Джордано Бруно е осъден от Инквизицията на смърт
Джордано Бруно, прочут още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански мъдрец, астроном, математик и драматург, който първи отстоява концепцията за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и дефинират Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди.
Изгорен жив на клада от управляващите на Папската страна през 1600 година, откакто Светата инквизиция го упреква в разкол. След неговата гибел концепциите му стават известни и през XIX и XX век на него се гледа като на страдалец за свободната мисъл и модерната просвета, макар че главните обвинявания против него да са били на догматическа, а не научна основа.
Роден е като Филипо Бруно през 1548 година в Нола, покрай Неапол, Кампания, в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става духовник и приема името Джордано. Но неговия свободомислещ темперамент не му разрешава да се помири с манастирските порядки. Жаждата му за познания и непреодолимото предпочитание да се учи и да предава своите познания на хората са доста мощни. В допир с богатата библиотека на манастира Бруно развива дълготраен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се среща и с учението на Коперник и става негов почитател.
Париж (1581 – 1583)
През 1581 година монахът отпътува за Париж, където стартира да преподава наученото от книгите, както и своите лични теории за живота. Нещо повече, Бруно построява личен способ на преподаване, който самичък дефинира като проведено знание. В резултат той си печели славата на човек, кадърен да накара всеки да запомни това, което му се изяснява. Така Бруно става извънредно известен. Въпреки това славата му е спорна, тъй като консервативните духовници го упрекват в магьосничество. Те не виждат в Бруно академик, който се движи по каноните, а човек, който основава свои теории.
В последна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от концепциите на Бруно и го прави собствен любимец. Под неговата протекция италианецът издава редица книги като „ Сенките на концепциите “ (вдъхновена от Платоновата теория) и „ Изкуството на паметта “.
Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.
Години на пътешествия (1583 – 1585)
Процесът против Джордано Бруно в Рим
През април 1583 година той отива в Англия с писмо от Анри III, само че през октомври 1585 още веднъж се завръща във Франция след оповестената от Френската монархия война против Англия.
Последни години (1585 – 1600)
Заловен е от Римската черква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм поради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорял на клада на римския площад Кампо деи Фиори на 52-годишна възраст.
Изгорен жив на клада от управляващите на Папската страна през 1600 година, откакто Светата инквизиция го упреква в разкол. След неговата гибел концепциите му стават известни и през XIX и XX век на него се гледа като на страдалец за свободната мисъл и модерната просвета, макар че главните обвинявания против него да са били на догматическа, а не научна основа.
Роден е като Филипо Бруно през 1548 година в Нола, покрай Неапол, Кампания, в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става духовник и приема името Джордано. Но неговия свободомислещ темперамент не му разрешава да се помири с манастирските порядки. Жаждата му за познания и непреодолимото предпочитание да се учи и да предава своите познания на хората са доста мощни. В допир с богатата библиотека на манастира Бруно развива дълготраен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се среща и с учението на Коперник и става негов почитател.
Париж (1581 – 1583)
През 1581 година монахът отпътува за Париж, където стартира да преподава наученото от книгите, както и своите лични теории за живота. Нещо повече, Бруно построява личен способ на преподаване, който самичък дефинира като проведено знание. В резултат той си печели славата на човек, кадърен да накара всеки да запомни това, което му се изяснява. Така Бруно става извънредно известен. Въпреки това славата му е спорна, тъй като консервативните духовници го упрекват в магьосничество. Те не виждат в Бруно академик, който се движи по каноните, а човек, който основава свои теории.
В последна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от концепциите на Бруно и го прави собствен любимец. Под неговата протекция италианецът издава редица книги като „ Сенките на концепциите “ (вдъхновена от Платоновата теория) и „ Изкуството на паметта “.
Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.
Години на пътешествия (1583 – 1585)
Процесът против Джордано Бруно в Рим
През април 1583 година той отива в Англия с писмо от Анри III, само че през октомври 1585 още веднъж се завръща във Франция след оповестената от Френската монархия война против Англия.
Последни години (1585 – 1600)
Заловен е от Римската черква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм поради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 година е изгорял на клада на римския площад Кампо деи Фиори на 52-годишна възраст.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ