Джордж Макдоналд (1824 ~ 1905) е роден в Шотландия писател,

Джордж Макдоналд (1824 ~ 1905) е роден в Шотландия публицист, а и духовник за избран интервал от живота си. Малко прочут на българския четец, той е приет за бащата на фентъзи жанра и въодушевява след това писатели като Джон Толкин, К.С. Луис, Гилбърт Честъртън и други Самият К.С. Луис, създателят на “Хрониките на Нарния ” и “Писмата на Душевадеца ” споделя за него: “Никога не съм скривал обстоятелството, че постоянно съм го считал за преподавател, даже ми се коства, че в никакъв случай не съм написал книга, в която да не го изтъквам. ”

(George MacDonald, no later than 1898)

Малко наслаждения могат да се сравнят с наличието на този, на който си се доверил напълно.

Чрез това да обичаш, а не да бъдеш обичан, може да се намериш най-близо до душата на другия.

Да ти кажат, че ти имат доверие е по-голям комплимент от това да ти кажат, че те обичат.

А тази велика Любов приказва и в най-окаяните и нечисти сърца. Само че интонацията на нейния глас зависи от ехото на мястото, на което се намира.

Едно от хубавите неща на това да си женен е, че ще има едно лице, което ще виждаш по същия метод оттатък всички сенки, които ще се събират през годините и ще се натрупат върху него. Не, имам по-добър метод да кажа това: ще има едно лице, чиято безспорна хубост ще можеш да виждаш все по-ясно, до момента в който цъфтежа на младостта ти отминава и до момента в който прелестта на мъдростта и хубостта на светостта заемат своето място.

Не пиша за деца, а за тези, които са като деца, без значение дали са на пет, петдесет или седемдесет и пет.

Можеш да пораснеш и да не станеш възрастен...

Възрастта не е единствено едно увяхване… Тя е узряването и набухването на свежия живот, който е вътре и който изсушава и пропуква черупката.

Има една разлика в растежа на някои хора и в растежа на други: в единият случай, той е едно последователно умиране, а в другия едно последователно възкресение.

Онези, които се надяват малко, не могат да порастват доста.

Необходима е огромна мъдрост, с цел да разбере човек, по кое време би трябвало да напусне, само че нелепостта му може да му каже да се върне незабавно.

Никой човек не може да забележи по кое време в него се разсънва глупак.

Невъзможно е да осъзнаеш своето безумство без да се приобщиш първо към мъдростта.

Свободната воля не е свободата да правиш каквото си поискаш, а Силата да направиш това, което виждаш, че би трябвало да бъде направено, даже да е противоположното на непреодолимия подтик в тебе. Точно там лежи в действителност свободата.

Човек е толкоз свободен, колкото той може да си го разреши...

Да имаш това, което искаш е благосъстояние, само че да умееш да се справяш и без него е мощ.

Не е в природата на политиката да се избират най-хубавите. Най-добрите не желаят да ръководят себеподобните си.

Ако жена се отнася майчински единствено със своите деца, още не е майка, а просто жена, родила деца.

Ако мъжът е угрижен за това, какво ще кажат хората може и да обича, само че неговата обич е прекомерно слаба.

Никой човек не е наказан, поради това, което е направил. Той е наказан, поради това, което е траял да прави неверно. Осъден е, не тъй като не е излязъл от тъмнината, а тъй като не е влезнал в светлината.

Унищожението не е гибелта на злото. Само където има положително на мястото на зло, злото е умряло. Едно неприятно нещо би трябвало да продължи да живее със злото си, до момента в който не избере да бъде положително. Това единствено по себе си е ликвидиране на злото.

Оказва се, че даже най-отявлените злодеи се пробват да намерят опрощение за своите зли каузи.

Човек, чиито дейности зависят от страхът на различен, самият той, всъщност е нерешителен.

Страхливецът, който е преодолял своя боязън е заслужен за по-голямо почитание, от индивидът, който е смел по-природа тъй като не е трябвало нищо да преодолява.

Истински самоуверен е единствено този, който прави своето дело, колкото и ужасно да е то.

Гений е този, който схваща същността на нещата самичък, без нечии пояснения.

Да знаеш истината е важно; само че готовността да я приемеш е още по-важно.

Най-дълбоката мъдрост е обречена да наподобява полуда за всеки, който не я има.

По-трудно е да чакаш, в сравнение с да отидеш; само че премията за оня, който чака, е по-пълна.

Много по-лесно е всеки да се моли в тишината на личното си сърце - някои хора непрекъснато живеят в молитва.

Каква е любовта на истината и насладата от истината, в случай че не и дъхът на живота, даден на душата от Бога на истината?

Молитвите ми, Боже, идват от това, което не съм. Мисля, че Твоите отговори ме вършат това, което съм.

Може да си уверен, че не съществува Бог като този или оня, в който хората си показват, че имат вяра, само че не можеш да бъдеш уверен, че няма Бог.

Денят е една от Божиите оди, написани за индивидите.

Даже знанието за всичко на света не прибавя на човек великолепие.

Всеки човек е повече от най-великата книга!

Снимка: commons.wikimedia.org