Симеон II и Маргарита се поклониха на гроба на царица Йоанна в Асизи
Днес, 13 ноември 2017 година се навършват 110 години от рождението на кралица Йоанна. По този мотив на 11 ноември 2017 година цар Симеон II и кралица Маргарита, съпроводени от дипломат Камило Дзуколи и брачната половинка му, господин Богдан Паташев, консултант в посолството на Малтийския медал в София, и графовете Дзанарди Ланди посетиха град Асизи, оповестиха от прессекретариата на Н.В. цар Симеон II.
Техни Величества бяха посрещнати от кмета на града проф. Стефания Проиети, от игумена на светата обител отец Мауро Гамбети, дружно с монасите, от професорите Масимо Дзуболи и Арканджело Торвелези.
След визитата и срещите в античния манастир на Св. Франциск, енорийският духовник с монаси от обителта в наличието на Техни Величества, отслужи панихида в памет на Царица Йоанна пред гроба й в скромната шапка на монашеското приятелство в гробището на Асизи.
Преживе Царица Йоанна пожелава да бъде заровена в обичания й град Асизи под покрова на нейния светец Св.Франциск. Също там през 1930 година тя се дами за Цар Борис III. Царицата Майка приключва земния си път на 26-ти февруари 2000 година Тленните остатъци на Царицата са положени в Градското гробище на Асизи.
ЙОАННА БЪЛГАРСКА- ЦАРИЦАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО
На днешният 13 ноември 2017 година се изпълват 110 години от рождението на Нейно Величество Йоанна, Царица Българска, Принцеса Савойска. Нека през днешния ден си спомним за нея и нейните безкрайни благодеяния и състрадание, на които беше посветила целия си живот. Нейните добрини отекваха като мощен апел за каузи, изпълнени с обич и състрадание, с дълг и достолепие, с мъдрост и мощ. Това беше велика персона, устояла на превратностите на ориста, която Провидението и историческите условия й предопределиха, се споделя в материал на уеб страницата на Симеон II.
От най-ранна възраст тя става очевидец на милосърдната жертвоготовност на своята майка. Кралица Елена трансформира Квиринала в болница за ранени и осакатени бойци. Нерядко младата Принцеса Джованна я подкрепя в непрестанните й грижи за потърпевшите. Кралицата даже не се прибира в своята вила „ Савоя “, когато някой от „ нейните “ бойци е в тежко положение. Същото прави баба й Кралица Маргарита в своя замък, който трансформира в болница за потърпевши офицери.
По мотив сватбата си през 1930 година Царицата получава дарове както от чужбина, по този начин и от рамките на Царството. Подаръкът на трите държавни банки – Народната, Земеделската и Централнокооперативната, е в размер на 5 млн. лева, които след това царицата влага в построяването на Тревненския преванториум. Строежът е стартират през 1938 година като детски преванториум за гръдно заболели, а е открит на 8 март 1944г. като Царски детски санаториум „ Цар Борис ІІІ “. Понастоящем санаториумът носи името Детска болница за белодробни болести „ Царица Йоанна “, от основаването му до през днешния ден в него са се лекували повече от 40 хиляди деца.
На българска земя Царицата неотложно се заема със отговорностите си към Българския червен кръст и Училището за милосърдни сестри, чийто патронаж приема. По нейно гледище идват непознати инструктори и преподаватели, нужни за актуалната подготовка на младите български сестри. В края на образователната година персонално тя връчва дипломите на всяка от сестрите, като ги направлява за бъдещата им милосърдна работа на полето на състраданието и грижите. При завръщането си в отечеството през 1993 година Царицата беше удостоена с почетния знак „ 100 години Български червен кръст “ и пое патронажа на възобновения Дамски комитет на Червения кръст и Клуба на медицинските сестри, основани през 1939 година Ето какво си спомня някогашният ръководител на БЧК проф. доктор Стоян Саев: „ При една моя среща с господин Корнелио Самаруга, ръководител на Международния червен кръст, когато заговорихме за България, той възкликна: „ О, Царица Иоанна! “ Той познавал Царицата от дълго време, даже самият я е посещавал в Португалия и доста я уважавал за благотворителността й, която не е преставала даже в годините на изгнанието. “ Неговата майка Ана-Мария е другарка от детинство с Царицата и до края поддържат непосредствен контакт.
През 1932 година Царицата изплаща от банкера Атанас Буров двадесет и два декара земя, намираща се в покрайнините на града тогава. На това място стартира грандиозният градеж на първата издигната по европейски стандарти болница. Проектът е предоставен на известния български проектант Овчаров. Сградата е приключена през 1935 година, а освещаването се състои през 1936 година Разходите по постройката и вътрешното й обзавеждане и профилирано съоръжение са подаяние от Царицата. През 1938 година тя дооформя благотворителния си акт, като подарява болничното заведение на Фонда за публично обезпечаване на работническото опазване на здравето. На фасадата през 1941 година с бронзови букви е изписано името на Августейшата дарителка, а във фоайето до 1946 година стои нейният бронзов бюст. В годините на комунистическия режим болничното заведение е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 година болничното заведение възвърне името на своя патрон.
На 16 юни 1937 година се ражда престолонаследникът Княз Симеон Търновски. Този дълго чакан акт отприщва националната наслада и става мотив за непознати в новата ни история прояви на национална обич и неспокойствие. Към двореца в София се стича многохиляден народ. От всички краища на родината се изпращат блага и поздравления. Щастливото събитие е ознаменувано с амнистирането на 4000 пандизчии, с опрощаването на остарели налози и санкции, с покачване с по една единица на оценките в учебните заведения. На тази еуфория дворецът дава отговор по следния метод: „ По случай раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника се получават известия от общини, съюзи, сдружения и частни лица за подаряване на недвижими парцели – места, гори, къщи, или за събиране и разпределяне на средства за пазаруване дарове за Наследника. Техни Величества са надълбоко трогнати от това внимание. Те благодарят от сърце за по този начин изказаните им положителни усеща от страна на народа, само че съжаляват, че не могат да одобряват такива блага. Биха се радвали повече, в случай че вместо сходни дарения искащите се притекат на помощ на многочислените свои небогати и страдащи съграждани. “
На 28 август 1943 година се случва злощастие, което докара пагубни последствия за по-сетнешното развиване на българския народ – гибелта на Цар Борис. От края на същата година стартират чудовищните бомбардировки над спокойно население. На 10 януари 1944 година столицата е неколкократно ударена от въздушните замъци на съдружниците. Разрушенията са пагубни. Унищожени са жилищни здания, лечебни заведения, църкви. В тези дни по-заможните съумяват да изоставен града и да се отдръпват в провинцията. В спомените си К. Муравиев споделя: „ Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи геройство. “ Ето какво написа тогавашната преса: „ Веднага след последната бомбардировка Царицата и Княз-Регентът са обиколили столицата, като са разговаряли на всички места с жителите и управляващите, осведомявайки се за взетите ограничения и утешаващи пострадалите… Н.В. Царицата е изпратила на кмета на град Враца, от страна на Н.В. Царя сумата от 20 000 лв. за подкрепяне на бедните фамилии в града, потърпевши от бомбардировките. “ Редица компании и сдружения изпращат посредством Царицата дарения: „ Фирма Андонов и Михайлов – текстилна фабрика в Сливен, изпраща 100 одеяла, с които да бъдат подкрепени нуждаещите се благотворителни институти. От Девическото практическо учебно заведение „ Трудолюбие “ в Плевен – 9050 лева.; от Търговското съдружие в с. Рила – 8500 лева и т. н. “ Царицата написа: „ Черквата „ Свети Седмочисленици ” беше полуразрушена. Тя беше цялостна с трупове, подредени за идентификация… Не бях виждала в живота си толкоз кръв, пролята и разпръсната по улиците, върху движимостите, по най-невероятни места… Сякаш беше валяла от небето. ”
Запазени са и спомените на доста елементарни българи, които свидетелстват за грижите на Царицата в тези тежки дни. Елка Боянова: „ Беше вечер, когато внезапно Царица Йоанна влезе в стаята. Беше цялата в черно, доста слаба и изтощена. Спираше се при всяко легло. Намери за всекиго добра дума, ръкува се с всеки. Тъй като бях с гипсирани ръце, тя помоли една от сестрите да ме нахрани с донесените от нея сладкиши… Беше оставила децата си, тъгата си, с цел да пристигна при нас, при потърпевшите. ”
След преврата от 9 септември 1944 година обстановката за Царското семейство става извънредно тежка. Още същата нощ са отстранени и задържани регентите на малолетния Цар. Започват чудовищни репресии в ситуацията на сковаващ боязън и гонения. Княгиня Евдокия е арестувана, неведнъж разпитвана и унижавана. Царицата е подложена на непрекъснат напън, само че ясно демонстрира своята неотстъпчивост и мощ. Прислугата незабавно е сменена с правилни на преврата хора. Новосформираната национална милиция неведнъж прави обиски в двореца. При един от тях, намирайки нотни листа в един хармониум, вземат решение, че това са кодирани документи. Друг път попадат на фотографии на починалия Цар и с страхопочитание връщат всичко на място. Съществува действителна заплаха Царското семейство да стане жертва на случай. От навлезлите в парка на Двореца „ Врана ” руски бойци, стрелящи по фазани, е създаден изстрел, патронът попада в стаята на младия цар. Друг път при прекосяване на жп прелез пияни бойци стрелят в задното стъкло на автомобила. Въпреки това из България Йоанна пътува без защита, споделя: „ Аз съм Царица и моят щит е българският народ. “
На 1 февруари 1945 година са изпълнени смъртните присъди на така наречен Народен съд. Убити са регентите, всички министри, депутати и най-верни съратници на Цар Борис. Из цялата страна са осъществени свиреп убийства и репресии. След този колосален акт един от новите регенти Тодор Павлов с невиждана надменност й изрича съболезнования от името на държавното управление. Въпреки всичко това години по-късно Царицата с християнска обич и примирение не осъжда враговете си, просто ги назовава „ алените “. По време на военния прелом в Португалия от 1974 година, прочут като революцията на карамфилите, когато забележителна част от португалските благородници и заможни люде напущат страната, Царицата изрично отхвърля. Тези събития са като детска приказка спрямо това, което са направили „ алените “ в България.
Още с идването си в Ещорил, Португалия през 1962 година приема енорийския си храм „ Св. Антоний “, настойника на Лисабон, за кей на своята християнска душа. Още повече, че св. Антоний от Падуа е един от небесните й покровители. Поне два пъти седмично посещава храма. Дарява богослужебни одежди и църковна утвар. Дискретно взе участие в проведени благотворителни вечеринки, а събраните средства подарява на небогати деца от енорията. Всяка Коледа им изпраща облекла и храни, някои от пуловерите е изплела със личните си ръце. Дори в годините на тежкото заточение не не помни едно от отговорностите на всеки християнин – милосърдието. С неизменност в тази посока тя изживява своята дълбока и осмислена религия. Често споделя, че в никакъв случай не благодарим задоволително на Бога за Неговите безгранични благодеяния и благосклонност. Не приказва за своята щедрост, всичко прави ненатрапчиво и дискретно.
По мемоари на персоналната й секретарка Любка Тасева, разказани в биографичната книга за Царицата на 5 януари 1975 година са открити детска градина и учебно заведение в бедния квартал „ Розарио ” в покрайнините на Кашкаиш. Теренът, върху които те са издигнати, е платен от Царицата, а средствата за градежа и обзавеждането са събрани посредством многочислените благотворителни акции, проведени от нея. В началото на 80-те години, отново напълно с дискретната є помощ и подпомагане, в Ещорил е издигнат и енорийският обществен център „ Св. Антоний ” към енорийския храм, в който се черкува Нейно Величество. Тя подкрепя старателно и обществения център „ Богородица от Фатима ” в Гализа, където се заселват доста португалци от някогашните колонии в Африка, както и доста африканци. Царица Йоанна стартира да заплаща и месечна прехрана на няколко извънредно небогати африкански деца и поема разноските по следването в Лисабонския университет на младежи от Гвинея. След измененията в България всяка година от 1990 година изпраща облекла в сиропиталище „ Княгиня Мария Луиза “ в Пловдив във връзка рождественските празници. Част от пуловерите още веднъж е дело на нейните ръце.
Още от идването си в България през 1930 година тя обожава източноправославното пеене. Счита, че звученето му е неповторимо заради „ ненадминатите български гласове “. През 1999 година поради напредналата възраст и невъзможността да посещава постоянно енорийския си храм взема решение да построи параклис в градината на дома си. Този „ екуменичен храм “, както тя го назовава, съчетава типични за източното и западното християнство архитектурни белези. Олтарната част, над която стои разпятие, е съобразена с условията на Римската черква, като незабавно до него е подложен иконостас в източен жанр. От стените гледат облиците на светите братя Кирил и Методий, на покръстителя на българите св. цар Борис-Михаил, на настойника на черногорския кралски дом св. Петър Цетински, на св. Георги Софийски. На външната стена е сложена иконата на св. Богородица Пътеводителница, а под нейния облик по поръка на Царицата е засаден ароматен български здравец.
След кончината й параклисът е дарен от Царското семейство и изместен в българското посолство в Лисабон през 2001 година Същия ден в Ещорил е кръстена улица на името на Царица Иоанна.
Нейно Величество Царица Йоанна приключи земния си път на 26 февруари 2000 година, навършила благословените 92 години. С живота и делата си заслужи признанието и благодарността на всички. За нея уверено можем да кажем: „ Когато Тя отиде на небето, ние, останалите на този свят, станахме доста по-бедни “.
Техни Величества бяха посрещнати от кмета на града проф. Стефания Проиети, от игумена на светата обител отец Мауро Гамбети, дружно с монасите, от професорите Масимо Дзуболи и Арканджело Торвелези.
След визитата и срещите в античния манастир на Св. Франциск, енорийският духовник с монаси от обителта в наличието на Техни Величества, отслужи панихида в памет на Царица Йоанна пред гроба й в скромната шапка на монашеското приятелство в гробището на Асизи.
Преживе Царица Йоанна пожелава да бъде заровена в обичания й град Асизи под покрова на нейния светец Св.Франциск. Също там през 1930 година тя се дами за Цар Борис III. Царицата Майка приключва земния си път на 26-ти февруари 2000 година Тленните остатъци на Царицата са положени в Градското гробище на Асизи.
ЙОАННА БЪЛГАРСКА- ЦАРИЦАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО
На днешният 13 ноември 2017 година се изпълват 110 години от рождението на Нейно Величество Йоанна, Царица Българска, Принцеса Савойска. Нека през днешния ден си спомним за нея и нейните безкрайни благодеяния и състрадание, на които беше посветила целия си живот. Нейните добрини отекваха като мощен апел за каузи, изпълнени с обич и състрадание, с дълг и достолепие, с мъдрост и мощ. Това беше велика персона, устояла на превратностите на ориста, която Провидението и историческите условия й предопределиха, се споделя в материал на уеб страницата на Симеон II.
От най-ранна възраст тя става очевидец на милосърдната жертвоготовност на своята майка. Кралица Елена трансформира Квиринала в болница за ранени и осакатени бойци. Нерядко младата Принцеса Джованна я подкрепя в непрестанните й грижи за потърпевшите. Кралицата даже не се прибира в своята вила „ Савоя “, когато някой от „ нейните “ бойци е в тежко положение. Същото прави баба й Кралица Маргарита в своя замък, който трансформира в болница за потърпевши офицери.
По мотив сватбата си през 1930 година Царицата получава дарове както от чужбина, по този начин и от рамките на Царството. Подаръкът на трите държавни банки – Народната, Земеделската и Централнокооперативната, е в размер на 5 млн. лева, които след това царицата влага в построяването на Тревненския преванториум. Строежът е стартират през 1938 година като детски преванториум за гръдно заболели, а е открит на 8 март 1944г. като Царски детски санаториум „ Цар Борис ІІІ “. Понастоящем санаториумът носи името Детска болница за белодробни болести „ Царица Йоанна “, от основаването му до през днешния ден в него са се лекували повече от 40 хиляди деца.
На българска земя Царицата неотложно се заема със отговорностите си към Българския червен кръст и Училището за милосърдни сестри, чийто патронаж приема. По нейно гледище идват непознати инструктори и преподаватели, нужни за актуалната подготовка на младите български сестри. В края на образователната година персонално тя връчва дипломите на всяка от сестрите, като ги направлява за бъдещата им милосърдна работа на полето на състраданието и грижите. При завръщането си в отечеството през 1993 година Царицата беше удостоена с почетния знак „ 100 години Български червен кръст “ и пое патронажа на възобновения Дамски комитет на Червения кръст и Клуба на медицинските сестри, основани през 1939 година Ето какво си спомня някогашният ръководител на БЧК проф. доктор Стоян Саев: „ При една моя среща с господин Корнелио Самаруга, ръководител на Международния червен кръст, когато заговорихме за България, той възкликна: „ О, Царица Иоанна! “ Той познавал Царицата от дълго време, даже самият я е посещавал в Португалия и доста я уважавал за благотворителността й, която не е преставала даже в годините на изгнанието. “ Неговата майка Ана-Мария е другарка от детинство с Царицата и до края поддържат непосредствен контакт.
През 1932 година Царицата изплаща от банкера Атанас Буров двадесет и два декара земя, намираща се в покрайнините на града тогава. На това място стартира грандиозният градеж на първата издигната по европейски стандарти болница. Проектът е предоставен на известния български проектант Овчаров. Сградата е приключена през 1935 година, а освещаването се състои през 1936 година Разходите по постройката и вътрешното й обзавеждане и профилирано съоръжение са подаяние от Царицата. През 1938 година тя дооформя благотворителния си акт, като подарява болничното заведение на Фонда за публично обезпечаване на работническото опазване на здравето. На фасадата през 1941 година с бронзови букви е изписано името на Августейшата дарителка, а във фоайето до 1946 година стои нейният бронзов бюст. В годините на комунистическия режим болничното заведение е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 година болничното заведение възвърне името на своя патрон.
На 16 юни 1937 година се ражда престолонаследникът Княз Симеон Търновски. Този дълго чакан акт отприщва националната наслада и става мотив за непознати в новата ни история прояви на национална обич и неспокойствие. Към двореца в София се стича многохиляден народ. От всички краища на родината се изпращат блага и поздравления. Щастливото събитие е ознаменувано с амнистирането на 4000 пандизчии, с опрощаването на остарели налози и санкции, с покачване с по една единица на оценките в учебните заведения. На тази еуфория дворецът дава отговор по следния метод: „ По случай раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника се получават известия от общини, съюзи, сдружения и частни лица за подаряване на недвижими парцели – места, гори, къщи, или за събиране и разпределяне на средства за пазаруване дарове за Наследника. Техни Величества са надълбоко трогнати от това внимание. Те благодарят от сърце за по този начин изказаните им положителни усеща от страна на народа, само че съжаляват, че не могат да одобряват такива блага. Биха се радвали повече, в случай че вместо сходни дарения искащите се притекат на помощ на многочислените свои небогати и страдащи съграждани. “
На 28 август 1943 година се случва злощастие, което докара пагубни последствия за по-сетнешното развиване на българския народ – гибелта на Цар Борис. От края на същата година стартират чудовищните бомбардировки над спокойно население. На 10 януари 1944 година столицата е неколкократно ударена от въздушните замъци на съдружниците. Разрушенията са пагубни. Унищожени са жилищни здания, лечебни заведения, църкви. В тези дни по-заможните съумяват да изоставен града и да се отдръпват в провинцията. В спомените си К. Муравиев споделя: „ Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи геройство. “ Ето какво написа тогавашната преса: „ Веднага след последната бомбардировка Царицата и Княз-Регентът са обиколили столицата, като са разговаряли на всички места с жителите и управляващите, осведомявайки се за взетите ограничения и утешаващи пострадалите… Н.В. Царицата е изпратила на кмета на град Враца, от страна на Н.В. Царя сумата от 20 000 лв. за подкрепяне на бедните фамилии в града, потърпевши от бомбардировките. “ Редица компании и сдружения изпращат посредством Царицата дарения: „ Фирма Андонов и Михайлов – текстилна фабрика в Сливен, изпраща 100 одеяла, с които да бъдат подкрепени нуждаещите се благотворителни институти. От Девическото практическо учебно заведение „ Трудолюбие “ в Плевен – 9050 лева.; от Търговското съдружие в с. Рила – 8500 лева и т. н. “ Царицата написа: „ Черквата „ Свети Седмочисленици ” беше полуразрушена. Тя беше цялостна с трупове, подредени за идентификация… Не бях виждала в живота си толкоз кръв, пролята и разпръсната по улиците, върху движимостите, по най-невероятни места… Сякаш беше валяла от небето. ”
Запазени са и спомените на доста елементарни българи, които свидетелстват за грижите на Царицата в тези тежки дни. Елка Боянова: „ Беше вечер, когато внезапно Царица Йоанна влезе в стаята. Беше цялата в черно, доста слаба и изтощена. Спираше се при всяко легло. Намери за всекиго добра дума, ръкува се с всеки. Тъй като бях с гипсирани ръце, тя помоли една от сестрите да ме нахрани с донесените от нея сладкиши… Беше оставила децата си, тъгата си, с цел да пристигна при нас, при потърпевшите. ”
След преврата от 9 септември 1944 година обстановката за Царското семейство става извънредно тежка. Още същата нощ са отстранени и задържани регентите на малолетния Цар. Започват чудовищни репресии в ситуацията на сковаващ боязън и гонения. Княгиня Евдокия е арестувана, неведнъж разпитвана и унижавана. Царицата е подложена на непрекъснат напън, само че ясно демонстрира своята неотстъпчивост и мощ. Прислугата незабавно е сменена с правилни на преврата хора. Новосформираната национална милиция неведнъж прави обиски в двореца. При един от тях, намирайки нотни листа в един хармониум, вземат решение, че това са кодирани документи. Друг път попадат на фотографии на починалия Цар и с страхопочитание връщат всичко на място. Съществува действителна заплаха Царското семейство да стане жертва на случай. От навлезлите в парка на Двореца „ Врана ” руски бойци, стрелящи по фазани, е създаден изстрел, патронът попада в стаята на младия цар. Друг път при прекосяване на жп прелез пияни бойци стрелят в задното стъкло на автомобила. Въпреки това из България Йоанна пътува без защита, споделя: „ Аз съм Царица и моят щит е българският народ. “
На 1 февруари 1945 година са изпълнени смъртните присъди на така наречен Народен съд. Убити са регентите, всички министри, депутати и най-верни съратници на Цар Борис. Из цялата страна са осъществени свиреп убийства и репресии. След този колосален акт един от новите регенти Тодор Павлов с невиждана надменност й изрича съболезнования от името на държавното управление. Въпреки всичко това години по-късно Царицата с християнска обич и примирение не осъжда враговете си, просто ги назовава „ алените “. По време на военния прелом в Португалия от 1974 година, прочут като революцията на карамфилите, когато забележителна част от португалските благородници и заможни люде напущат страната, Царицата изрично отхвърля. Тези събития са като детска приказка спрямо това, което са направили „ алените “ в България.
Още с идването си в Ещорил, Португалия през 1962 година приема енорийския си храм „ Св. Антоний “, настойника на Лисабон, за кей на своята християнска душа. Още повече, че св. Антоний от Падуа е един от небесните й покровители. Поне два пъти седмично посещава храма. Дарява богослужебни одежди и църковна утвар. Дискретно взе участие в проведени благотворителни вечеринки, а събраните средства подарява на небогати деца от енорията. Всяка Коледа им изпраща облекла и храни, някои от пуловерите е изплела със личните си ръце. Дори в годините на тежкото заточение не не помни едно от отговорностите на всеки християнин – милосърдието. С неизменност в тази посока тя изживява своята дълбока и осмислена религия. Често споделя, че в никакъв случай не благодарим задоволително на Бога за Неговите безгранични благодеяния и благосклонност. Не приказва за своята щедрост, всичко прави ненатрапчиво и дискретно.
По мемоари на персоналната й секретарка Любка Тасева, разказани в биографичната книга за Царицата на 5 януари 1975 година са открити детска градина и учебно заведение в бедния квартал „ Розарио ” в покрайнините на Кашкаиш. Теренът, върху които те са издигнати, е платен от Царицата, а средствата за градежа и обзавеждането са събрани посредством многочислените благотворителни акции, проведени от нея. В началото на 80-те години, отново напълно с дискретната є помощ и подпомагане, в Ещорил е издигнат и енорийският обществен център „ Св. Антоний ” към енорийския храм, в който се черкува Нейно Величество. Тя подкрепя старателно и обществения център „ Богородица от Фатима ” в Гализа, където се заселват доста португалци от някогашните колонии в Африка, както и доста африканци. Царица Йоанна стартира да заплаща и месечна прехрана на няколко извънредно небогати африкански деца и поема разноските по следването в Лисабонския университет на младежи от Гвинея. След измененията в България всяка година от 1990 година изпраща облекла в сиропиталище „ Княгиня Мария Луиза “ в Пловдив във връзка рождественските празници. Част от пуловерите още веднъж е дело на нейните ръце.
Още от идването си в България през 1930 година тя обожава източноправославното пеене. Счита, че звученето му е неповторимо заради „ ненадминатите български гласове “. През 1999 година поради напредналата възраст и невъзможността да посещава постоянно енорийския си храм взема решение да построи параклис в градината на дома си. Този „ екуменичен храм “, както тя го назовава, съчетава типични за източното и западното християнство архитектурни белези. Олтарната част, над която стои разпятие, е съобразена с условията на Римската черква, като незабавно до него е подложен иконостас в източен жанр. От стените гледат облиците на светите братя Кирил и Методий, на покръстителя на българите св. цар Борис-Михаил, на настойника на черногорския кралски дом св. Петър Цетински, на св. Георги Софийски. На външната стена е сложена иконата на св. Богородица Пътеводителница, а под нейния облик по поръка на Царицата е засаден ароматен български здравец.
След кончината й параклисът е дарен от Царското семейство и изместен в българското посолство в Лисабон през 2001 година Същия ден в Ещорил е кръстена улица на името на Царица Иоанна.
Нейно Величество Царица Йоанна приключи земния си път на 26 февруари 2000 година, навършила благословените 92 години. С живота и делата си заслужи признанието и благодарността на всички. За нея уверено можем да кажем: „ Когато Тя отиде на небето, ние, останалите на този свят, станахме доста по-бедни “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ