Богоявление е, Йордан черпи, освещават бойните знамена
Днес е Богоявление, имен ден честват 145 136 българи, кръстени Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
На Богоявление се освещават бойните флагове на Българската войска, традицията е възобновена през 1993 година, преди този момент ритуалът се прави от 1879 до 1946 г.
Обредната софра включва прясна пита, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.
Според библейския роман на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан, пристигнал Исус. Има поверие, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, който кръщавал и го държал по този начин, до момента в който не изповядал всичките си грехове.
Когато видял Исус, Йоан Кръстител незабавно се поклонил и споделил, че той би трябвало да се кръсти при него. Но Исус влезнал във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, от горната страна блеснала светлина, сходно на гръмотевица, и духът божий във тип на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който споделил: " Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ".
Празникът Богоявление се назовава още Просвещение, тъй като йорданското събитие просвещава като демонстрира Бога, изявен в непостижимата загадка на неразделна Троица. Всеки посредством светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух. За честването на този празник съществуват свидетелства още през II век, само че до IV век той се съединявал с Рождество Христово.
Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за публично служение. По-късно църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари Богоявление. На този ден за здраве всички вземат участие в освещаването на водата, когато след празнична църковна работа свещеникът хвърля светия кръст във водата.
Млади мъже се хвърлят, макар студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата - който го хване, бива цветущ и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и огромен благодат. Ако пък времето е студено и изсъхнало, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве.
Чете се тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея у дома, защото пречиства душата и защищава от заболявания. Светената вода се съхранява през цялата година и се употребява в сложни за фамилията моменти.
Патриарх Неофит ще отслужи празнична света литургия в храм " Св. Александър Невски " от 8,30 часа, а от 10 часа пред църквата Велик водосвет. Освещаването на бойните флагове е час по-късно пред Паметника на Незнайния войник.
На Богоявление се освещават бойните флагове на Българската войска, традицията е възобновена през 1993 година, преди този момент ритуалът се прави от 1879 до 1946 г.
Обредната софра включва прясна пита, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.
Според библейския роман на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан, пристигнал Исус. Има поверие, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, който кръщавал и го държал по този начин, до момента в който не изповядал всичките си грехове.
Когато видял Исус, Йоан Кръстител незабавно се поклонил и споделил, че той би трябвало да се кръсти при него. Но Исус влезнал във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, от горната страна блеснала светлина, сходно на гръмотевица, и духът божий във тип на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който споделил: " Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение ".
Празникът Богоявление се назовава още Просвещение, тъй като йорданското събитие просвещава като демонстрира Бога, изявен в непостижимата загадка на неразделна Троица. Всеки посредством светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината посредством заслугата на Сина и посредством силата на Светия Дух. За честването на този празник съществуват свидетелства още през II век, само че до IV век той се съединявал с Рождество Христово.
Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за публично служение. По-късно църквата приела да чества двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари Богоявление. На този ден за здраве всички вземат участие в освещаването на водата, когато след празнична църковна работа свещеникът хвърля светия кръст във водата.
Млади мъже се хвърлят, макар студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата - който го хване, бива цветущ и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и огромен благодат. Ако пък времето е студено и изсъхнало, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве.
Чете се тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея у дома, защото пречиства душата и защищава от заболявания. Светената вода се съхранява през цялата година и се употребява в сложни за фамилията моменти.
Патриарх Неофит ще отслужи празнична света литургия в храм " Св. Александър Невски " от 8,30 часа, а от 10 часа пред църквата Велик водосвет. Освещаването на бойните флагове е час по-късно пред Паметника на Незнайния войник.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ