Джорджия Тан може да се похвали с един от най-големите

Джорджия Тан може да се похвали с един от най-големите и дейни кръгове за трафик на хора. Това определение не е изключително тъкмо, само че дано приемем, че дамата съумява да мести хора и да трансформира живота на стотици фамилии. За интервала от 20-те години на предишния век до 50-те години, тя е виновна за отвличането и разпределянето на хиляди бебета.

Техниката ѝ на работа е следната: Джорджия взима децата от небогати родители или самотни майки и ги дава на по-богати родители. Не е ясно дали е направила услуга на множеството деца, само че и до през днешния ден се твърди, че е съвсем невероятно да се наблюдава цялата линия на измами и комплициране на родословия.

Джорджия се ражда през далечната 1891 година и е щерка на арбитър и учителка. Учи право и съумява да приключи колежа в Мисисипи. Решава, че правото не е толкоз вълнуващо, затова избира обществени грижи, където желае да е в помощ на фамилии. И по този начин през 1916 година стига до обществените грижи и настаняване на Мисисипи.

Нейният татко, като един от дейните и настоящи съдии в града, постоянно изпраща деца и малолетни незаконни в нейния дом, до момента в който откри осиновители. След като има деца за осиновяване, Джорджи постоянно се ориентира в друга посока, да дава бедните деца на богати родители, само че в подмяна желае някакво заплащане.

Богатите родители могат да платят за осиновяване по бързата процедура, предстоящо е да забележим и по какъв начин самите фамилии ще възпитат едно по-добро потомство. Интересното е, че доста от децата, които би трябвало да се радват на по-добър живот, в един миг се озовават в полицията или подават тъжби за полов тормоз.

Трудно е да се одобри, че този живот в действителност е бил по-розов, колкото се чака. Оказва се, че Джорджия даже изпраща деца при педофили, което е смущаващо и тази процедура продължава цели 30 години.

Домът, който стартира да ръководи, в никакъв случай не е бил склонен с методите ѝ, само че малко на брой могат да се противят. Всеки един от чиновниците с опит да повдигне въпроса или да се оплаче, бързо е уволнен и сменен с желан човек на директорката. Тан се мести в Мемфис, стартира да работи в различен детски дом и открива същите практики, само че даже съумява и да се развихри.

Именно там се построява цяла система от благоприятни условия, в това число на лекари, юристи и съдии, които оказват помощ за заличаването на картони и всевъзможни документи на деца. Мрежата работи толкоз добре, че даже и дете да загине, домът не носи отговорност и всичко се покрива. За един избран интервал ще стане ясно, че Тан е рекордьор по висока смъртност. Няма персона, която да не се занимава с тази система и даже не проверява. Интересът към бързо осиновяване или придобиване на дете е толкоз висок, че са задоволителни няколко въпроса и Джорджия ще удовлетвори желанието на всеки.

Колкото и неприятни да са американските родители, по-неприятната вест е, че скоро ще свършат изоставените деца, които биха могли по някакъв метод да запълнят настояванията на клиентите. Следователно стартира събирането на деца посредством похищение. Представете си тази жена като някаква съвременна форма на баба Яга.

Джорджи обикаля града и по този начин открива хора като Алма Сипле, която търси помощ за щерка си Ирма. Майката е бедна и е на седмото небе, когато Джорджи дава обещание да откри безвъзмездна здравна помощ. Малко по-късно взима детето ѝ след седмица декларира, че Ирма е умряла. Така става разпределянето на деца във всяка една допустима точка. Едва през 1989 година се открива, че майката ще открие своята щерка.

Директорката на сиропиталището ще построи цяла мрежа от клиенти, те получават деца, а в подмяна би трябвало да заплащат доста яростен абонамент. Звезди като Джоан Крауфорд и Джун Алисън ще осиновят деца точно от нейния дом. Губернаторът на Ню Йорк осиновява две деца и даже приказва за промени в закона за осиновяване, заимствуван по модела на Мемфис. Благодарение на тази смяна има единствено два щата, които разрешават на сираците да открият своите биологични родители с много по-сериозна лекост – Аляска и Канзас.

Въпреки чудовищните нарушавания, Джорджи е предпазена от управляващите и до края на живота си няма повдигнати обвинявания. Всички нейни другари са съдии, служители на реда, инспектори, губернатори, кметове и най-различни други фрагменти. Джорджи е на практика неуязвима и никой повече не я допира. Някои небогати фамилии оставят децата си и по-късно стартират да изнудват богатите родители, печелийки още повече. Никой не се пробва да помогне на децата, до момента в който са били отвлечени, изоставени, унизени от новите си родители и от време на време даже са били причина за ликвидиране.

След като Джорджия Тен умира, управляващите съумяват да разкрият нейните пестъпления и за някои деца се твърди, че са се върнали назад при биологичните си родители, само че това не е чак толкоз несъмнено. Нейните регулации са били основани с концепцията, че по този начин няма да може да се излагат тези хора, които са решили да изоставят децата си, само че истината е, че е желала да заличи следите на своите закононарушения.

Мрежата ѝ работила по един доста сполучлив метод без задаване на непотребни въпроси. Нещо по-лошо, когато идвали заболели деца, които трябвало да се лекуват, Тен предпочитала да ги остави да умрат, изкарвайки ги на слънце или на мраз, от време на време даже ги оставяла да гладуват, с цел да умрат по-бързо.

Гаврата с деца не е била нещо непознато, някои са били изнасилвани, а други са били бити до гибел. Разкритието на схемата стартира да се разкрива от Тенеси. Персоналът ще открие заровено тяло на дете. През 1946 година арбитър Сам Бейтс ще напише писмо до управляващите в Мемфис и ще ги накара да стартират да проверяват нейните практики. Неговите молби няма да спрат, само че постоянно ще висят някъде във въздуха и ще се губят.

Повече от 30-40 деца в дома на Тан са умрели от диария, което е повече от неуместно. Не се е направило подробно разчистване на дома, както се изисква при сходни болести, да не приказваме за смъртност. Отговорът идва след една година очакване и се твърди, че няма никакви терзания по отношение на работата на директорката, както и на останалите чиновници.

През лятото на 1950 година идва време за посещаване губернатор Гордън Браунинг. Няколко проверяващи публицисти, както и настоящия американски прокурор ще желаят да схванат какво в действителност се случва.

Преди да стартират да излагат обстоятелствата, губернаторът ще признае, че е бил изнудван от Тан да прикрива закононарушения. Директорката обещавала, че ще каже истината и ще уточни тъкмо кои деца са осиновени и ще ги върне на истинските им родители. Никой не желае това, затова и мрежата продължава да работи. През септември 1950 година стартира следствие. Домът изпраща деца в Калифорния и Ню Йорк – към 80% от тях отпътуват в тази посока, гарантирайки, че в никакъв случай няма да се засекат със своите биологични родители. Най-важното е, че парите не могат да се проследят толкоз елементарно.

Разследването се организира от различен щат, само че това не значи, че управляващите в Мемфис и Тенеси ще се постараят да стопират и да забавят всички дейности. В Тенеси има високи шансове да бъдат определени демократи, което автоматизирано стопира следствието, до момента в който самите хора не открият какво в действителност се случва от другата страна. Всичко стартира изначало след изборите, Тейлър има задоволително информация, с цел да стартира да повдига обвинявания, само че последната карта се държи от Тан, тя просто умира на 15 септември 1950 година През идващите месеци ще стане ясно, че всички документи, които могат да потвърдят порочната процедура, са унищожени.

След нейната гибел, домовете в Тенеси и Мемфис са затворени. Единият е получил към 100 хиляди $ за незаконни осиновявания, до момента в който другият е натрупал близо милион. Повече от 5000 деца са взети от непознати родители.

Интересно е, че даже кечистът Рик Флеър ще съобщи, че е бил откраднат от биологичните си родители и е бил даден на друго семейство. Мнозина в никакъв случай не откриват същинските си фамилии и тайната продължава да вирее. Тази жена съумява да промени живота на едно малко градче и го прави толкоз добре, че няма нито една диря, за която човек може да се хване.