Джордж Оруел пише 1984“ през далечната 1949 г. Едва ли

Предсказа ли Оруел бъдещето в днешният модерен свят

Джордж Оруел написа „ 1984 “ през далечната 1949 година Едва ли е подозирал до какви мащаби ще доближи книгата му и по какъв начин ще се преглежда години напред, само че от дълго време стигнахме до заключението, че историята се повтаря. Намирайки се на прага на идната Студена или Световна война, започваме да се замисляме доколко този публицист е съумял да предскаже бъдещото. Едва ли можем да го считаме за Нострадамус само че модерната ера, въпреки всичко цифровите технологии още са липсвали, само че методът продължава да бъде еднакъв.

Войната е мир

Свободата е иго

Невежеството е мощ

Това са думите, които ще открием върху Министерството на истината. Познаваме и още един слоган, който в миналото се пишеше по стените на разнообразни затвори и лагери в България:

Ако не знаеш, ще те научим

Ако не искаш, ще те принудим

Историята ни демонстрира, че не сме се трансформирали доста, а в цитата на Оруел все по-често човек би трябвало да се попита, в случай че всичко това е сложено върху институция, която дава отговор за истината, тогава за кого са предопределени тези истини, кой е свободният плебей, който взе участие във война за мир и продължава да се счита за извънредно мощен, без значение какъв брой е стеснен неговия мозъчен потенциал?

Днес ставаме очевидци на мироопазваща задача, на денацификация за спасяването на население, което апропо не искаше да бъде избавяне. Откриваме монументи, които повтарят една и съща неистина, с цел да може идващото потомство да се възпита точно върху нея. Наблюдаваме най-различни похвати от страна, чийто максимален триумф беше успеха през Втората Световна война.

Тези кошмари съумяха да провиснал своята хватка в цяла Европа, само че не и в Русия, където се възпитава борба против нацизма, борба против фашизма и продължава да се приказва за най-святата страна, което единствено по себе си още веднъж приказва за нацизъм. Използваните похвати за мир се оказаха война и опасност от нуклеарно оръжие, въпреки и украинският конкурент непринудено да дава своя нуклеарен боеприпас, подписвайки се под конвенция, която подсигурява от всички велики сили, в това число Китай, че такова оръжие няма да се употребява против самите тях.

Оруел не е подозирал какви мащаби ще доближи една тоталитарна страна, само че е имал задоволително време да гребе с цялостни шепи от света, с цел да сътвори своята красива и прословута Океяния. Възможно ли е тъкмо тези три критерия да са нужни за основаването на тоталитаризма. Авторът не пропуща да подсети, че когато следи нацисти и фашисти, не може да избегне и обстоятелството, че тогавашния Съюз на съветските социалистически републики не се разграничава изключително от своите съперници.

Желанието за тотално международно владичество, за премахването на класите, за обезличаването на елементарния човек и за основаването на едва и подвластно общество, стартират да демонстрират тъкмо това. Невежеството е мощ, изключително откакто един човек може да получи оръжие, цел и задача да пази своя народ, било то и на друга територия. Отново и още веднъж цитираме Херман Гьоринг в последните му дни в Нюрнберг:

„ Естествено, естествените хора не желаят война; нито тези в Русия, нито тези в Англия, нито тези в Америка и в този ред на мисли – в Германия. Това е разбираемо, само че въпреки всичко, това са водачите на една страна, които дефинират политиката и постоянно е елементарно да се влачат хората, без значение дали е народна власт или фашистка тирания, парламент или комунистическа диктатура… С глас или без глас, хората постоянно могат да бъдат въвлечени в наддаването на водачите. Това е елементарно. Всичко, което би трябвало да извършите, е да им кажете, че са атакувани, и да заклеймите пацифистите за липса на национализъм и излагане на страната на заплаха. Работи по същия метод във всяка страна. “

Невежеството е мощ, когато един човек може да диктува и ръководи абсолютно своя народ. Не инцидентно психолозите показват, че е нужна единствено една линия, която да бъде сложена и да се разделим на положителни и неприятни, с цел да се не помни даже защо тъкмо се води война. Не е належащо повече, а и в случай че би трябвало да бъдем почтени, съветският хайлайф, в лицето на 1-2%, чийто яхти забелязахме да се конфискуват в последните месеци, продължава да стои надалеч, обличайки се във всички вероятни порядки на загниващия западен капитализъм.

Трудно е да си представим по какъв начин най-голямата страна в света продължава да живее в безспорна беднотия и по някаква причина вижда единственото избавление посредством война и набиране на бяла и черна техника, която да изпрати назад вкъщи. И това не ни изненадва, писателят приказва още през 1949 година за държанието на Съюз на съветските социалистически републики, което единствено се покрива със своята социалистическа фасада, с цел да скрие своето грозно лице и бързо да се продава като нещо друго – по-скъпо и скъпо в Европа. За сметка на това, тъкмо тези три фрази са изцяло задоволителни за неговото определение.

Дори и откакто се бори в Испанската война, Оруел бързо схваща, че намесата Сталин въобще няма общо с освобождението на Испания, а просто е опит за печеленото на политическо въздействие. Истината е, че след края на Втората Световна война, Източна Европа е поробена с идеали, зачертава всичко културно и персонално, като достижение на една страна, с цел да може да употребява незнанието и да го трансформира в действие на новото ръководство. А по-късно идват слоганите, които виждаме по пандизите – посредством насила и учене, новият политкоректен детайл ще може да живее свободно под иго – новото иго.

Поведението на руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Испания кара Оруел да се опасява доста повече от него, в сравнение с от бомбите, тъй като това въздействие не може да се почисти толкоз елементарно. Ако търсим други красиви прилики сред Оруел и новото съвременно, то дано обърнем внимание към съветското „ 60 минути “, където Олга Скабеева изяснява на съветските фенове, че Русия води война с НАТО и това е сложна задача. В същото предаване се симулират нуклеарни удари, демонстрира се по какъв начин нацистите са на всички места, а при възможна нуклеарна война, всички руснаци ще отидат в парадайса. Нима това не е онази част от „ 1984 “, позната още като „ Минутката за ненавист “.

Именно там се рисуват най-различни фрагменти, които не престават да демонстрират заплахата от всички страни и славните геройства, осъществени от океанските бойци. И най-важното закононарушение през „ 1984 “ ще остане точно мисълта. Невежеството е мощ, само че мисълта е зложелател на „ Големия брат “, а може би тъкмо затова и редица майки се отхвърлиха от своите деца, мнозина бяха принудени да демонстрират телефоните си и в случай че приказват за война, да се приготвят за престой в съветски затвор.

Следователно мисълта се оказва най-опасното оръжие и както самият Хитлер е споделил „ Колко хубаво за държавните управления, че хората не мислят. “. Очевидно тъкмо тази процедура продължава да се употребява и до през днешния ден. Мисълта може да изпрати човек в затвор, думата „ война “ може да се счита за закононарушение. И дано не забравяме един различен доста значим откъс „ Всички са равни, само че някои са по-равни. “. Особено откакто всички могат да имат своето панелно жилище, до момента в който по-равните могат да разполагат с яхти за милиони долари.

И несъмнено, след всяко завладяване, без значение какъв брой същинско е или не, очаквайте монументи, сходни на Алеята на ангелите, сходни на Альоша и Моча, както и доста други. Те не са основани за вас, а за идващото потомство, което ще бъде посрещнато, научено в ненавист и парализа на мисълта.

Такава е историята от „ 1984 “ и в случай че откривате прилики, те са единствено плод на фикция разказана единствено и само от Оруел, един слаб британски публицист, който имал достойнството да опознае всички вероятни режими по време на своя живот, преди да бъде обхванат от туберколозата. А дотогава останете пред екраните, хранете омразата и не мислете, това е най-важната рекомендация. За триумфът на злото се изисква единствено едно – положителните хора да не вършат нищо.