Сирни заговезни е! Искаме и даваме прошка
Днес Българската православна черква отбелязва църковния празник Неделя Сиропустна, именуван от народа Сирни заговезни или Прошка.
Той се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него от на следващия ден стартира Великият или Великденският пост.
На този ден се четат Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви " (Мат. 6:15). През довечера всеки човек в църквата желае амнистия от другите посредством ритуала на прошката, с цел да може да влезе в поста, който е време за ликвидиране, размисъл, рационализиране и примирие със събратята.
В българската национална традиция празникът отбелязва границата сред зимата и пролетта - възраждащата се природа.
На празника се желае амнистия. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни родственици и близки и желаят амнистия. Целуват ръка на родителите си и изричат " Прощавай, мале, тате... ", а те дават отговор " Просто да ти е! Господ да прости ". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с обич и мир, с цел да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но даже и в чисто човешко схващане, прошката е знак на достойнство и бездънен вътрешен мир.
На трапезата на Сирни заговезни наложително участват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това стартира Великия пост, който е седем седмици.
След празничната софра на Сирни заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане . На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
Той се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него от на следващия ден стартира Великият или Великденският пост.
На този ден се четат Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви " (Мат. 6:15). През довечера всеки човек в църквата желае амнистия от другите посредством ритуала на прошката, с цел да може да влезе в поста, който е време за ликвидиране, размисъл, рационализиране и примирие със събратята.
В българската национална традиция празникът отбелязва границата сред зимата и пролетта - възраждащата се природа.
На празника се желае амнистия. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни родственици и близки и желаят амнистия. Целуват ръка на родителите си и изричат " Прощавай, мале, тате... ", а те дават отговор " Просто да ти е! Господ да прости ". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с обич и мир, с цел да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но даже и в чисто човешко схващане, прошката е знак на достойнство и бездънен вътрешен мир.
На трапезата на Сирни заговезни наложително участват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това стартира Великия пост, който е седем седмици.
След празничната софра на Сирни заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане . На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ