Джордж Фридман, анализ за Геополитикал фючърсМиналата седмица писах за значителното

Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”

Миналата седмица писах за забележителното разширение на съюза сред Съединени американски щати и Филипините, за доближаването на Япония с Тайван и за вероятните тристранни връзки с Южна Корея, както и за плануваното посещаване на президента Джо Байдън в Папуа Нова Гвинея за основаване на съюз там. Тази среща не се състоя, публично тъй като Байдън трябваше да се върне във Вашингтон, с цел да реализира съглашение за повишение на тавана на дълга.

Предполагам, че през седмицата, в която стратегическата защита на Китай в Южнокитайско море беше затрупана и евентуално фрагментирана, Съединени американски щати са решили да не се нагърбват с посещаване, само че все пак съглашението с Папуа Нова Гвинея ще бъде приключено.

Тази седмица фокусът се измести от военните разположения към стопанската система. По принцип това е доста по-важно за китайците от военния баланс. Китайската войска не доближава равнище, при което Пекин би могъл да има висока степен на убеденост в триумфа си в един спор, а провалянето би било пагубно. Но в реалност аз считам китайската войска за по-слаба, в сравнение с другите. Оръжията са значими, само че също по този начин и опитът в бойните дейности и теренът.

Теренът в никакъв случай не е бил удобен за Китай. Островите блокират достъпа му до намерено море, а споразуменията от предходната седмица направиха позицията на Китай като нападателна мощ несъстоятелна. Съществува забавна наклонност да се надценяват евентуалните нападателни сили по отношение на тези със мощна отбранителна база. Пример за това е Русия в Украйна, само че също и Китай, където нападението против Тайван е неизбежно от години. Русия не признаваше позицията си, само че Китай го прави.

Затова китайците посрещнаха поканата на съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан за среща, която беше толкоз неприятна, колкото изискваха положителните обноски. Съливан искаше да увери китайците, че новите начинания на администрацията нямат за цел да навредят на Китай.

Най-голямо безпокойствие за Пекин

провокира възходящият лист на американските ограничения за надзор на износа, които имат за цел да подсигуряват, че американските компании не продават на Китай нищо, което би могло да се употребява за подсилване на неговата войска. Това наподобява относително безвредно, само че защото съвсем всичко може да се схване като потребно за военните, Съединени американски щати демонстрират, че могат да лимитират потока на износа за Китай по свое убеждение.

Тази евентуална стъпка разгневи китайците, което даде на Съливан добра платформа за договаряния. Китай разчита на вноса на модерни технологии от Съединени американски щати, а американските вложения в Китай са намалели, макар че не престават да са огромни. Китайската стопанска система стартира да се възвръща от рецесията с недвижимите парцели, само че главната действителност, основана от тази рецесия, остава непокътната. Икономическият напредък в Китай след пандемията отслабна до степен на изчезване; налице е прочут напредък, само че той не е непосредствен до това, което обещаваше икономическият напредък.

Поради това китайците са изправени пред известно безпокойствие. Когато една нация открие, че напредъкът ѝ в подобряването на виталния стандарт в най-хубавия случай е спрял, режимът би трябвало най-малко да обмисли най-лошия вид. Логично е, че през последните месеци китайците започнаха нападателни ограничения против евентуални безредици в няколко района.

Китайците към момента могат да честват минали стопански триумфи, само че това не е толкоз добре, едвам честват нови триумфи. Ето за какво Китай би трябвало да се обърне към своята войска като основа на своята легитимност. Тъй като китайските закани към Тайван се посрещат с военни дислоцирания от други страни, може да се каже, че бранителите признават силата на Китай.

В същото време измененията, които настъпиха във водите на изток и на юг от Китай, биха посочили друг прочит. Но тези промени евентуално са изглеждали на множеството китайци, в случай че са ги забелязали, просто като рутинни дипломатически разбърквания, а не като създаване на мощна отбранителна линия. Китайското управление, несъмнено, осъзнава заплахата. Един от разновидностите е да се премине към по-сърдечни връзки със Съединени американски щати, с цел да се подсигурява продължаването на комерсиалния продан и да се смекчи безпокойството на Съединени американски щати от китайските военни интервенции.

Основата на постмаоисткия Китай беше неговото икономическо знамение. Воденето на война отваря вратата към проваляне. Наблюдението върху Русия дава съображение да се заобикаля войната. Ето за какво Китай би трябвало да стане по-агресивен в комерсиалната си политика. Парадоксално, само че това значи да бъде по-сговорчив към Съединените щати. Силните стопански връзки със Съединени американски щати са ключът към възобновяване на Китай. Това е единствената задоволително постоянна връзка, която може да докара до забележителна смяна. Откриването на Съливан и на някои други връзки с Китай идва в подобаващ миг.

Съединените щати не желаят война с Китай

и сигурно не имат намерение да изпращат сухопътни сили. Те просто не желаят китайската военна мощност да се проектира в Тихия океан. Каквито и фантазии да е имал Китай, той би трябвало да одобри действителностите, пред които е изправен. Важното за китайските водачи е, приемайки действителността, те да не наподобяват пред китайския народ като неудачници. Това може да бъде съдбовно.

Ето за какво се намираме в интервал, в който външният тип има значение, и в този момент е моментът Съединени американски щати да бъдат доста скромни. Предизвикателството пред Вашингтон е да даде на американската общност да разбере, че скромността е привидна, без китайският народ да стане разтревожен.

Знам, че моето мнение за Китай е надалеч от мнението на специалистите. Това ме успокоява. Експертите имат познания, само че нормално те са добити с цената на въображението. /БГНЕС