Искате да сте по-малко зависими от телефона? Тренирайте се да скучаете
Днес е доста известно да се разграничават поколенията, като тези, най-новите Поколение Z са обособени по този симптом - първият смарт телефон е на пазара, т.е. те не познават освен живот без интернет, само че живот без смарт устройства.
Колкото и примамливо да е за нас, по-възрастните, да ги съжаляваме, упрекваме, да им се подиграваме, ние не сме по-различни във връзка с смарт устройствата. Те са обзели мозъка на всички поравно и е задоволително единствено да се огледаш в метрото, на някоя опашка или даже по улиците. Много се приказва за тази взаимозависимост и по какъв начин тя пречи на живота ни, само че единствено осъзнавайки аргументите да се появява, можем да я обезвреждаме или най-малко да я балансираме с други занимания.
Та тази истина е, че смарт устройствата оказват помощ на хората да не изпитват досада. Ние не понасяме и 5 минути без да вършим нищо, да не сме ангажирани с нищо, да не бъдем забавлявани с нищо. Самият темперамент на тази технология даде опция да се разделим с прелестното възприятие на нищоправене и нищомислене.
Но скуката е доста значимо положение, изключително за децата и в случай че сте родител вие сте наясно, че доста деца от доста дребни привикват да бъдат забавлявани с телефоните на родителите си, единствено и единствено да не основават непотребен звук. Като родител, не мога да осъдя сходно държание, само че мога да дам съвет да контролирате това, което детето прави на телефона.
“Какво значи да тренираш да скучаеш? ”
Изглежда доста елементарно, няма нищо по-лесно от това да не правиш нищо, само че знаем, че не е по този начин. Представяте си, че във всяка минута, до момента в който чакате на безкрайната опашка, до момента в който пътувате по познатия маршрут, до момента в който сте пред лекарския кабинет, до момента в който още не ви се спи, в обществените мрежи се случва нещо вълнуващо, някой пуска картинка, някой флиртува или спори, някой може да е на линия и да си початите, научавате за новата ария на обичания си реализатор, за премиера на нов филм и така нататък, и така нататък И към този момент сте там. Нетърпимо е вие да не вършиме нищо, а някъде другаде да се случва толкоз доста. Защо да скучаете, за какво да губите? Но да оставиш телефона настрани изисква старание, воля и същинско предпочитание за смяна.
“Промяна е потребност, с цел да имаме положителното чувство, че направляваме живота си. Промяна е нужна, с цел да даваме положителен образец. Промяна е нужна, с цел да осъществим своя личен живот с безредици. Промяна е нужна, с цел да си върнем изгубеното в скролване време за нещо положително тук и в този момент. ”
Да се тренираш в скучаене значи:
Да си наложим възбрана на рефлекса да посягаме към телефона, когато нямаме нищо за правене. Представете си, че имате едни 3 минути вкъщи. В този дребен откъслек от време, можете да си ревизирате фейсбука и инстраграма, което неизбежно ще удължи интервала от 3 минути. Но можете да си извършите чай, да разтребите масата, да подредите книгите в библиотеката и да сгънете малко пране. Още по-хубаво - можете да не вършиме нищо. Седнете на един стол и дано тези 3 минути просто минат. В това време вие или сте свършили нещо потребно или просто сте си умряли и сте лишили от стрес, тревога, като сте разрешили мозъкът ви да е безработен с нищо.
Научете се още веднъж да виждате хората. Представете си друго - на опашката сте в супермаркета. Отново посягате към телефона. Опитайте да не го вършиме, а да огледате хората към вас, да помогнете на някого с покупките, или в случай че гледката не е вдъхновяваща, можете да подредите портфейла си, да вземем за пример. Междувременно редът ви ще пристигна и няма да сте умрели от досада. Ако откъснем в общественото пространство погледи от телефоните си и стартираме да виждаме хората, то ще усетим свързаността ни, хубостта на общуването, имам вяра даже - ще ни направи по-добри.
Да оставите мозъка си да се рее. Още един доста характерен образец, изключително годен за хора без деца и огромно семейство. Уикенди, в които няма нищо за правене. Не приказваме за тези 3 минути, а за цели часове, дни, в които нищо планувано, няма събития в питейни заведения и нощни заведения, няма забавен филм на киното и нямаме потребност от извършване на покупки. Оставете телефона в другата стая, тъй като към този момент сте изкушени да пишете на някого, да ревизирате за събития, да разберете дали другите скучаят като вас или, нормално изцяло видимо, те са на гребена на вълната. Останете в нищо правене и пуснете мозъка си да се рее. Това е най-трудното нещо, на което сте способни, повярвайте. Опитайте.
Прегърнете скуката като другар. В скуката няма нищо неприятно. Ето децата. Когато те скучаят, колкото и да се оплакват от това, в действителност в тях протича динамичен развой на чудене какво могат да свършат. Обикновено са бели, нали, само че в такива моменти се раждат най-интересните игри, рисунки, основават се нови другарства и се изследва света към тях. Защото всичко е по-интересно от скуката. С възрастните е същото. Не единствено, че ставаме по-креативни, само че и разполагаме с повече време за обсъждане на хрумвания, за превъзмогване на скучни хрумвания за сметка на по-оригинални. И в случай че в действителност главата ви не ражда безусловно нищо, и това е ок. Просто си останете по този начин, съберете сили, починете си. Но въпреки всичко се заемете след това с нещо, тъй като досада е едно, мързел - нещо напълно друго.
Скуката значи да се фокусирате върху вас и вашия живот, върху хрумвания, персони, да се вдъхновявате, творите, мислите и взаимодействате с действителни хора. Обратното е следене на непознати във фейсбук, злоба, съпоставения, нереално другарство, което се крие комфортно зад анонимност, зад опцията, че имаме достъп до интернет и до обработващи стратегии. В обществените мрежи има хора, които въодушевяват, евентуално и ние сме нечие ентусиазъм, само че не трябва да забравяме, че това се случва във виртуално пространство и не би трябвало да бъде вземано прекомерно съществено, а с концепцията, че може да бъде използвано в действителния живот.
Колкото по-малко време прекарваме в обществените мрежи, толкоз по-малко вести ще идват и те ще ни притеглят по-малко към себе си. Така последователно ще осъзнаем, че нашият живот е цялостен с вълнуващи неща, с ентусиазъм, хубост и смисъл. А когато имаме възприятието, че те ни е изплъзват, дано не посягаме към телефона, а да оставим мозъка да се рее. Ще се сетим и за прекрасен филм, и за остарял другар, и за мястото, където сме желали да отидем. Ще създадем нещо, ще помогнем, ще четем приказки на децата.
И съществува дребната, незначителна възможност нашият живот и персона да не са изключителни, вълнуващи и прелестни. Че не сме наказани на великолепие и фенове, че няма нищо неприятно в това да имаш несъвършен живот, стига да останеш добър човек в него.
Колкото и примамливо да е за нас, по-възрастните, да ги съжаляваме, упрекваме, да им се подиграваме, ние не сме по-различни във връзка с смарт устройствата. Те са обзели мозъка на всички поравно и е задоволително единствено да се огледаш в метрото, на някоя опашка или даже по улиците. Много се приказва за тази взаимозависимост и по какъв начин тя пречи на живота ни, само че единствено осъзнавайки аргументите да се появява, можем да я обезвреждаме или най-малко да я балансираме с други занимания.
Та тази истина е, че смарт устройствата оказват помощ на хората да не изпитват досада. Ние не понасяме и 5 минути без да вършим нищо, да не сме ангажирани с нищо, да не бъдем забавлявани с нищо. Самият темперамент на тази технология даде опция да се разделим с прелестното възприятие на нищоправене и нищомислене.
Но скуката е доста значимо положение, изключително за децата и в случай че сте родител вие сте наясно, че доста деца от доста дребни привикват да бъдат забавлявани с телефоните на родителите си, единствено и единствено да не основават непотребен звук. Като родител, не мога да осъдя сходно държание, само че мога да дам съвет да контролирате това, което детето прави на телефона.
“Какво значи да тренираш да скучаеш? ”
Изглежда доста елементарно, няма нищо по-лесно от това да не правиш нищо, само че знаем, че не е по този начин. Представяте си, че във всяка минута, до момента в който чакате на безкрайната опашка, до момента в който пътувате по познатия маршрут, до момента в който сте пред лекарския кабинет, до момента в който още не ви се спи, в обществените мрежи се случва нещо вълнуващо, някой пуска картинка, някой флиртува или спори, някой може да е на линия и да си початите, научавате за новата ария на обичания си реализатор, за премиера на нов филм и така нататък, и така нататък И към този момент сте там. Нетърпимо е вие да не вършиме нищо, а някъде другаде да се случва толкоз доста. Защо да скучаете, за какво да губите? Но да оставиш телефона настрани изисква старание, воля и същинско предпочитание за смяна.
“Промяна е потребност, с цел да имаме положителното чувство, че направляваме живота си. Промяна е нужна, с цел да даваме положителен образец. Промяна е нужна, с цел да осъществим своя личен живот с безредици. Промяна е нужна, с цел да си върнем изгубеното в скролване време за нещо положително тук и в този момент. ”
Да се тренираш в скучаене значи:
Да си наложим възбрана на рефлекса да посягаме към телефона, когато нямаме нищо за правене. Представете си, че имате едни 3 минути вкъщи. В този дребен откъслек от време, можете да си ревизирате фейсбука и инстраграма, което неизбежно ще удължи интервала от 3 минути. Но можете да си извършите чай, да разтребите масата, да подредите книгите в библиотеката и да сгънете малко пране. Още по-хубаво - можете да не вършиме нищо. Седнете на един стол и дано тези 3 минути просто минат. В това време вие или сте свършили нещо потребно или просто сте си умряли и сте лишили от стрес, тревога, като сте разрешили мозъкът ви да е безработен с нищо. Научете се още веднъж да виждате хората. Представете си друго - на опашката сте в супермаркета. Отново посягате към телефона. Опитайте да не го вършиме, а да огледате хората към вас, да помогнете на някого с покупките, или в случай че гледката не е вдъхновяваща, можете да подредите портфейла си, да вземем за пример. Междувременно редът ви ще пристигна и няма да сте умрели от досада. Ако откъснем в общественото пространство погледи от телефоните си и стартираме да виждаме хората, то ще усетим свързаността ни, хубостта на общуването, имам вяра даже - ще ни направи по-добри. Да оставите мозъка си да се рее. Още един доста характерен образец, изключително годен за хора без деца и огромно семейство. Уикенди, в които няма нищо за правене. Не приказваме за тези 3 минути, а за цели часове, дни, в които нищо планувано, няма събития в питейни заведения и нощни заведения, няма забавен филм на киното и нямаме потребност от извършване на покупки. Оставете телефона в другата стая, тъй като към този момент сте изкушени да пишете на някого, да ревизирате за събития, да разберете дали другите скучаят като вас или, нормално изцяло видимо, те са на гребена на вълната. Останете в нищо правене и пуснете мозъка си да се рее. Това е най-трудното нещо, на което сте способни, повярвайте. Опитайте. Прегърнете скуката като другар. В скуката няма нищо неприятно. Ето децата. Когато те скучаят, колкото и да се оплакват от това, в действителност в тях протича динамичен развой на чудене какво могат да свършат. Обикновено са бели, нали, само че в такива моменти се раждат най-интересните игри, рисунки, основават се нови другарства и се изследва света към тях. Защото всичко е по-интересно от скуката. С възрастните е същото. Не единствено, че ставаме по-креативни, само че и разполагаме с повече време за обсъждане на хрумвания, за превъзмогване на скучни хрумвания за сметка на по-оригинални. И в случай че в действителност главата ви не ражда безусловно нищо, и това е ок. Просто си останете по този начин, съберете сили, починете си. Но въпреки всичко се заемете след това с нещо, тъй като досада е едно, мързел - нещо напълно друго. Скуката значи да се фокусирате върху вас и вашия живот, върху хрумвания, персони, да се вдъхновявате, творите, мислите и взаимодействате с действителни хора. Обратното е следене на непознати във фейсбук, злоба, съпоставения, нереално другарство, което се крие комфортно зад анонимност, зад опцията, че имаме достъп до интернет и до обработващи стратегии. В обществените мрежи има хора, които въодушевяват, евентуално и ние сме нечие ентусиазъм, само че не трябва да забравяме, че това се случва във виртуално пространство и не би трябвало да бъде вземано прекомерно съществено, а с концепцията, че може да бъде използвано в действителния живот. Колкото по-малко време прекарваме в обществените мрежи, толкоз по-малко вести ще идват и те ще ни притеглят по-малко към себе си. Така последователно ще осъзнаем, че нашият живот е цялостен с вълнуващи неща, с ентусиазъм, хубост и смисъл. А когато имаме възприятието, че те ни е изплъзват, дано не посягаме към телефона, а да оставим мозъка да се рее. Ще се сетим и за прекрасен филм, и за остарял другар, и за мястото, където сме желали да отидем. Ще създадем нещо, ще помогнем, ще четем приказки на децата.
И съществува дребната, незначителна възможност нашият живот и персона да не са изключителни, вълнуващи и прелестни. Че не сме наказани на великолепие и фенове, че няма нищо неприятно в това да имаш несъвършен живот, стига да останеш добър човек в него.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ