В края на годината, когато политическата криза е в разгара

В края на годината, когато политическата рецесия е в разгара си, доста тематики остават нерешени. В навечерието на коледните и новогодишни празници водачът на ГЕРБ Бойко Борисов се разгласи за закриването на антикорупционната комисия с пост във Facebook. Темата за потреблението на регулаторни и контролни органи като „ бухалка “ против политически съперници е повдигана нееднократно през годините, като е любопитно какви са претекстовете тъкмо в този миг тя още веднъж да бъде подхваната и то не от „ обичайните “ експлоататори на тази тематика.

Борисов против КПК: политически кръстопът за антикорупционната институция

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разгласи в обществените мрежи, че „ доверието на ГЕРБ в Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК) е изчерпано “ и че съгласно него тя не би трябвало да съществува в сегашния ѝ тип. Това се случва в изискванията на изострен политически спор за ролята и успеваемостта на тази институция, която в последните години беше преобразувана с необятни проверяващи пълномощия.

Поводът е поисканата от КПК информация за отпуските на варненския кмет Благомир Коцев. От „ Продължаваме промяната “ оповестиха случая.

„ Това в случай, че отпуските са безусловно отвън пълномощията на КПК. КПК няма никакво право да се произнася за отпуски или да заповядва на ЦИК и ОИК да вземат решения “, означават от партията в своя позиция.

Борисов е на мнение, че ГЕРБ няма потребност от служебна победа във Варна прикани своите представители в общинските изборни комисии да не вземат участие в процеси, свързани с преустановяване на мандата на кмета на Варна Благомир Коцев — случай, който самият КПК е задействала неотдавна.

Инициативите против антикорупционната комисия – плод на дългогодишни политически припирни 

Основен критик в работата на КПК и нейни съществени „ клиенти “ са представители на опозицията от „ Продължаваме промяната — Демократична България “ (ПП-ДБ). Самите ПП-ДБ нееднократно са заявявали, че комисията би трябвало да се реформира или да бъде отстранена в настоящия ѝ тип.

Така да вземем за пример депутати от обединението упорстваха за премахване на външни лица, които вземат участие в номинационната комисия, избираща новия състав на КПК, като аргументираха позицията си с спор на ползи и подозрения за политическа пристрастност.

Опитите на ПП-ДБ да съберат подписи за премахване на ръководителя на КПК — Антон Славчев — и други членове, са част от напъните им да трансформират институционалната рамка.

За закриването на комисията ненадейно се разгласи и водачът на ДПС- Ново начало Делян Пеевски още през лятото разгласи комисията за „ неефективна “ и прикани за закриването ѝ. В същото време министър председателят Росен Желязков напомни, че работата на комисията е директно обвързана с отпущането на средствата по Националния проект за възобновяване и развиване.

Тезата на Пеевски тогава беше, че ПП-ДБ на процедура са дали своят вот срещу закриване на КПК, което съгласно него „ разкрива политическата им позиция “ и неналичието на поредност по тематиката.

Спорните случаи, по които КПК е била задействана

Един от най-обсъжданите случаи, в които КПК взе участие, е следствието на заем от към 150 млн. лв., провиснал от Българската банка за развиване (ББР) на компании, свързвани с българския предприемач Румен Гайтански-Вълка, и отчасти употребен за покриване на задължения на Топлоелектрическа централа „ Варна “.

За първи път държавна институция, призвана да противодейства на корупцията, прави такава индиректна връзка с български политик – в тази ситуация почетния по това време ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган.

Комисията, дружно с прокуратурата и други органи, организираше инспекции и обиски по този проблем, само че казусът остана обект на разногласия и изказвания за политически стимулирани дейности.

До момента няма явен резултат от това следствие, както и повдигати обвинявания. Не е ясно на какъв стадий е това следствие, в случай че то въобще се води. Любопитното по този случай, е че той беше подаден на способените органи в държавното управление на Кирил Петков, само че „ заметен “, с цел да се появи на бял свят още веднъж малко преди да се появи въпросът с отнемането на Движение за права и свободи от ръцете на Ахмед Доган.

„ Пачките “ и „ пуделите “

Един от „ емблематичните “ случаи, които са в центъра на следствие на КПК, е това за „ пачките “ и „ пуделите “, което намесва в една спекулация някогашния началник на митниците Светла Банкова, назначена на поста по времето на Асен Василев като финансов министър, основният секретар на Министерство на вътрешните работи Живко Коцев и прочут контрабандист с прякора Паскал, който дълго време се укриваше в чужбина.

Тогава беше намесено и името на някогашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, по чието време беше задържан Бойко Борисов. Бяха публикувани фотоси с неуточнен досега генезис и достоверност, в които се виждат пудел и пачки с евро. Връзката сред пудела, пачките и Бойко Рашков и митниците е само кучето – за него се твърди, че е благосъстоятелност на човек, който е свръзката сред властта и контрабандните канали.

До момента не е ясно какво става и с това следствие, в което, непредпазливо, попадна и някогашен народен представител и министър на ГЕРБ.

Неуспешни опити за реформиране на КПК

През последните години имаше няколко опита за реформиране на КПК, в това число оферти за унищожаване на необятни проверяващи пълномощия, оставяне на единствено превантивни функционалности или цялостно закриване на институцията и основаване на нов орган с друг мандат.

Тези начинания постоянно срещаха политическа опозиция, липса на консенсус и опасности за изпускане на значими външни средства (като заплащания по Плановете за възобновяване и устойчивост).

Идеята за нов вид конструкция, която да управлява противодействието на корупцията без проверяващи функционалности, бе част от предложенията на Демократична България, до момента в който други партии избират мощни антикорупционни органи, само че самостоятелни от политическо въздействие.

Дебатът за ориста на КПК е образец за по-широка политическа и институционална борба за това кой управлява антикорупционните механизми в България. От една страна, критиците виждат институцията като политически инструмент, постоянно ориентиран против избрани политически съперници и със слаби резултати по значими случаи.

От друга, последователите на промени — в това число част от Демократична България — избират смяна на институционалната рамка, в сравнение с цялостно закриване, с акцент върху по-добра самостоятелност и успеваемост.

Историята и практиката демонстрират, че битката против корупцията в България остава комплициран и многопластов развой, в който политическите спорове постоянно се припокриват с действителните институционални проблеми.

Това води до поредност от несполучливи опити за реформиране, които към този момент оставят системата без необятно публично доверие и без ясно обрисувани триумфи при огромните корупционни следствия.