Защо Майкрософт избра Гърция вместо България*
Днес е мъчно да сглобим безапелационен роман за България, който да интригува компании от тази лига, споделя Саша Безуханова във връзка решението на Майкрософт да влага в Гърция
(снимка: Саша Безуханова / Facebook)
Каква е връзката сред признатата през вчерашния ден сериозна резолюция на ЕП за България и неслучилата се инвестиция на Майкрософт в страната ни? Темата разяснява един от най-успешните мениджъри в ИТ промишлеността – Саша Безуханова, която оглавяваше Hewlett-Packard България, а след това управлява бизнеса на корпорацията в Публичния бранш за Централна и Източна Европа. Публикуваме без редакция коментара на във Фейсбук:
„ На 5-ти октомври Майкрософт разгласи, че ще влага близо 1 милиард в Гърция за създаване на център за данни и инфраструктура за облачни услуги и това разсъни огромна полемика у нас за какво България не е определената страна.
Всъщност догадка за инвестиция в България не е съществувала и това е значителния въпрос, който е нужно да разясняваме.
Този вид решения на компании от мащаба на Майкрософт не са спонтанни. Те са стратегически – плод на изчерпателен разбор на редица социално-икономически и политически фактори, които дават дълготрайна вероятност за качествена работа на корпорацията в границите на глобалния им развой на произвеждане. Наред с цената на интервенцията, съществуването на квалифицирани експерти и потенциала на университетите да приготвят такива, основни критерии са политическата непоклатимост, предсказуемостта на бизнес средата и върховенството на закона.
Днес е мъчно да сглобим безапелационен роман за България, който да интригува компании от тази лига, а и управлението на страната не дава сигнал, че схваща връзката сред обществена оценка като резолюцията на Екологичен потенциал и изключването на страната ни от проектите на компании като Майкрософт за стратегически вложения.
още по тематиката
И в случай че резолюцията се гласоподава в този момент, то тя е резултат от насъбрани във времето голям брой условия и систематични недостатъци в оперирането на страната ни, които се наблюдават и познават от международната бизнес общественост.
Назоваването на резолюцията като акт, обслужващ интерес на политически съперници, без калкулиране на резултата върху капиталовите вероятности в България, без явен обществен сигнал за незабавни поправки ограничения, демонстрира надълбоко недоумение на обстоятелството, че важен фактор в огромната политика са точно корпорациите, които не просто откриват работни места – те легитимират страни. Присъствието им е мотор на бизнес и развоен развой по международни стандарти и модел за развиване на локалния бизнес. Знакови компании водят след себе си други от техния диаметър, основават клъстери за развиване на новаторски местни предприятия, задвижват разцвет.
Привличането им е плод на интелигентна стратегическа самодейна многопланова дипломатическа работа на страните. Преди години на мен и екипа ми ни лиши две години да „ продадем ” България в HP – инвестиция, която задвижи важен капиталов развой в ИКТ промишлеността ни с доста положителни пост резултати за страната ни.
Разликата с през днешния ден е, че тогава държавното управление имаше интерес и виталност да взе участие качествено в този развой.
То е доста по-различно от конюнктурна поддръжка на бизнесите на клиентелата, политиката на разпределяне на пари на калпак за оцеляване и отсъстващ разговор с водещите в международния бизнес. Такава икономическа политика прави значимите вложения невъзможни.
Липсата на тактика и систематична работа за развиване на цифровата и цифрово основаната стопанска система в страната ни с ясни цели за това по какъв начин поддържаме локалните ни компании да станат интернационалните корпорации с експортен капацитет и какъв вид непознати вложители каним да развиват своя активност в страната ни от позиция на дълготрайния ни стопански интерес е билет за беднотия и пропиляване на големия капитал и гений, който имаме в бранша.
Големият обществен пестник, който признатата от Екологичен потенциал резолюция с оценка на България като страна с проблематична среда за използване на върховенството на закона и липса на базови свободи, наред с репутационните резултати, задълбочава рисковете пред икономическото развиване на страната ни в свят на все по-свързана стопанска система, в която качественият бизнес на бъдещето, български или задграничен, избира къде да развива активността си.
Много ми се желае освен капиталовия избор на България от Майкрософт да е допустима догадка, а също българските бизнесмени с артикули с качество за международен пазар да имат условия да порастват и развиват от България международен бизнес. То се случва с ръководство, което прави резолюции като вчерашната невъзможни ”.
* Заглавието е на редакцията
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ