Ефективността на въздушната война в Украйна
Джордж Фридман, Геополитикал фючърс
Руснаците започнаха съсредоточена въздушна офанзива против Украйна с потреблението на безпилотни самолети. Целта е гражданската и промишлена инфраструктура, най-вече електрически и свързани с тях системи. Целта на нападението е да се подкопае способността за оцеляване в градовете, като се ограничи превозването на храна, отопление и така нататък, с цел да се принудят украинците да се предадат или да се отслаби дотолкоз отбраната им, че наземната офанзива да може сполучливо да проникне и да завземе територия. Освен това офанзивата може да има и психическо измерение, като аргументи обилни жертви измежду цивилното население, сътвори мощни компликации и накара обособени градове или даже страната като цяло да се предадат. Замислена е като по-евтина и по-ефективна тактика от потреблението на огромни пехотни елементи.
Проблемът с тази тактика обаче е, че тя е била тествана преди и поредно се е проваляла. В началото на Втората международна война германците се пробват да принудят Англия да капитулира посредством съсредоточени бомбардировки на Лондон. Щетите и жертвите бяха обилни, само че британците не се предадоха. По-късно през войната американците и британците подхващат комбинирани въздушни офанзиви, целящи да пречупят морала на цивилното население и да разрушат немската инфраструктура. Те не съумяват. Американското изследване на стратегическите бомбардировки, извършено след войната, демонстрира, че немското произвеждане в действителност се е нараснало по време и след въздушните набези.
Във Виетнам Съединени американски щати организират въздушни акции, целящи да навредят на индустриалната мощност на Северен Виетнам. Към края Ханой е нападнат и от предизвикващите опустошаване Б-52, само че тези офанзиви са били по-малко точни и са довели до повече жертви измежду цивилното население. Северен Виетнам не капитулира.
Всяка от тези офанзиви е осъществена от подготвени и стимулирани водачи с отлични (за това време) самолети. Причините за неуспехите са в известна степен поредни. Нападенията против градовете бяха съсредоточени върху потреблението на самолети, което ги правеше уязвими за противовъздушната защита. Разузнавателната информация за местоположението на фабриките и другата инфраструктура е била неточна и заради това въздушните офанзиви не са успявали да уцелят задачите си. Самолетите и боеприпасите от време на време са били недостъпни, което е давало на врага известна независимост на деяние. Може би най-важното е, че нападенията пораждат дух на опозиция измежду популацията, което значи, че жертвите, породени от ефикасните набези, понижават натиска върху държавното управление да капитулира. Населението е стигнало до извода, че безмилостните въздушни офанзиви ще значат по-безмилостен мир. Някои даже настояват, че Блицът е избавил Чърчил. Всичко това е на фона на възстановителната мощ на врага. Щетите могат да бъдат поправени, а цялостното заличаване от въздуха е мъчно.
Концентрираните въздушни офанзиви рядко се употребяват против сухопътните сили. Самолетите, които се използваха, бяха най-вече изтребители, които имат по-голяма точност. Това наложи разпространяване на сухопътните сили, което направи килимните бомбардировки едва ефикасни, а щурмовите самолети уязвими за огъня на земята.
Въздушната офанзива на Русия против украинската инфраструктура и градове има едно преимущество пред предходните офанзиви: Безпилотните летателни апарати имат известна точност. Проблемът обаче е, че идентифицирането на задачите при тях се основава на разследващи данни, които могат да остареят по време на полета. Освен това разследващите данни се събират в градска среда с огромно затъмнение. А в актуалната софтуерна среда е по-вероятно дроновете да бъдат свалени, в сравнение с самолетите в предходни войни.
Най-важният миг е, че при най-хубавите условия въздушните сили не могат да завземат и задържат земя. За задачата би трябвало да се разпрострат сухопътни сили. Безпилотните самолети могат да поддържат наземни акции, както въздушните сили през Втората международна война и Виетнам, само че разминаването сред разузнаването и дейностите затруднява поддръжката за наземни офанзиви.
Затова руснаците разчитат на следваща сухопътна офанзива, съчетаваща артилерия и пехота и противопоставяща се на същата. Проблемът е, че пехотата може да бъде необятно разпръсната и окопана, както е през днешния ден. Градските боеве против съперник, осведомен с теренните условия, са предизвикателство. Шансовете, че въздушните сили могат да облекчат този проблем, са толкоз дребни, колкото и през Втората международна война или Виетнам. Наземните сили ще би трябвало да влязат, а огромна част от отбраняващите се сили няма да са нокаутирани от въздушната офанзива. Те ще бъдат в класическата обстановка на пехота в офанзива: ще бъдат изправени пред контраогън от добре окопан зложелател. Това може да стане, само че настоявам, че новообучената съветска пехота няма да може да се оправи с закалените украински сили. Въздушната мощност, като се изключи нуклеарната, е належащо, само че незадоволително измерение на войната./БГНЕС
Руснаците започнаха съсредоточена въздушна офанзива против Украйна с потреблението на безпилотни самолети. Целта е гражданската и промишлена инфраструктура, най-вече електрически и свързани с тях системи. Целта на нападението е да се подкопае способността за оцеляване в градовете, като се ограничи превозването на храна, отопление и така нататък, с цел да се принудят украинците да се предадат или да се отслаби дотолкоз отбраната им, че наземната офанзива да може сполучливо да проникне и да завземе територия. Освен това офанзивата може да има и психическо измерение, като аргументи обилни жертви измежду цивилното население, сътвори мощни компликации и накара обособени градове или даже страната като цяло да се предадат. Замислена е като по-евтина и по-ефективна тактика от потреблението на огромни пехотни елементи.
Проблемът с тази тактика обаче е, че тя е била тествана преди и поредно се е проваляла. В началото на Втората международна война германците се пробват да принудят Англия да капитулира посредством съсредоточени бомбардировки на Лондон. Щетите и жертвите бяха обилни, само че британците не се предадоха. По-късно през войната американците и британците подхващат комбинирани въздушни офанзиви, целящи да пречупят морала на цивилното население и да разрушат немската инфраструктура. Те не съумяват. Американското изследване на стратегическите бомбардировки, извършено след войната, демонстрира, че немското произвеждане в действителност се е нараснало по време и след въздушните набези.
Във Виетнам Съединени американски щати организират въздушни акции, целящи да навредят на индустриалната мощност на Северен Виетнам. Към края Ханой е нападнат и от предизвикващите опустошаване Б-52, само че тези офанзиви са били по-малко точни и са довели до повече жертви измежду цивилното население. Северен Виетнам не капитулира.
Всяка от тези офанзиви е осъществена от подготвени и стимулирани водачи с отлични (за това време) самолети. Причините за неуспехите са в известна степен поредни. Нападенията против градовете бяха съсредоточени върху потреблението на самолети, което ги правеше уязвими за противовъздушната защита. Разузнавателната информация за местоположението на фабриките и другата инфраструктура е била неточна и заради това въздушните офанзиви не са успявали да уцелят задачите си. Самолетите и боеприпасите от време на време са били недостъпни, което е давало на врага известна независимост на деяние. Може би най-важното е, че нападенията пораждат дух на опозиция измежду популацията, което значи, че жертвите, породени от ефикасните набези, понижават натиска върху държавното управление да капитулира. Населението е стигнало до извода, че безмилостните въздушни офанзиви ще значат по-безмилостен мир. Някои даже настояват, че Блицът е избавил Чърчил. Всичко това е на фона на възстановителната мощ на врага. Щетите могат да бъдат поправени, а цялостното заличаване от въздуха е мъчно.
Концентрираните въздушни офанзиви рядко се употребяват против сухопътните сили. Самолетите, които се използваха, бяха най-вече изтребители, които имат по-голяма точност. Това наложи разпространяване на сухопътните сили, което направи килимните бомбардировки едва ефикасни, а щурмовите самолети уязвими за огъня на земята.
Въздушната офанзива на Русия против украинската инфраструктура и градове има едно преимущество пред предходните офанзиви: Безпилотните летателни апарати имат известна точност. Проблемът обаче е, че идентифицирането на задачите при тях се основава на разследващи данни, които могат да остареят по време на полета. Освен това разследващите данни се събират в градска среда с огромно затъмнение. А в актуалната софтуерна среда е по-вероятно дроновете да бъдат свалени, в сравнение с самолетите в предходни войни.
Най-важният миг е, че при най-хубавите условия въздушните сили не могат да завземат и задържат земя. За задачата би трябвало да се разпрострат сухопътни сили. Безпилотните самолети могат да поддържат наземни акции, както въздушните сили през Втората международна война и Виетнам, само че разминаването сред разузнаването и дейностите затруднява поддръжката за наземни офанзиви.
Затова руснаците разчитат на следваща сухопътна офанзива, съчетаваща артилерия и пехота и противопоставяща се на същата. Проблемът е, че пехотата може да бъде необятно разпръсната и окопана, както е през днешния ден. Градските боеве против съперник, осведомен с теренните условия, са предизвикателство. Шансовете, че въздушните сили могат да облекчат този проблем, са толкоз дребни, колкото и през Втората международна война или Виетнам. Наземните сили ще би трябвало да влязат, а огромна част от отбраняващите се сили няма да са нокаутирани от въздушната офанзива. Те ще бъдат в класическата обстановка на пехота в офанзива: ще бъдат изправени пред контраогън от добре окопан зложелател. Това може да стане, само че настоявам, че новообучената съветска пехота няма да може да се оправи с закалените украински сили. Въздушната мощност, като се изключи нуклеарната, е належащо, само че незадоволително измерение на войната./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ