149 ГОДИНИ БЕЗСМЪРТИЕ!
Днес е един от най-мрачните дни в историята ни.
Денят, в който губим един от най-чистите, смелите, прозорливите и отдадени синове на нашата татковина – Апостола на българската независимост Васил Левски.
Героят с човешки лик, обагрил битието си със мъжество и всеотдайност, чийто въжделения доближават границите на една бъдеща по-съвършена ера. За Дякона не можем да приказваме в минало време, защото заветите му, надвишават тленноста. Героичен е целият му живот. Обикновен и издигнат, неосезаем и величествен, спокоен и всесилен.
България без скромните му, само че неотменно самоотвержени стъпки щеше да бъде по-малка, по-слабо годна за огромни каузи. И както и друго да са се проектирали всички последващи върхове на революционната и духовната ни бунтовност, те имат неотменна връзка с най-непреходното събитие в българската история – Васил Левски.
149 години след неговата крах, ние помним завета му, почитаме паметта и безсмъртните уроци, а думите му отекват все по-силно. Защото за левскарите полезностите на Апостола постоянно са били знаме и образец за подражателство.
И през днешния ден повече от всеки път, ние осъзнаваме значимостта на думите му „ Всичко се състои, съгласно нас, в нашите задружни сили… “. Слова, пропити освен с мъдрост, а с пророческа акуратност за поколенията.
Поклон, Апостоле!
Дякона поема по пътя към безсмъртието на 18 февруари (6 февруари по остарял стил) през 1873 година.
Денят, в който губим един от най-чистите, смелите, прозорливите и отдадени синове на нашата татковина – Апостола на българската независимост Васил Левски.
Героят с човешки лик, обагрил битието си със мъжество и всеотдайност, чийто въжделения доближават границите на една бъдеща по-съвършена ера. За Дякона не можем да приказваме в минало време, защото заветите му, надвишават тленноста. Героичен е целият му живот. Обикновен и издигнат, неосезаем и величествен, спокоен и всесилен.
България без скромните му, само че неотменно самоотвержени стъпки щеше да бъде по-малка, по-слабо годна за огромни каузи. И както и друго да са се проектирали всички последващи върхове на революционната и духовната ни бунтовност, те имат неотменна връзка с най-непреходното събитие в българската история – Васил Левски.
149 години след неговата крах, ние помним завета му, почитаме паметта и безсмъртните уроци, а думите му отекват все по-силно. Защото за левскарите полезностите на Апостола постоянно са били знаме и образец за подражателство.
И през днешния ден повече от всеки път, ние осъзнаваме значимостта на думите му „ Всичко се състои, съгласно нас, в нашите задружни сили… “. Слова, пропити освен с мъдрост, а с пророческа акуратност за поколенията.
Поклон, Апостоле!
Дякона поема по пътя към безсмъртието на 18 февруари (6 февруари по остарял стил) през 1873 година.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ