Денят на жената
Днес е 8 март, Международен ден на дамата , един изключително спорен в днешно време празник.
Как стартира всичко.
На 8 март 1908 година по улиците на Манхатън се организира проява на ядосани дами, главно работнички, с претенции за увеличение на заплатите, възстановяване на изискванията на труд и въвеждене на изборни права за дамите.
Две години по-късно, т.е. в 1910 година на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е препоръчано денят на дамата да се отбелязва като Международен ден за взаимност с трудещите се дами в битката им за техните права. Сред основателите е и Клара Цеткин, водач на немските леви. В конференцията взимат присъединяване 100 дами от 17 страни.
Първият Международен ден на дамата се организира на 19 март 1911 година в Германия, Австрия, Дания и доста други европейски страни - по предложение на немските дами (през 1848 година, на19 март пруския крал дава обещание да даде на дамите право на глас и, несъмнено, излъгал). Повече от 30 хиляди души взимат присъединяване в манифестациите. За това събитие написа и Александра Колонтай, която, апропо, е създателка на една от първите книги за Международния ден на дамата. Така до началото на Първата международна война в Европа на 8 март се провеждали митинги и демонстрации на дамите.
В патриархална Англия господстващите мъже дълго време не са признавали празника и той стартира да се отбелязва годишно едвам след Втората международна война.
До 1916 година в Съединени американски щати също не е бил признаван статуса на интернационален празник на тази дата. Отбелязвали са я нередовно, и към края 30-те тя е съвсем забравена. Това е напълно понятно, та в " обичаната " ни " цивилизована " Америка дамите получават равно с мъжете право на глас едвам в 1920 година, по-късно от Русия, 18 години по-късно от Уругвай, и 5 година по-късно от Виетнам.
Официално на държавно равнище 8 Март се отбелязва единствено в Китай и някогашния Съюз на съветските социалистически републики, и това е разбираемо... Но към края на 60-те години с вълната от студентски протести, младежкия митинг, " властта на цветята " и възраждането на феминисткото придвижване, с неговия невъобразим на практика и научен обсег и скандалния радикализъм, празникът е съживен. 8 Март се възражда в Европа със своя автентичен девиз - интернационалната битка за права на дамите. Този ден към този момент стартира да се отбелязва в болшинството западни страни, а в 1975 година е включен в листата с публично приетите от Организация на обединените нации празници.
В България денят се стартира да се отбелязва и като Ден на майката след 1944 година Атеистичният по темперамент тоталитарен режим го постанова, с цел да измести от календара на българите Благовещение (25 март) - християнския празник на майката и дамата. Тенденцията идва от някогашния Съветски съюз, който я постанова в целия Източен блок.
Как стартира всичко.
На 8 март 1908 година по улиците на Манхатън се организира проява на ядосани дами, главно работнички, с претенции за увеличение на заплатите, възстановяване на изискванията на труд и въвеждене на изборни права за дамите.
Две години по-късно, т.е. в 1910 година на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е препоръчано денят на дамата да се отбелязва като Международен ден за взаимност с трудещите се дами в битката им за техните права. Сред основателите е и Клара Цеткин, водач на немските леви. В конференцията взимат присъединяване 100 дами от 17 страни.
Първият Международен ден на дамата се организира на 19 март 1911 година в Германия, Австрия, Дания и доста други европейски страни - по предложение на немските дами (през 1848 година, на19 март пруския крал дава обещание да даде на дамите право на глас и, несъмнено, излъгал). Повече от 30 хиляди души взимат присъединяване в манифестациите. За това събитие написа и Александра Колонтай, която, апропо, е създателка на една от първите книги за Международния ден на дамата. Така до началото на Първата международна война в Европа на 8 март се провеждали митинги и демонстрации на дамите.
В патриархална Англия господстващите мъже дълго време не са признавали празника и той стартира да се отбелязва годишно едвам след Втората международна война.
До 1916 година в Съединени американски щати също не е бил признаван статуса на интернационален празник на тази дата. Отбелязвали са я нередовно, и към края 30-те тя е съвсем забравена. Това е напълно понятно, та в " обичаната " ни " цивилизована " Америка дамите получават равно с мъжете право на глас едвам в 1920 година, по-късно от Русия, 18 години по-късно от Уругвай, и 5 година по-късно от Виетнам.
Официално на държавно равнище 8 Март се отбелязва единствено в Китай и някогашния Съюз на съветските социалистически републики, и това е разбираемо... Но към края на 60-те години с вълната от студентски протести, младежкия митинг, " властта на цветята " и възраждането на феминисткото придвижване, с неговия невъобразим на практика и научен обсег и скандалния радикализъм, празникът е съживен. 8 Март се възражда в Европа със своя автентичен девиз - интернационалната битка за права на дамите. Този ден към този момент стартира да се отбелязва в болшинството западни страни, а в 1975 година е включен в листата с публично приетите от Организация на обединените нации празници.
В България денят се стартира да се отбелязва и като Ден на майката след 1944 година Атеистичният по темперамент тоталитарен режим го постанова, с цел да измести от календара на българите Благовещение (25 март) - християнския празник на майката и дамата. Тенденцията идва от някогашния Съветски съюз, който я постанова в целия Източен блок.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ