Днес е първи март: празникът на мартениците и пролетта. Първи

Днес е първи март: празникът на мартениците и пролетта. Първи март е един от най–любимите празници на дребни и огромни. С него ние слагаме символичното начало на новата стопанска година, пролетта и прераждането на природата.
На този ден всеки се окичва освен с мартениците,
които най–близките хора са му подарили, само че и с усмивка и вяра за едно ново, по–добро начало. Както на всеки празник, по този начин и през днешния ден, ние от екип „ Българска история “ ще се опитаме да ви предадем празничното въодушевление на този ден, до момента в който ви срещаме с малко познатите антични традиции и обичаи, свързани с него, пишат от „ “.
Навсякъде по света хората посрещат пролетта с
голяма наслада и неспокойствие, само че България е една от дребното страни, които честват нейното идване с толкоз огромен празник, изпълнен с обичаи, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ. Както към този момент несъмнено се досещате,

няма по какъв начин да приказваме за първи март

и да не споменем Баба Марта. Според националните вярвания тя е или остаряла и куца жена, или млада и хубава госпожица, само че и в двата случая въплъщава слънцето и пролетта. Тя е също и персонификация на месец март, който не инцидентно е именуван „ женския месец “, и още веднъж е знак на зачатието на пролетта
и земята, която ще роди лятото и плодородието.
Легендите и преданията, свързани с Баба Марта, са многочислени. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците януари и февруари) и е люта и ядосана, тъй като двамата ѝ братя  или вършат някоя огромна беля, или постоянно изпиват виното и не я оставят да го опита. Друга легенда пък споделя за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта макар предизвестията на мъжа си за неприятното време. Тя била уверена, че Баба Марта ще я подари с хубаво време, тъй като и тя е жена като нея.
Думите на младата жена разгневили и разсърдили старицата.
Не минало доста време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката по този начин и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се трансформирали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Както към този момент несъмнено сте забелязали, всички разкази са единомислещи за лютото и изменчиво въодушевление на Баба Марта, което оказва въздействие на времето. В предишното българите вярвали, че когато тя се засмее, на открито ще е слънчево и топло, само че разсърди ли се, задухва мощен вятър и облаци закриват слънцето.
Именно по тази причина голяма част от традициите
и обичаите, свързни с този ден и месеца като цяло, са отдадени на умилостивяването на Баба Марта. Поверието гласи, че на първи март тя спохожда хората и посевите, облечена

в червен сукман, червени чорапи и алена зaбрадка.

Хората вярвали, че старицата ще влезне единствено в спретната и подредена къща и заради тази причина в края на февруари фамилиите почиствали домовете си усърдно.
Това пролетно разчистване символизирало
за тях отърваването от всичко неприятно, остаряло и излишно, останало от предходната година. Разпространено било и в двора да се изнесе  и простре алена завивка, пояс или постеля, тъй като хората считали, че това ще зарадва Баба Марта и ще провокира благосконността ѝ към къщата и нейните жители.
Старицата имала и условия по отношение на хората,
които ще срещне на първи март. Тя не обичала да вижда остарели дами и за това те си седяли у дома, с цел да не я разгневят. Затова пък младите девойки и децата се радвали на нейната отзивчивост и с помощта на тях

времето можело да бъде топло и слънчево.

Баба Марта била извънредно благоразположена към хората, които носели мартеници, откъдето идва и многовековната традиция на този ден да се окичваме с бели и червени конци.

Мартеницата е един от най–обичаните български знаци. Най–често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци.
Всеки един от цветовете има своето значение –
белият символизира чистотата, невинноста, новото начало, а аленият въплъщава  живота, зачатието, силата на слънцето и плодородието. Въпреки това в другите краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така да вземем за пример в Родопите те са многоцветни, а
в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени.
При изработването на мартеницата конците би трябвало наложително да се засукат на ляво и от време на време може да се прибавят разнообразни знаци, като черупка от охлюв за здраве и мощ, мъниста срещу уроки, скилидка чесън за предотвратяване от зли демони или паричка за благоденствие.
Първоначално мартеници носели единствено младите дами
и децата, само че в следствие всички почнали да си ги разменят. В предишното българите си закичвали мартеници на всички елементи от тялото, в това число на шията и краката, като от време на време това даже било свързвано със общественото състояние на индивида.
Така да вземем за пример младите неомъжени девойки
носели мартениците си от ляво на облеклата си, младите ергени ги закачали на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже си слагали мартеница в десния чорап.  В днешни дни най–разпространено е те да се носят на ръката под формата на гривна или закачени за някоя от облеклата. Българите имат вяра, че окичването с мартеница
ще те защищити от зли сили и ще ти донесе дългоденствие.
Това се прави и за здраве, шанс и триумф през идната година.  Също по този начин старите българи вярвали, че в природата съществувала някаква зла мощ наричана „ проклетия “, която се събуждала напролет и на мартеницата била приписвана магическата мощ да защищава хората от нея.

Въпреки това мартениците се носят единствено за избран интервал от време, обвързван със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави.
В предишното в другите краища на България
свалянето на мартениците е било свързвано с разнообразни предсказания. Хората от Южна България, да вземем за пример, вярвали, че мартеницата, носена на китката трябвало да се смъкна, когато човек видел щъркел и в случай че птицата не летяла това означавало, че лятото ще е доста мързеливо. Мартениците от врата пък се сваляла,
когато се види лястовица, с цел да стане шията
грациозна и дълга като на птица. В други краища на страната девойките поставяли мартеницата си под огромен камък и по този начин гадаели за бъдещия си брачен партньор. Точно след половин година те се завръщали на същото място и в случай че по мартеницата имало полепнали мравки техният, фаворит щял да бъде безпаричен.
В Пирин пък съществувало друго вярване,
обвързвано с камъка и насекомите. Според него, в случай че по мартеницата имало мравки, това значело, че през годината се чака триумф в развъждането на доста кози и овце,
калинките предсказвали, че индивидът
ще има наедрял рогат добитък, а паякът – развъждане на магаре. Ако хората желали да бъдат румени и здрави, трябвало да закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, а в случай че желали да избягат от всичко зло, те трябвало
да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините.
В последно време към произхода на мартениците се заражда спор. Според една от версиите този талисман води началото си още от времето, когато траките са живяли по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, с цел да го предпазят от заболявания. Другата доктрина пък ни  отвежда в интервала, когато
хан Аспарух стартира да образува българската страна.
С тази версия са свързани и три от легендите за мартеницата. Макар и сами по себе си разнообразни, преданията се сплотяват към това, че хан Аспарух получил известие от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец,
завързан към крайници на птица – сокол,
гълъб или лястовица, според от историята. По време на пътя птицата се наранила и по този начин конецът се оцветил и в алено. Зарадван от скъпата новина от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци откъдето се счита, че произлиза и актуалната традиция.
Независимо от своя генезис, мартеницата
остава един от най–емблематичните и обичани знаци на България. Бяло–червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, без значение от това къде се намират.
Екипът на Flashnews ви желае цветущ празник!