Италия в шок - човекът, взривил Фалконе и убил 150 души, е освободен
Джовани Бруска - мафиотът, койтo преди 29 година взриви колата на съдията Джовани Фалконе и призна, че е взел участие в убийството на най-малко 150 души, към този момент е свободен човек. Това е някогашната дясна ръка на боса на босовете в сицилианската мафия Тото Риина и индивидът, който призна, че саморъчно е разтворил в киселина 12-годишния Джузепе ди Матео. Момчето беше “виновно” по тази причина, че е наследник на мафиота Сантино ди Матео, който стана помощник на управляващите.
Най-кръвожадният палач на Коза Ностра към този момент излежа 25-те години, които получи за всичките си безчинства. Благодарение на обстоятелството, че се разкая и стартира да сътрудничи на правораздаването след арестуването си, Бруска напусна римския затвор “Ребибия” и ще стартира нов живот с нова идентичност и под защита.
През 2000 година Джовани Бруска получи статут на помощник на правораздаването и по този начин отърва освен доживотната присъда, а и изтърпяването на наказването при непоколебим тъмничен затвор. По подигравка на ориста Джовани Бруска съумя да се възползва от облагите на закона за сътрудниците на правораздаването, който беше желан и прокаран точно с помощта на неговата жертва – магистрата Джовани Фалконе.
В реалност наказването на Бруска стана от пожизнен затвор на 30 година, само че за всички пандизчии, в това число и за мафиотите, по-късно се ползва опрощаване с 45 дни за всеки 6 месеца, прекарани зад решетките. Така и босът от Сан Джузепе Ято, който на 23 май 1992 година взриви 500 кг тритол до пътя в Капачи край Палермо и умъртви признака на битката против мафията Фалконе, жена му Франческа и тримата сътрудници от защитата им, прекрачи изхода на римския затвор.
На Бруска се приписват най-малко 150 убийства, само че точният брой на закононарушенията не помни даже самият той. Благодарение на решението му да признае закононарушенията си и да направи значими разкрития, стотици членове на мафията бяха хванати и наказани.
Синът на боса Дженаро Бруска разкри пред магистратите доста детайли от тактиката на Тото Риина и на Коза ностра, ориентирани против страната. Джовани Бруска описа, че точно той самият е бил оперативната ръка на Риина, претрупан с задачата да се саморазправи първо с Фалконе, а след това и с другия арбитър знак – Паоло Борселино.
Всички политици в Италия, без значение на партийна принадлежност, са скандализирани от обстоятелството, че през днешния ден е допустимо да бъде пуснат на независимост човек, окървавил ръцете си с толкоз закононарушения. Мария Фалконе, сестрата на убития арбитър, призна, че това е вест, от която в човешки проект изпитва доста болежка, само че “такъв е законът, който апропо искаше брат ми, и затова би трябвало да се спази”.
Според водача на Лигата Матео Салвини “това не е правораздаването, което Италия заслужава”. Бившият магистрат Джузепе Аяла, който беше в същия екип магистрати против мафията дружно с Фалконе и Борселино, призна, че е подскочил от стола, когато чул за освобождението на Бруска.
“Но по-късно започнах да обмислям. За жал, би трябвало да бъдем прагматични и цинични. Това е въпрос на платена цена и получена изгода. Законът за сътрудниците на правораздаването докара до големи прерогативи. Допреди съществуването му имаше единствено един помощник.”
Според Аяла не може да се прави дисекция на закона като в хирургична зала и да се изключат избрани хора от възползването от него.
Джовани Бруска е обаче единствено последният от убийците на Фалконе, който излезе на независимост. Другите мафиоти, които участваха в атентата на автомагистралата до Палермо и които също станаха сътрудници на правораздаването, към този момент от дълго време са вън от пандиза. Сред тях е и Сантино ди Матео, който на процедура беше първият от “командния” отряд на Коза ностра, който се разкая и призна пред управляващите.
Именно с цел да го санкционират, през 1996 година по заповед на Бруска беше похитен синът му, близо две години беше държан като заложник, а по-късно погубен и разперен в киселина. На 20 май 1996 година най-сетне беше хванат и самият Бруска, прочут с прозвището Свинята. С него беше заловен и брат му, също член на клана от Корлеоне – и той през днешния ден е свободен човек.
Преди 5 година Бруска изиска амнистия от околните на жертвите си във видеозапис с покрито лице, изработен в римския затвор “Ребибия”, който не е бил оповестен в никакъв случай преди. Това направи в този момент уеб сайтът на “Кориере каузи сера”.
“Изборът да сътрудничиш на правораздаването постоянно е позорен, само че е верен, тъй като служи за слагането на завършек на тази фабрика за гибел, която се назовава Коза Ностра”, споделя във видеото Бруска.
Още по времето си в пандиза Джовани се разведе с тогавашната си брачна половинка. Петгодишният при арестуването на Бруска негов наследник през днешния ден поддържа връзки с татко си, с който се е срещал няколко пъти на рандеву. Джовани Бруска стартира на 64 години нов живот, с ново име и под протекцията на управляващите, които ще се грижат за сигурността му. В началото той ще бъде надзираван със задължението да се разписва веднъж седмично и ще би трябвало да спи единствено на едно и също място. Ще бъде належащо да му се откри анонимно място за живеене, което ще му подсигурява, че ще остане надалеч от любознанието на хората и ще живее дегизиран измежду тях, без да разкрива същинската си идентичност.
Бруска ще получава и заплата, която се планува от закона за защита, както и всички останали елементи. Те са част от съглашението, подписано от него с страната при решението му да им сътрудничи. Бруска през днешния ден се счита за най-важния помощник на правораздаването в битката му с Коза Ностра и точно по тази причина е и най-изложен на рисковете от възмездие.
Отсега нататък той ще се опасява не от страната, а от Коза Ностра. В изявление за френско-германски документален филм преди години Бруска описа по какъв начин е протекла първата му среща с Тото Риина, който сложил на масата кръстосани нож и револвер, икона и игла.
“Това е организация, в която всички сме братя, асоциация със своите правила и в случай че се разделиш, жертваш живота си”, споделил босът на босовете на церемонията по посвещаването на Бруска.
Най-кръвожадният палач на Коза Ностра към този момент излежа 25-те години, които получи за всичките си безчинства. Благодарение на обстоятелството, че се разкая и стартира да сътрудничи на правораздаването след арестуването си, Бруска напусна римския затвор “Ребибия” и ще стартира нов живот с нова идентичност и под защита.
През 2000 година Джовани Бруска получи статут на помощник на правораздаването и по този начин отърва освен доживотната присъда, а и изтърпяването на наказването при непоколебим тъмничен затвор. По подигравка на ориста Джовани Бруска съумя да се възползва от облагите на закона за сътрудниците на правораздаването, който беше желан и прокаран точно с помощта на неговата жертва – магистрата Джовани Фалконе.
В реалност наказването на Бруска стана от пожизнен затвор на 30 година, само че за всички пандизчии, в това число и за мафиотите, по-късно се ползва опрощаване с 45 дни за всеки 6 месеца, прекарани зад решетките. Така и босът от Сан Джузепе Ято, който на 23 май 1992 година взриви 500 кг тритол до пътя в Капачи край Палермо и умъртви признака на битката против мафията Фалконе, жена му Франческа и тримата сътрудници от защитата им, прекрачи изхода на римския затвор.
На Бруска се приписват най-малко 150 убийства, само че точният брой на закононарушенията не помни даже самият той. Благодарение на решението му да признае закононарушенията си и да направи значими разкрития, стотици членове на мафията бяха хванати и наказани.
Синът на боса Дженаро Бруска разкри пред магистратите доста детайли от тактиката на Тото Риина и на Коза ностра, ориентирани против страната. Джовани Бруска описа, че точно той самият е бил оперативната ръка на Риина, претрупан с задачата да се саморазправи първо с Фалконе, а след това и с другия арбитър знак – Паоло Борселино.
Всички политици в Италия, без значение на партийна принадлежност, са скандализирани от обстоятелството, че през днешния ден е допустимо да бъде пуснат на независимост човек, окървавил ръцете си с толкоз закононарушения. Мария Фалконе, сестрата на убития арбитър, призна, че това е вест, от която в човешки проект изпитва доста болежка, само че “такъв е законът, който апропо искаше брат ми, и затова би трябвало да се спази”.
Според водача на Лигата Матео Салвини “това не е правораздаването, което Италия заслужава”. Бившият магистрат Джузепе Аяла, който беше в същия екип магистрати против мафията дружно с Фалконе и Борселино, призна, че е подскочил от стола, когато чул за освобождението на Бруска.
“Но по-късно започнах да обмислям. За жал, би трябвало да бъдем прагматични и цинични. Това е въпрос на платена цена и получена изгода. Законът за сътрудниците на правораздаването докара до големи прерогативи. Допреди съществуването му имаше единствено един помощник.”
Според Аяла не може да се прави дисекция на закона като в хирургична зала и да се изключат избрани хора от възползването от него.
Джовани Бруска е обаче единствено последният от убийците на Фалконе, който излезе на независимост. Другите мафиоти, които участваха в атентата на автомагистралата до Палермо и които също станаха сътрудници на правораздаването, към този момент от дълго време са вън от пандиза. Сред тях е и Сантино ди Матео, който на процедура беше първият от “командния” отряд на Коза ностра, който се разкая и призна пред управляващите.
Именно с цел да го санкционират, през 1996 година по заповед на Бруска беше похитен синът му, близо две години беше държан като заложник, а по-късно погубен и разперен в киселина. На 20 май 1996 година най-сетне беше хванат и самият Бруска, прочут с прозвището Свинята. С него беше заловен и брат му, също член на клана от Корлеоне – и той през днешния ден е свободен човек.
Преди 5 година Бруска изиска амнистия от околните на жертвите си във видеозапис с покрито лице, изработен в римския затвор “Ребибия”, който не е бил оповестен в никакъв случай преди. Това направи в този момент уеб сайтът на “Кориере каузи сера”.
“Изборът да сътрудничиш на правораздаването постоянно е позорен, само че е верен, тъй като служи за слагането на завършек на тази фабрика за гибел, която се назовава Коза Ностра”, споделя във видеото Бруска.
Още по времето си в пандиза Джовани се разведе с тогавашната си брачна половинка. Петгодишният при арестуването на Бруска негов наследник през днешния ден поддържа връзки с татко си, с който се е срещал няколко пъти на рандеву. Джовани Бруска стартира на 64 години нов живот, с ново име и под протекцията на управляващите, които ще се грижат за сигурността му. В началото той ще бъде надзираван със задължението да се разписва веднъж седмично и ще би трябвало да спи единствено на едно и също място. Ще бъде належащо да му се откри анонимно място за живеене, което ще му подсигурява, че ще остане надалеч от любознанието на хората и ще живее дегизиран измежду тях, без да разкрива същинската си идентичност.
Бруска ще получава и заплата, която се планува от закона за защита, както и всички останали елементи. Те са част от съглашението, подписано от него с страната при решението му да им сътрудничи. Бруска през днешния ден се счита за най-важния помощник на правораздаването в битката му с Коза Ностра и точно по тази причина е и най-изложен на рисковете от възмездие.
Отсега нататък той ще се опасява не от страната, а от Коза Ностра. В изявление за френско-германски документален филм преди години Бруска описа по какъв начин е протекла първата му среща с Тото Риина, който сложил на масата кръстосани нож и револвер, икона и игла.
“Това е организация, в която всички сме братя, асоциация със своите правила и в случай че се разделиш, жертваш живота си”, споделил босът на босовете на церемонията по посвещаването на Бруска.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ