В България велосипедът се появява през пролетта на 1887 г.

В България велосипедът се появява напролет на 1887 година Софиянци го видяли за първи път по бул. „ Цар Освободител “. Гражданите били сюрпризирани от чудото, което последователно ще навлезе в живота им.
Габровци пък виждат велосипеда през 1896 година Общественикът Петър Ст. Хаджистойчев внесъл в града първото европейско колело от Париж и дълго то е сензация. Возилото имало предно огромно колело и по-малко задно, което служело за опора. Седалката и педалите били на предното колело, то нямало вериги. Скоро велосипедистите на „ стоманени кончета “, се организирали в сдружение. Това станало по пример на основания през 1898 година Софийски колоездачен клуб.

Първият конгрес на Българския колоездачен съюз се случил през 1903 година Негов ръководител е полковник Вазов, който призовал членовете да се демонстрира схващане към чужденците, тъй като спортната активност би трябвало да притегля всевъзможни хора, а българите да работят със сърце и душа и да държат челно място в управлението.

На 10 май 1905 година по самодейност на учителя Димо Заимов е основано първото колоездачно сдружение и в Габрово. То е трето у нас след софийското и русенското. Сред главните му задания е да сприятели жителите фенове на този спорт, да се грижи за физическото им развиване, да се основе фонд за сграда на личен колодрум. Тази задача сдружението реализира посредством образуване на игри, наблюдения, екскурзии, както и беседи за нравственото развиване на хората, които членуват в него. За празник на колоездачното сдружение в Габрово е определен Петровден – 29 юни. Всеки участник имал фланелка, бели гащета, дълги черни чорапи, сив каскет и трикольорна лента през гърдите. През 1906 година Габровското колоездачно сдружение получило място от Общината за изграждане на колодрум.

Тъкмо основателят на Габровското колоездачно сдружение учителят Димо Заимов (1873-1954) е първият българин тръгнал с колело от Габрово до Балканското ревю в Лондон. Той потегля през лятото на 1907 година Изпратили го група другари на площада. Бил облечен в екип и имал малко багаж. С него отпътувал и приятелят му Стамболиев. До Лондон двамата мъже пътуват 51 дни, изминават 7 891 км. Преминават през Румъния, Австро-Унгария, Германия, Белгия до момента в който най-после идват в Англия.

По това време Балканското ревю е същински звезден миг за българската промишленост – търговия, занаяти и изкуство. Целта му е да ускори икономическия продан на Обединеното кралство със страните от Балканския полуостров.

В Лондон България показва обичайните си занаятчийски творби. Сред тях шнур, вълна, памук, копринени платна, дамски шапки с богати декорации, даже чадъри за слънце и дъжд. Показазани са всякакви типове обуща – офицерски ботуши и цървули. Можело да се усети уханието на българското розово масло, употребено от известни френски парфюмерийни компании. Димо Заимов останал впечатлен от така наречен Български розов шадраван, който се трансформирал в същински знак на българската стопанска система през ХХ век.

Нашата промишленост е показана на Балканското ревю в Лондон и от габровски индустриалци – „ Кожарска фабрика Христо Марокинджиев и синове “ и Васил Карагьозов, който е представител на „ Първа придворна княжеска фабрика за платове, шаяци и сукна “. Има и представители от други краища на България, които сграбчват доста медали и дипломи. Не инцидентно тогава България е наричана „ Япония на Балканите “.

По това време е разкош да имаш велосипед, също и фотоапарат, а трябвало да останат мемоари. Истинското удостоверение за дългия път, който изминава Димо Заимов са пощенските картички, които купува от всеки град в Европа, където обитава. На изображенията оживявали още красиви фонтани и монументи.

След като се завръща в България Димо Заимов ги подрежда, подвързва с кожа и ги подарява на Фердинанд. Със златни букви изписва: „ Спомен на Н. Ц. В. Фердинанд I, княз Български, от колоездача Димо Заимов по случай отиването му на колело за Балканското ревю в Лондон и завръщането му, 1907 година “. По-малка част от картичките са съхранени в фамилния списък на наследниците му, както и малко тефтерче с над 200 имена и адреси на хора, с които се е срещал по дългия си път. Сред тях е някакъв евреин от Лом, който живеел в Лондон. Знаел добре британски език, бил лидер на габровеца по време на престоя му.

Впечатленията си от Лондон Димо Заимов разгласява в дребна брошура върху, която е изписано „ Лондон и Балканското ревю през 1907 година (бележки и впечатления) “. Книжката е издадена в Габрово от Г. Кехайов. На първата страница е изобразен Българския розов шадраван. В книгата създателят споделя усещания, както и написа за българското присъединяване в ревюто, споделя свои мисли за Англия и нейния прогрес.

На 9 март 1907 година той отбелязва: „ В Лондон има специфични компании, които се занимават с изложбата на артикули от другите народи. Една от тия компании урежда в свои постройки изложбата на българите, сърбите, черногорците и в няколко отдела японски творби. Компанията се е погрижила да даде развлечения на публиката с многочислени занимания.

Изложението заема едно огромно пространство с пет входа, от които най-главният е входът на българското и сръбското ревю. Влиза се през две огромни врати… с български и сръбски знамена. Като се изминат към 100 метра от основния вход, доближава се до самия вход на ревюто с несъмнено особено място за велосипедите, моторите и автомобилите…

Двама британски стражари с българска униформа без шашки пазят реда при входа и изхода. Изложението е отворено от 11 часа преди обяд до 11 часа през нощта. Звуците на британската военна музика се разнасят по цялото продължение на ревюто. В дъното на коридора е надписано най-отгоре „ България “ с бюстове на шоп и шопкиня, под тях по една корона, а след короните по един бронзиран лъв, които съставляват българската мощ “.

В книгата Димо Заимов споделя за българския павилион. Той е украсен по план на художника Харлампи Тачев. Има отдели, всеки от които е с обособена стая (павилион), в който по-голямата част от предметите са подредени в шкафове. Представен е Индустриален отдел - предмети от бита, декорации, типове кожи, прежди, вълна, музикални принадлежности, носии и други Вторият отдел демонстрира всякакви типове сладки, въжета, сапун, тютюн, пчеларски артикули, зърнени храни. „ Едно прелестно благовоние цялостни стаята, където са заключени в шкафове розите и розовото масло. Разна парфюмерия, в състава на която влиза розовото масло, парфюмирани сапунчета от разнообразни форми и величина. Карта дава образно местността, където цъфтят розите…

берачките с кошнички и други “, по този начин е представна Розовата котловина.

На Балканското ревю в Лондон е отделено внимание на мините в Перник. Показани са още глинени съдове, каруци, седла, килими. Имало проява на направа на ножове, на цигарета. Мъж от село Орешака показал по какъв начин се вършат бурета. „ Интересен е майсторът на гаванки Станю Христов от село Етъра, Габровска околия. Още през месец април е надовлякъл кересте (дървен материал) за занаята си. Майсторът с твърдоглав труд фабрикува всякакви гаванки, танури, захлупци. Англичаните се натрупат да го гледат, питат го защо служат тези работи, а той им се учудва на акъла, че не могат да схванат най-простите работи. С моторна мощ реже и дълбае дървените части. И двамата майстори са заменили салтамарката, чеширите (потурите) и пояса с опнати облекла, ръкавели и нагръдник “.

От книгата научаваме, че в случай че посетителят на ревюто пожелаел да пие кафе, имало българско кафене. Прииска ли му се пък боза и халва трябвало да посети сръбската бозаджийница, тъкмо до нашето кафене.

Пътешественикът Димо Заимов отбелязва още, че в покрайнините на ревюто са показани „ в декори “: Чам – кория, Софийския княжески замък, Шипченския балкан с съветския манастир – монумент, Рилския манастир. Всичко това е изтънчено направено и осветено с електричество.

Изходът на ревюто водел към хубав парк, с кръгла форма декориран с разнообразни цветя. В средата имало павилион с беседка за военна музика. В парка са подредени и други павилиони, разграничени на отделения. На едно празно място сред тях е издигната бронзова скулптура на жена, стъпила на един от полюсите на земното кълбо. От върха на статуята избликва розова вода, която облива кълбото. Англичаните се наслаждавали на тази панорама, а англичанките вадели кърпичките си и ги потапяли в гюловата вода.

От Лондон Димо Заимов се връща през Франция, Швейцария, Италия, Хърватия и Сърбия до България. Следващото му пътешестване е до Киев, Москва и Санкт Петербург през юни 1912 година

През целия си живот той е начален преподавател. Първоначално е назначен, през 1893 година, в Тетевен, а след това учителства в всякакви градове и села на България. Димо Заимов и брат му Петър се реалокират да живеят в София през 1912 година В столицата той още веднъж е преподавател в продължение на 17 години. Двамата братя си построяват къща към Горнобанският път. След години на квартал Овча купел Димо Заимов дарил чешма.

През Първата международна война е мобилизиран. Участва в читалищното дело у нас. Известно време се занимава с рекламна и комисионерска активност в София. Кантората му се намирала на ул. „ Граф Игнатиев “ и ул. „ Княз Александър Батенберг “.

Димо Заимов е един от създателите на Просветния училищен съюз, само че и дълготраен деятел на Учителската застрахователна каса. Оставил е завети на читалищата в Габрово, Тетевен и Етрополе, на хор „ Родна ария “ и учебно заведение „ Тодор Минков “ в София. Минава под венчило с Райна Ненова, която е от Разград. Двамата имат наследник Йордан.

Димо Заимов карал колело до 80 годишна възраст. През живота си получава редица награди, свързани с колоезденето, както и грамота от Н. В. Борис III за учителската му работа.