Дали Едгар Алън По не скри истински убиец в своя разказ „Черна котка“.
Джордж Стебинс взема решение да направи ремонт вкъщи и да построи нова стена в своята маза. Живее в Нортфийлд, Масачузетс и с цел да стартира ремонта, би трябвало да събори остарялата каменна стена. Със започването на ремонта, Стебинс остава шокиран от видяното. Докато стената стартира да пада относително бързо, пред него в мазилката се разкриват кости на ръце и крайници. Тялото е стояло на към 30-40 сантиметра зад каменната мазилка и Стебинс подозира, че най-вероятно тялото е било разложено и единствено костите са останали. По всичко проличава, че индивидът е съумял да открие гробница в своя личен дом, само че това надалеч не е всичко.
Интересен факт е, че мнозина и до през днешния ден чакат да открият една доста по-тъмна и мрачна история. Състоянието на стената и онази част, която се отстранява, подсказват за друга човешка интервенция. Стебинс твърди, че стената е направена по малко по-странен метод и стартира да поддържа теорията си през лятото на 1842 година Според него, тялото е било вградено в стената от някой, който не просто не е знаел по какъв начин да строи стени, само че и явно е бързал доста, с цел да скрие уликите от едно шокиращо закононарушение.
Вестникът Greenfield Democrat стартира да споделя историята през юли в секцията си „ Мистериозно “. По думите на вестника, стената е съумяла да крие тялото цели 25 години. Джордж Стебинс се нанася в същата къща доста по-късно и даже не е подозирал какво наследява в стените. Лекарите ще потвърдят, че тялото е на жена, която е била на възраст сред 16-20 години, когато е умряла.
След премахването на тялото, криминолозите откриват и дребна дупка с размерите на патрон. Възможно е, най-малко по мнението на редакторите, дамата е била убита от един изстрел. Вестникът е сигурен, че има догатки коя тъкмо е жертвата. Възможно е това да е млада дама с второ име Кендал, която изчезва в Нортфийлд преди повече от две десетилетия. Нейното тяло в никакъв случай не е намерено и полицията взема решение да заключи, че младата дама се е удавила в близката река. Твърди се, че по това време в района е живеел и извънредно нечовечен нарушител на име Малори, който по-късно лежи в пандиза, само че не по обвиняване за ликвидиране.
Вестникът се надява, че правораздаването ще бъде раздадено, въпреки и след години. Новината обикаля съвсем всички останали вестници, които препечатват историята. Тук ще пристигна намесата и на един човек, който живее в региона и може да споделя увлекателно странната история. Подвизава се с псевдонима Public Ledger и няма самообладание да се впусне в следствието. За да се трансформира в готическа история, Едгар Алън По би трябвало да премине през всички вестникарски тиражи и да стартира да споделя своята история от дълбините на виновността и страданието. Той ще споделя легендата за една котка – черна котка.
Текстът се разгласява в издание Saturday Evening Post през август 1843 година – една година след откритието на Джордж Стебинс. По стартира да подозира, че разкритието е просто самопризнание за ликвидиране от предишното. В навечерието на изтезанието, незнайният създател приказва за прекалено пиянство на алкохол и смяна на човешкото положение в килъра. С помощта на огнената вода, виновникът придобивал форма на буен дявол. килърът постоянно приказвал за експанзията в душата си и за желанието да тормози своята брачна половинка и черната домашна котка – Плутон. Именно тя е изгубила окото си след следващото наказване.
Убиецът страдал от своите действия, когато изгуби надзор в бутилката, не обича своето деструктивно държание, когато яростта го напусне. След като котката и дамата са убити, героят опитомява друга черна едноока котка. Всеки път, когато огледа новият домакински любим, героят постоянно си спомнял за злото, което е нанесъл на други. Никога не е желал да убива, само че една вечер, когато отивал с жена си в избата, килърът се препъва в Плутон и по-късно побеснява. Взима секира и се пробва да убие котката, жена му се намесва, с цел да помогне и вместо животното да пострада, брадвата се забива в черепа на неговата партньорка. За да скрие закононарушението, същият взема решение да скрие тялото в стената. Премахва нужните камъни, без да ги чупи.
Докато затваря стената, вижда, че котката липсва. Полицията проверява изгубването на дамата, претърсва стената, само че в никакъв случай не може да откри място зад стената, която се намира под носа им. Често килърът се разхожда до избита, почуква по стената и се прибира. Понякога, изключително когато злоупотреби с алкохол, чувал рев от стената, само че не човешки. От другата страна се чувала затворената черна котка, която съумяла да влезе в дупката и в никакъв случай повече да не излезе.
Черната котка е роман на По, който влиза в класиките. Тук идва и другият проблем – допустимо ли е да бъде по същинска история? Изданието, което разгласява тази история, стартира да загатва тъкмо това и се показва като вероятни събития или версия на закононарушение, за което не се приказва. Критиците харесват и ненавиждат тази творба. За едни е необикновено истинска концепция, а от другата страна ще забележим хора, които назовават труда на По – неприветлив и противен. За Харви Алън, това е просто грозно разказан сън, обладал лудата фикция на По. Джон Рейли не счита, че откритието в мазето на Стебинс е било просто ентусиазъм за основаване на тази история, само че даже и той разказва къси подозрения.
Разследванията не дават никаква информация по отношение на желанията на предходния притежател да убие жена си. Липсва котка в дупката, а какво да приказваме за черна. Авторът постоянно счита, че черните котки са вещици в маскировка. Има и разминаване, тъй като в историята дамата е убита с секира в главата, до момента в който жертвата в стената е явно разстреляна. Историята, която създателят ще напише под псевдоним Public Ledger, друга от литературната творба. Въпреки точните описания, откриването на доказателства и още доста други детайлности от следствието. Материалът е оповестен през лятото на идната година.
По постоянно се въодушевява от престъпната страница на вестниците и други негови писания идват след убийството на Мери Роджърс в Ню Йорк през 1841 година По трансформира името ѝ, а по-късно споделя историята от Париж, като основният воин е детектив Дюпон, който се заема със случая. Истинската история, която също се отразява от По във вестниците, действително се виждат доста съществени прилики в литературата и същинската история. Друг е въпросът, че в този момент Едгар като че ли е решил да спести нещо от същинската история и да го интегрира в литературното си творчество.
Мистерията за дамата в стената ще продължи да се споделя, само че никой няма да знае по какъв начин в действителност е умряла. Вестниците не престават да описват историята и да приказват със съседи и поданици на града. Една къса инспекция демонстрира, че в случай че Малори е бил килърът, по времето на това закононарушение е трябвало да бъде на 12-годишна възраст. Точно това кара и мнозина да се замислят за кого е приказвал По в този случай. И до през днешния ден никой не знае дали създателят е разкрил освен това или ни споделя историята на палач, който е съумял да се размине с едно обвиняване? Историята остава с отворен край, а По в никакъв случай не приказва по тази тематика.
