Джоузеф Вантини остава по-популярен в историята като Йосуф, но Франция

Джоузеф Вантини остава по-популярен в историята като Йосуф, само че Франция го показва за един от най-хубавите и известни генерали, които са имали в своята войска. Вантини не е потомствен боен и не е роден със сребърна лъжичка, неговият живот се трансформира фрапантно и от плебей на крайбрежията на Тунис, той съумява да доближи до най-високите върхове на армията, откакто се записва в редиците през 1830 година Робът ще стигне до генералския чин и ще води армиите на Франция в Африка, демонстрирайки лидерски качества, невиждани до този миг. Участва в акцията за завладяване на Алжир през цялото време до края ѝ.

Изпратен е в Украйна, по време на Кримската война и дава отговор за цялостен полк баши-бозуци през 1854 година За него умерено може да се каже, че целият му живот е бил война, която той води с онази френска поетичност. Джоузеф Вантини натрупа доста врагове, само че също по този начин остава и една от най-светлите фигури на Френската империя. Високият му сан и многото инциденти ще го извисят до именит статус, само че ранните години на Йосуф остават много скрити за французите.

До през днешния ден няма историк, който да не може да опише именитите военни подвизи, само че стигне ли се за живота преди армията, мнозина доближават до задънена улица. Неговият другар Александър Дюма споделя, че целият му живот може да се опише с „ Приказки от хиляда и една нощ “. Подобни изказвания, изключително от толкоз известен публицист, могат да се считат за съвършен боен отзив.

Джузепе най-вероятно е роден към 1808 година на остров Елба, датата и до през днешния ден се оспорва, само че робите не се записват в градските архиви и не носят особени права. След Амиенския контракт от 1802 година излиза наяве, че това е френска територия. Баща му е корсикански гренадир, изместен в секретарските служби и с помощта на своя разум и бързата анализаторска мисъл, скоро ще бъде употребен от самия Наполеон.

Йосуф постоянно съпровожда татко си в двореца на принцеса Полин, втората сестра на Наполеон. Има изказвания, че точно принцеса Полин е отглеждала дребния Йосуф до 3-годишна възраст, само че това не е доста несъмнено. Младежът си спомня, че може би е виждал Наполеон единствено един път, когато гостува на острова, само че нищо повече. Полин желае да учи в лицей във Флоренция.

Йосуф също би трябвало да последва стъпките на принцесата, само че по пътя корабът е атакуван от пирати и всички на борда са изпратени в Африка и продадени като плебеи. Пиратството в Северна Африка не е нещо извънредно, непрекъснатото търсене и разграбване на хора и артикули, са постоянно срещани. Йосуф е продаден на пазара от бея в Тунис, който по това време ръководи в регенство. Самият Тунис е под надзор на Османската империя от 1705 година и въпреки всичко има някаква форма на самостоятелност от Високата врата. Бейовете постоянно са имали своя лична позиция за ръководството и не се регистрират пред султана, което има и някои позитиви. Те раздават правораздаването, дефинират законите и налозите. Тунис ще бъде лишен от османско наличие едвам през 1881 година

Йосуф има малко по-голям шанс от останалите мъже на пазара. Френски доктор съумява да го избави от харема, където сигурно е трябвало да стане евнух. Въпросният доктор от Ломбард разказва Йосуф като съвършен боец и изпращането му в манастира може да е огромна неточност. С всички елементи от тялото си, младежът е изпратен в лагер, където би трябвало да се приготви за военното си дело.

Принуден е да одобри исляма и да получи своето известно име. До 20-годишна възраст живее в сарая на бея на Тунис, учи Корана, краснопис, учи турски, арабски и испански и показва забележителна физика. С малко повече знания и френско образование, младежът съумява да завоюва доверието на принцеса Кабура – една от дъщерите на принца. Учи езда и употребява оръжие, като похвалите от неговите командири не стопират. Всеки вижда в него един яростен войник, само че принцесата счита, че може да бъде доста повече от това – брачен партньор.

Техните нощни срещи са видяни от евнуха на храма, който действително не би трябвало да ги среща. Принцеста се тормози от обстоятелството, че тайната им връзка може да бъде разкрита. На идващия ден Йосуф изпраща на принцесата букет и писмо, в което се намира ухото и езика на любопитния евнух. Французинът не може да слее толкоз елементарно с туниските плебеи и французите в тази територия го виждат. С помощта на френския консул и търговец, той съумява да избяга на 30 май 1830 година

Същата година отпътува за Алжир и служи като преводач на френските капитани, извършва и няколко задачи с локалните племена, което подсказва, че Йосуф е пристигнал подготвен в армията. 2 години са нужни, с цел да получи стоманен кръст от Легиона на достойнството. За да избави командира си в алжирския форт, той отива непринудено при турците, като припомня на капитана си, че измежду неговите хора има предатели. По време на срещата с капитан д’Арманди ще убие един от офицерите му, акцентирайки, че точно той е изменник. Останалите ще се постараят да избягат доста по-рано.

През 1832-1833 година Йосуф е водач на отряд. През идващите години ще е офицер от Легиона на достойнството, както и полковник от локалната африканска кавалерия, лейтенант-полковник на спахиите и още доста други. По време на Кримската война е изпратен в България, където би трябвало да изведе спахиите и баши-бозуците към Крим. По негови думи, Османската империя не е щадяла нито българи, нито турци в тази война – да, български баши-бозуци са воювали в Крим, в случай че се чудите.

След два месеца в тежки загуби, военачалник Йосуф освобождава османските бойци. Йосуф съумява да реализира именит статус в армията, само че в никакъв случай няма семейство. Често се майтапи, че неговият единствен наследник е мечът му.

Другите приказват за него единствено с топли и положителни думи.

„ Йосуф написа на министъра и отбелязва положението на армията и успехите, употребявайки най-интелигентен език, самият министър постоянно чете неговите писма с огромно наслаждение. “

Йосуф преследва Абд Ел Кадер в Тунис. След съвършена офанзива на лагера му с потреблението на конница, двамата се преследват повече от 25 километра. По време на тази гонка, цялата емирска отбрана бяга след своя стопанин, до момента в който най-после не се оказва, че единствено Йосуф ги преследва. Емирът продължава да им крещи, че са страхливци, откакто един човек гони цяла орда.

Френските благородници четат за именития боец, който е в устата на цяла Африка, а в Алжир няма човек, който да не го почита. Въпреки признаването му наново за французин, Йосуф продължава да се счита за един от най-обичаните измежду бойците си, един от най-уважаваните в Северна Африка и един от най-мразените врагове. Последните години прекарва в Кан, където и умира на 16 март 1866 година Последният му чин е на военачалник с голям брой почести.