Днес, 23 август, Европа отбелязва Деня за възпоменание на жертвите

Днес, 23 август, Европа отбелязва Деня за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма – дата, натоварена с мъчителна историческа символика. На този ден през 1939 година, тъкмо преди 86 години, е подписан Пактът Молотов–Рибентроп – контракт за ненападение сред нацистка Германия и Съветския съюз, към който е прибавен и конфиденциален протокол за делба на сферите на въздействие в Източна Европа.

С него Хитлер и Сталин приготвят пътя към Втората международна война , разпределяйки териториите на самостоятелни страни сред своите режими. Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия и Бесарабия са разграничени сред двете имперски сили като плячка, а орисите на милиони хора се оказват предопределени от подписите на двама диктатори.

По това време българските комунисти, подчинени на Москва , не показват възражения против съюза сред Сталин и Хитлер. Напротив – в продължение на близо две години те поддържат публично Третия райх , чак до немската офанзива против Съюз на съветските социалистически републики на 22 юни 1941 година Едва тогава, още веднъж по руско разпореждане, курсът е заменен.

След 1944 година, комунистическата партия у нас, към този момент в съюз с руската войска, стартира всеобщи репресии – хиляди български офицери, интелектуалци, политици и елементарни жители са избити или изчезват безследно. Истината за закононарушенията на този режим остава неуместна за някои политически сили и до през днешния ден.

Днешният ден стартира да се отбелязва публично в Европа от 2009 година , откакто през 2008 година на конференцията „ Европейската съвест и комунизмът “ в Прага е призната така наречен Пражка декларация . Документът приканва за равно наказание на всички тоталитарни режими – освен на нацизма, само че и на комунизма. Подписан е от държавници, евродепутати, историци и някогашни политически пандизчии, в това число и от чешкия президент Вацлав Хавел .

В България, на 18 септември 2008 година, 40-то Народно заседание поддържа декларацията , макар че Българска социалистическа партия гласоподава „ срещу “. Година по-късно, по предложение на депутата Лъчезар Тошев , 41-вото Народно събрание афишира 23 август за Ден наизуст за жертвите на националсоциализма, комунизма и другите тоталитарни режими . За първи път този ден е публично маркиран у нас през 2010 година

Точната численост на жертвите на сталинизма остава неразбираема, само че съгласно историческите оценки близо 3 милиона души са екзекутирани директно , а общият брой на починалите вследствие на политиката на Сталин доближава сред 15 и 20 милиона . Много от тях намират гибелта си в трудови лагери, известни като ГУЛАГ, или умират от апетит, донос и репресии.

У нас над 30 000 души умират през първите месеци след установяването на комунистическия режим . Хиляди други изчезват безследно. И до през днешния ден техните потомци не престават да търсят отговори, документи и правдивост.

В Латвия 23 август се отбелязва като „ Ден на черните ленти “ , а през 1989 година, тъкмо 50 години след подписването на пакта, близо 2 милиона души от балтийските страни образуват „ Балтийския път “ – жива верига с дължина над 600 км от Талин до Вилнюс. Тази мирна проява остава едно от най-емблематичните събития по пътя към независимостта от Съюз на съветските социалистически републики.