. Жертвоготовността за по-висши идеали от засищането на личния ти тулум заслужават респект от идващите генерации.
Но е тъжно, съгласете се. Не честваме свободата, почитаме жертвата. Няма забавление. А може след едното да последва другото. След почитането на починалите, да честваме живите – с концерт, с изложения, знам ли…
iStock
Трудно е да приобщим децата към този празник, тъй като от тях желаеме единствено да падат на колене, да сервират цветя и да мълчат.
За други празници като Съединението и Денят на независимостта няма наслада, има единствено паради и публично издигане на знамето.
С религиозните ни празници е по същия метод. Традициите ни, свързани с Коледа и Великден, са от времената, когато всички са живеели на село и всичко е обвързвано със земята и реколтата.
iStock
Духовното обновяване, което сме изпитвали преди, е изгубено и забравено. Останало е единствено яденето и пиенето.
Не знаем по какъв начин да честваме. Възраждането на старите обичаи е мъчно, тъй като никой не ги помни, тъй като сме отвикнали през комунизма и тъй като просто времената са разнообразни.
Злополучният опит със зарята над " Александър Невски " за Великден преди години, която провокира доста рецензии, сподели, че ние не сме подготвени да честваме религиозните събития с наслада.
Edna предлага Пробвахме коректор №1 в Европа*
Хем ни се желае да е радостно, хем го намираме за несвоевременно. Научени сме, че външният израз на вярата ни би трябвало да е нещо тъмно, потиснато, смирено, глухо.
Затова и с наслада попиваме всички традиции, които ни се костват по-шарени, по-весели, по-близки до сърцата ни. И до децата.
Докато прибавяме празници, а не забраняваме такива, всичко е наред.
Вместо да се опитваме да забраним тиквените фенери, да намерим метод да честваме по-сърдечно и по-весело нашите си празници. За да са същински празници, а освен трапеза и напиване.
Едните не намират нищо неприятно в това да се маскират като страшни, красиви или ужасно красиви същества, да се забавляват една вечер маскирани като не-себе си и да продължат живота си с един прекрасен спомен допълнително.
Другите се запасяват с големи количества ненавист, която стартират да бълват още от сутринта по тези, забавляващите се.
И не стопират да питат „ Защо празнувате непознат празник, ЗАЩО ПРАЗнуУвате ЧужД ПразниИИКК “.
За да не се хабят да питат повече, аз ще ви кажа за какво, доста е просто.
Ние нямаме наши хубави, радостни, сплотяващи празнични обичаи и взимаме назаем непознатите такива.
iStock Когато при нас е празник, постоянно е тържествено-тъжно-молитвено-приглушено. Или е обвързвано с ястие на нещо. Забавление – никакво.
Да вземем да вземем за пример националния ни празник. Тъй като е обвързван с края на една война, довела до освобождението на страната ни, сме приели да почитаме паметта на починалите с тежка гала и едноминутно безмълвие.
Така би трябвало да бъде. Жертвоготовността за по-висши идеали от засищането на личния ти тулум заслужават респект от идващите генерации.
Но е тъжно, съгласете се. Не честваме свободата, почитаме жертвата. Няма забавление. А може след едното да последва другото. След почитането на починалите, да честваме живите – с концерт, с изложения, знам ли…
iStock Трудно е да приобщим децата към този празник, тъй като от тях желаеме единствено да падат на колене, да сервират цветя и да мълчат.
За други празници като Съединението и Денят на независимостта няма наслада, има единствено паради и публично издигане на знамето.
С религиозните ни празници е по същия метод. Традициите ни, свързани с Коледа и Великден, са от времената, когато всички са живеели на село и всичко е обвързвано със земята и реколтата.
iStock Духовното обновяване, което сме изпитвали преди, е изгубено и забравено. Останало е единствено яденето и пиенето.
Не знаем по какъв начин да честваме. Възраждането на старите обичаи е мъчно, тъй като никой не ги помни, тъй като сме отвикнали през комунизма и тъй като просто времената са разнообразни.
Злополучният опит със зарята над " Александър Невски " за Великден преди години, която провокира доста рецензии, сподели, че ние не сме подготвени да честваме религиозните събития с наслада.
Edna предлага Пробвахме коректор №1 в Европа* Хем ни се желае да е радостно, хем го намираме за несвоевременно. Научени сме, че външният израз на вярата ни би трябвало да е нещо тъмно, потиснато, смирено, глухо.
Затова и с наслада попиваме всички традиции, които ни се костват по-шарени, по-весели, по-близки до сърцата ни. И до децата.
Докато прибавяме празници, а не забраняваме такива, всичко е наред.
Вместо да се опитваме да забраним тиквените фенери, да намерим метод да честваме по-сърдечно и по-весело нашите си празници. За да са същински празници, а освен трапеза и напиване.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ