43% от българите подкрепят забрана на Тикток – какво показва ново изследване
Убеждението, че всеки ден срещаме подправена информация, е към този момент съвсем автоматизирано в обществото ни. Ограниченията в обществените мрежи са забележими за болшинството ползватели на „ Facebook “, като към 17% настояват, че са ги изпитвали персонално. „ Тикток “ пък към този момент на собствен ред разсънва по-скоро инстинкт за ограничаване, само че няма задоволително ясна социална картина и осведоменост. Цялостното съмнение към информацията очевидно върви дружно с публично схващане за ограничавания и даже с стремежи за нови.
Наблюденията са от самостоятелен сондаж на новата социологическа организация „ Мяра “. Тя е основана от Първан Симеонов, дружно с целия екип от последните години: Юлиана Гальова, Яница Петкова и Светлин Тачев. Сондажът показва мненията на пълнолетното население на страната и е извършен на 16 и 17 януари измежду 800 души. Подобни сондажи служат най-много за бързи наблюдения, инспекция на генералната конструкция на мненията и образуване на хипотези за следващи изследвания.
60,7% от българите настояват, че на процедура попадат всеки ден или съвсем всеки ден на вести , които могат да се дефинират като неистинен, лъжливи или най-общо като подправени. Сериозният дял демонстрира, че това, което в последно време се назовава подправени вести, на процедура се трансформира в „ новото обикновено “. Тези близо 61% са и удостоверение какво в действителност мислят българите за осведомителната среда, в която живеем. По-рядко, само че най-малко един път или няколко пъти месечно, срещат подправени вести, 17,5%, а 12,8% свидетелстват за по-рядка среща с лъжата, 5,6% считат, че на практика не са се натъквали на нея.
42,6% от имащите профил в обществената платформа „ Facebook “, попаднали в сондажа, заявяват, че най-малко един път им се е случвало да се натъкват на проблеми с ограничавания в мрежата, а още 15,8% споделят, че това се е случвало и на тях самите. 1,3% от ползвателите на платформата пък споделят, че са получавали ограничавания, само че не са виждали това да се случва с различен. Така общо 17,1% от имащите профил във „ Facebook “ у нас намират, че в миналото са били обект на някакво ограничаване. 39,8% от потребителите не са ставали очевидци и не са изпитвали персонално нещо сходно. Данните, несъмнено, отразяват субективно и необятно усещане и единствено задълбочено проучване и справедливи данни биха могли да открият действителния обсег.
Лабораторно беше тествана концепцията за възможна възбрана на мрежата „ Тикток “ у нас: 43,1% реагират позитивно към възбрана, 28,4% са срещу възбрана, а 26,6% признават, че не са задоволително осведомени, с цел да образуват ясна позиция. Към тях могат да се прибавят още 1,9%, които не дават отговор. Явно мненията към този момент са по-скоро скептични към „ Тикток “ – евентуално сработва и прочут поколенски инстикт. В същото време запознатостта към тематиката надали е най-високата, даже и при новинарския поток, обвързван с Румъния или Съединени американски щати. Това прави част от отговорите нереални и единствено следващо изследване би могло да откри детайлите.
Сондажът в последна сметка обрисува любопитна картина – разбирането за всеобщо разпространяване на подправена информация върви ръка за ръка с разбирането за ограничавания и може би на собствен ред поражда хрумвания за нови ограничавания. Масовото схващане по-скоро реагира с инстинкт към повече забрани, а не се инстинкт към повече независимост. Вероятно става дума и за присъщите на общество с по-сериозни процеси на стареене репресивни настройки.
Данните са от самостоятелен телефонен сондаж на социологическа организация „ Мяра “, извършен на 16 и 17 януари 2025 година измежду 800 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Наблюденията са от самостоятелен сондаж на новата социологическа организация „ Мяра “. Тя е основана от Първан Симеонов, дружно с целия екип от последните години: Юлиана Гальова, Яница Петкова и Светлин Тачев. Сондажът показва мненията на пълнолетното население на страната и е извършен на 16 и 17 януари измежду 800 души. Подобни сондажи служат най-много за бързи наблюдения, инспекция на генералната конструкция на мненията и образуване на хипотези за следващи изследвания.
60,7% от българите настояват, че на процедура попадат всеки ден или съвсем всеки ден на вести , които могат да се дефинират като неистинен, лъжливи или най-общо като подправени. Сериозният дял демонстрира, че това, което в последно време се назовава подправени вести, на процедура се трансформира в „ новото обикновено “. Тези близо 61% са и удостоверение какво в действителност мислят българите за осведомителната среда, в която живеем. По-рядко, само че най-малко един път или няколко пъти месечно, срещат подправени вести, 17,5%, а 12,8% свидетелстват за по-рядка среща с лъжата, 5,6% считат, че на практика не са се натъквали на нея.
42,6% от имащите профил в обществената платформа „ Facebook “, попаднали в сондажа, заявяват, че най-малко един път им се е случвало да се натъкват на проблеми с ограничавания в мрежата, а още 15,8% споделят, че това се е случвало и на тях самите. 1,3% от ползвателите на платформата пък споделят, че са получавали ограничавания, само че не са виждали това да се случва с различен. Така общо 17,1% от имащите профил във „ Facebook “ у нас намират, че в миналото са били обект на някакво ограничаване. 39,8% от потребителите не са ставали очевидци и не са изпитвали персонално нещо сходно. Данните, несъмнено, отразяват субективно и необятно усещане и единствено задълбочено проучване и справедливи данни биха могли да открият действителния обсег.
Лабораторно беше тествана концепцията за възможна възбрана на мрежата „ Тикток “ у нас: 43,1% реагират позитивно към възбрана, 28,4% са срещу възбрана, а 26,6% признават, че не са задоволително осведомени, с цел да образуват ясна позиция. Към тях могат да се прибавят още 1,9%, които не дават отговор. Явно мненията към този момент са по-скоро скептични към „ Тикток “ – евентуално сработва и прочут поколенски инстикт. В същото време запознатостта към тематиката надали е най-високата, даже и при новинарския поток, обвързван с Румъния или Съединени американски щати. Това прави част от отговорите нереални и единствено следващо изследване би могло да откри детайлите.
Сондажът в последна сметка обрисува любопитна картина – разбирането за всеобщо разпространяване на подправена информация върви ръка за ръка с разбирането за ограничавания и може би на собствен ред поражда хрумвания за нови ограничавания. Масовото схващане по-скоро реагира с инстинкт към повече забрани, а не се инстинкт към повече независимост. Вероятно става дума и за присъщите на общество с по-сериозни процеси на стареене репресивни настройки.
Данните са от самостоятелен телефонен сондаж на социологическа организация „ Мяра “, извършен на 16 и 17 януари 2025 година измежду 800 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ