Да оцелееш на бесилото цели 3 пъти
Джоузеф Самюъл е британски нарушител, роден през 1780 година След като е задържан за обир на 15-годишна възраст, Самюъл е наказан и изпратен в Австралия през 1801 година По това време Австралия има наказателна колония в залива на Сидни. Сигурността в тази колония бе засилена и от това, че тя беше относително изолирана – пазачите се доверяваха на австралийската фауна да убие всеки пандизчия, който успее да избяга.
Въпреки риска обаче, Самюъл съумява да избяга, дружно с група хора пандизчии. Бандата е от крадци и надлежно първото нещо, което вършат, е да ограбят дома на богата жена. Докато се опитвали да откраднат чантата, цялостна със златни и сребърни монети от бюрото й, идва служител на реда и човек от бандата го убива.
След това ликвидиране бандата е задържана. Понеже у Джоузеф Самюъл бяха отрити някои от откраднатите монети, когато и обстоятелството, че дамата го разпознава като един от хората, които я ограбиха, той беше жестоко разпитван и в последна сметка призна за грабежа, само че твърдеше, че не е умъртвил служителя на реда.
Почти всички членове на бандата на Самюъл бяха оправдани за това закононарушение заради липса на доказателства, като се изключи един – Исак Симондс, макар че Симондс отхвърли да признае въобще за всяко закононарушение.
Така на 26 септември 1803 година, на 23-годишна възраст, Самюъл се озова пред примката, дружно с още един нарушител. Събира се навалица, която идва, с цел да стане очевидец на взаимното обесване. Тя обаче не знае, че е на път да види не две обесвания и две смърти, а четири обесвания и единствено една гибел.
Исак също е доведен от полицията, с цел да следи. Те се надяват обесването да го уплаши и той да си признае за убийството.
По това време обесванията не са били осъществявани по метод, по който индивидът да почине мигновено. Вместо познатата ни бесилка върху платформа, в която се отваря дупка и обесеният пропада в нея, тогава клетникът стои изправен на каручка, теглена от кон, и откакто примката е сложена на врата му, конят подкарва каручката. По този метод, вместо бърза, съвсем мигновена гибел, бедният наказан е оставен да почине от удушаване.
След като примките бяха сложени към вратовете на Джоузеф и другия наказан нарушител, двамата се помолиха дружно със духовник. Тогава Самюъл споделя, че в действителност е направил грабежа, само че същинският палач на служителя на реда в действителност стои измежду тълпата, след което го разпознава, акцентирайки Исак. Като се има поради, че го споделя пред свещеника и е на секунди от гибелта (и надлежно не би желал да съгреши като споделя такава груба лъжа), мнозина от публиката му имаха вяра и някои даже вършат опит да заловен Симондс.
Въпреки това, след изявлението му и откакто тълпата беше успокоена от управляващите, конят дърпа каручката. Докато другият обесен мъж умира в страдания, въжето към шията на Самюъл необяснимо по какъв начин се къса, поради което той пада на земята и си изкълчва глезена.
Донася се още едно въже и Самюъл още веднъж е качен на каруцата. Този път, когато конят потегля, примката към шията му се разплита и удължава въжето задоволително, с цел да може ботушите му да допрян земята.
С изказванията на Самюъл за непорочност и тези две невероятни събития, случили се едно след другос въжета, които бяха тествани преди да бъдат употребявани, тълпата в този момент скандираше Самюъл да бъде освободен, като мнозина считат, че това е божествена интервенция.
Въпреки това, към врата на Самюъл е сложена и трета примка, като авансово въжето беше деликатно огледано. И въпреки всичко обаче, когато наказаният увисва за трети път и това въже се скъса.
На този стадий към този момент тълпата е неконтролируема и вика гневно за освобождението на Самюъл. Тогава маршалът подреди изтезанието да бъде отсрочена, до момента в който не намерят губернатора. Когато той идва деликатно преглежда трите въжета и откакто не намира следи от операция се съгласи с тълпата и споделя, че трите несполучливи опита в действителност са знак за невинността му от Бог. Така Джоузеф Самюъл беше освободен и градският доктор прегледа изкълчения му гален. Независимо дали е знамение или не, остава фактът, че Джоузеф Самюъл е единственият прочут ни човек, оживял три поредни опита за обесване.
Междувременно пък Исак Симондс е наказан и обесен за убийството на служителя на реда. Той нямаше нито шанса, нито божествената интервенция на Джоузеф Самюъл и обесването му е сполучливо.
