Честит празник! Честваме 137 години от Съединението
Днес честваме 137 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Вдъхновител на историческото събитие е целия народ, а Захари Стоянов оглавява Българския скришен централен революционен комитет, който се заема с делото.
На 25 юли 1885 г . (стар стил) в с. Дермендере (по-късно Фердинандово, а по-късно и до през днешния ден с. Първенец, Пловдивско) е свикано съвещание на БТЦРК, на което е определен нов Централен комитет с ръководител Захари Стоянов и членове Иван Андонов, кап. Коста Паница, Димитър Ризов, отец Георги Тилев. Взето е решение за оповестяване на гражданска война и водене на битка за осъществяване на плануваното „ Съединение под скиптъра на княз Александър I, единствено на Северна и Южна България ”.
Комитетът открива връзки с представители на демократичната буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия – майорите Р. Николов, Д. Николаев, Д. Филов и други Решено е акцията да стартира на 15 септември, само че заради някои дребни произшествия в Панагюрище, Чирпан и Конаре, това станало малко по-рано. Междувременно на 22 август избухва дипломатически спор с Румъния за възвишението Арабтабия край Силистра.
Според одобрения проект на съвещание на БТЦРК от 23 август 1885 година, основният удар трябвало да бъде нанесен в Пловдив против конака и представителните институции, локалните отряди да заемат Пазарджик и други по-големи селища в региона.
През втората половина на август в доста селища стартират безредици и демонстрации. Най-масови те били в с. Голямо Конаре (днес Съединение), където работи Продан Тишков (Чардафон Велики). На 30 август княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и утвърждава проекта за Съединението.
На 2-ри септември непринудено е извършена протестна проява, която послужила като сигнал за всеобщи демонстрации в редица селища на региона.
На 6 (18 септември, остарял стил) септември рано сутринта разположените в покрайнините на Пловдив войски, под командването на майорите Николаев, Филов и Муткуров влизат в града, скандирайки „ Да живее Съединението на България “, „ Да живее княз Александър ”. Майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики обкръжават конака. З. Стоянов и Г. Данчов и други влезнали в дома на губернатора Гаврил Кръстевич и му съобщили, че е свален от власт и задържан.
Румелийското държавно управление е свалено и е провъзгласено Съединението на Южна и Северна България. Веднага е формирано краткотрайно държавно управление с ръководител доктор Георги Странски и членове: доктор Чомаков, майорите Филов, Райчо Николов, Йоаким Груев, К. Пеев, Д. Янкулов, З. Стоянов, Д. Юруков, Г. Данчов, А. Самоковец и Г. Бенев.
Същият ден, от името на БТЦРК, Захари Стоянов приканва народа към единодушие за защита на Съединението. Във възванието се споделя: ”Братя! Часът на нашето съединяване удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело… ”.
Майор Д. Николаев като шеф на милицията заповядал в период от 40 часа да бъдат извикани всички способни да носят оръжие. Aктът на Съединението е осъществен с цената на една единствена жертва – майор Райчо Николов. На 8 септември е огласен манифест в Търново за признание на Съединението.
Поставено пред приключен факт, държавното управление на Петко Каравелов приема осъществения акт и се заема с дипломатическото споразумяване на въпроса. То поема ръководството на региона до идването на княз Александър I Батемберг. Князът без съмнение одобрил Съединението и дружно със Стефан Стамболов и П. Каравелов, откакто заповядал за осъществяването на обща готовност, на 9 септември влезнал в Пловдив. Бил е посрещнат от народа с нечуван възторг и екстаз.
Съединението получава своето дипломатическо и интернационално самопризнание едвам когато е подписана българо-турска конвенция и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е одобрено дефинитивно чак с признаването на българската самостоятелност през 1908 година.
6-ти септември е двоен празник за Пловдив , защото с решение на Общинския съвет през януари 1993 година денят е определен и за празник на града.
С празнувания и други начинания в цялата страна ще бъде маркиран празникът.
Президентът Румен Радев ще посети Пловдив, където ще взе участие в тържествената гала във връзка 137-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
В 20.30 часа на площад " Съединение " президентът ще взе участие в тържествената проверка-заря и ще одобри почетния строй. В 20.45 часа президентът ще произнесе слово.
На тържествената гала в Пловдив ще участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Вдъхновител на историческото събитие е целия народ, а Захари Стоянов оглавява Българския скришен централен революционен комитет, който се заема с делото.
На 25 юли 1885 г . (стар стил) в с. Дермендере (по-късно Фердинандово, а по-късно и до през днешния ден с. Първенец, Пловдивско) е свикано съвещание на БТЦРК, на което е определен нов Централен комитет с ръководител Захари Стоянов и членове Иван Андонов, кап. Коста Паница, Димитър Ризов, отец Георги Тилев. Взето е решение за оповестяване на гражданска война и водене на битка за осъществяване на плануваното „ Съединение под скиптъра на княз Александър I, единствено на Северна и Южна България ”.
Комитетът открива връзки с представители на демократичната буржоазия и с някои от командирите на войската в Източна Румелия – майорите Р. Николов, Д. Николаев, Д. Филов и други Решено е акцията да стартира на 15 септември, само че заради някои дребни произшествия в Панагюрище, Чирпан и Конаре, това станало малко по-рано. Междувременно на 22 август избухва дипломатически спор с Румъния за възвишението Арабтабия край Силистра.
Според одобрения проект на съвещание на БТЦРК от 23 август 1885 година, основният удар трябвало да бъде нанесен в Пловдив против конака и представителните институции, локалните отряди да заемат Пазарджик и други по-големи селища в региона.
През втората половина на август в доста селища стартират безредици и демонстрации. Най-масови те били в с. Голямо Конаре (днес Съединение), където работи Продан Тишков (Чардафон Велики). На 30 август княз Александър I приема в Шумен пратениците на БТЦРК майор Сава Муткуров и Димитър Ризов и утвърждава проекта за Съединението.
На 2-ри септември непринудено е извършена протестна проява, която послужила като сигнал за всеобщи демонстрации в редица селища на региона.
На 6 (18 септември, остарял стил) септември рано сутринта разположените в покрайнините на Пловдив войски, под командването на майорите Николаев, Филов и Муткуров влизат в града, скандирайки „ Да живее Съединението на България “, „ Да живее княз Александър ”. Майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики обкръжават конака. З. Стоянов и Г. Данчов и други влезнали в дома на губернатора Гаврил Кръстевич и му съобщили, че е свален от власт и задържан.
Румелийското държавно управление е свалено и е провъзгласено Съединението на Южна и Северна България. Веднага е формирано краткотрайно държавно управление с ръководител доктор Георги Странски и членове: доктор Чомаков, майорите Филов, Райчо Николов, Йоаким Груев, К. Пеев, Д. Янкулов, З. Стоянов, Д. Юруков, Г. Данчов, А. Самоковец и Г. Бенев.
Същият ден, от името на БТЦРК, Захари Стоянов приканва народа към единодушие за защита на Съединението. Във възванието се споделя: ”Братя! Часът на нашето съединяване удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело… ”.
Майор Д. Николаев като шеф на милицията заповядал в период от 40 часа да бъдат извикани всички способни да носят оръжие. Aктът на Съединението е осъществен с цената на една единствена жертва – майор Райчо Николов. На 8 септември е огласен манифест в Търново за признание на Съединението.
Поставено пред приключен факт, държавното управление на Петко Каравелов приема осъществения акт и се заема с дипломатическото споразумяване на въпроса. То поема ръководството на региона до идването на княз Александър I Батемберг. Князът без съмнение одобрил Съединението и дружно със Стефан Стамболов и П. Каравелов, откакто заповядал за осъществяването на обща готовност, на 9 септември влезнал в Пловдив. Бил е посрещнат от народа с нечуван възторг и екстаз.
Съединението получава своето дипломатическо и интернационално самопризнание едвам когато е подписана българо-турска конвенция и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е одобрено дефинитивно чак с признаването на българската самостоятелност през 1908 година.
6-ти септември е двоен празник за Пловдив , защото с решение на Общинския съвет през януари 1993 година денят е определен и за празник на града.
С празнувания и други начинания в цялата страна ще бъде маркиран празникът.
Президентът Румен Радев ще посети Пловдив, където ще взе участие в тържествената гала във връзка 137-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
В 20.30 часа на площад " Съединение " президентът ще взе участие в тържествената проверка-заря и ще одобри почетния строй. В 20.45 часа президентът ще произнесе слово.
На тържествената гала в Пловдив ще участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ