Джон Ленън бе не само велик музикант, той беше и

Джон Ленън бе освен популярен музикант, той беше и популярен човек. Композитор, текстописец, публицист, държавник, художник, артист, Ленън беше всичко това, само че и освен това – той бе и идеалист. Мечтател, който се бореше против несправедливостите в обществото, против несправедливостите по света и който остави незаличима диря по пътя след себе си. Завеща ни незабравими послания, изпълнени с болежка и наслада, с горест и вяра, с религия, фантазии и обич.

Когато бях 5-годишен, майка ми ми сподели, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на учебно заведение и ме попитаха какъв желая да стана като порасна, написах “щастлив ”. Те ми споделиха, че не съм схванал задачата, а аз им споделих, че не схващат живота.

Ако вършиме нещо прелестно, а никой не го вижда – не тъгувайте! Изгревът е най-красивата панорама на света, а множеството хора я проспиват.

Животът е това, което се случва, до момента в който сме заети да вършим други проекти.

Част от мен подозира, че съм загубеняк, а другата смята, че съм всесилен.

Ако да бъдеш свръх тесногръд, значи да вярваш в това, което правиш, в изкуството и музиката, тогава можете да ме наречете по този начин. Аз имам вяра в това, което върша и ще го кажа.

Не се опасявай да загубиш – в случай че индивида не е на твоята осцилация, той по този начин или другояче ще изчезне. Страхувай се да бездействаш и да изпуснеш опция да бъдеш благополучен. Бъди себе си и бъди почтен – търси изясненост и тогава всичко ще пристигна на своето място! Вселената постоянно се грижи за теб! Винаги!

Ако си почтен няма да спечелиш доста другари, само че ще спечелиш верните.

Няма потребност някой да ви споделя кой сте или какво сте. Вие сте това, което сте!

Да се стараеш да угодиш на всички е невероятно – в случай че се опитваш да правиш това, ще свършиш, без никой да те харесва. Просто би трябвало да вземеш решение кое, съгласно теб, е най-хубавото, и да го направиш.

Ако всички можехме просто да сме щастливи със себе си и изборите, които хората към тях вършат, светът щеше неотложно да стане едно по-добро място.

Грешката е просто нещо сбъркано. Превръща се в неточност, когато не я поправиш.

Мечта, която мечтаеш самичък е единствено фантазия. Мечта, която мечтаете дружно е действителност.

Живеенето е елементарно със затворени очи.

Както нормално, зад всеки глупак има велика жена.

Всичко е по-ясно, когато обичаш.

Съществуват две съществени мотивиращи сили: страха и любовта. Когато се опасяваме, ние се отдръпваме от живота. Когато сме влюбени, ние се отваряме за всичко, което животът има да ни предложи със пристрастеност, неспокойствие и отзивчивост. Ние би трябвало да обичаме първо себе си с целия си искра и дефекти. Ако не можем да обичаме себе си, ние не можем да разгърнем нашата дарба да обичаме останалите или капацитета си да творим. Еволюцията и всичката вяра за по-добър живот почиват в безстрашието и откритото сърце на хората, които прегръщат живота.

Времето, което на драго сърце си изгубил, не е изгубено.

Аз имам вяра на всичко, до момента в който не бъде опровергано. Така че имам вяра във феи, легенди, дракони. Всичко съществува, даже в случай че е единствено в мозъка ти. Кои може да каже, че сънищата и кошмарите не са толкоз действителни като протичащото се тук и в този момент?

Реалността оставя доста на въображението.

Всичко може да бъде действително, стига да повярвате в него.

Сюрреализмът имаше огромно въздействие върху мен, тъй като тогава осъзнах, че облиците в съзнанието ми не бяха полуда. Сюрреализъм за мен е действителност.

Аз имам вяра в Господ, само че не като едно нещо, не като възрастният човек в небето. Аз имам вяра, че това, което хората назовават Господ е нещо във всички нас. Вярвам, че това, което Христос, Мохамед и Буда са споделили е нещо вярно. Просто преводите са неверни.

Бог е разбиране, с което измерваме болката си.

Нашето общество се ръководи от налудничави хора с налудничави цели.

Основното нещо, за което никой не задава въпроси, е за какво толкоз доста хора употребяват опиати под каквато и да е форма? Защо са ни нужни, с цел да живеем? Имам поради, има ли нещо сбъркано в това общество, което ни слага под подобен стрес, че не можем да живеем, без да му се опитваме да се защитим от въздействието му?

Живеем в свят, в който би трябвало да се крием, с цел да вършим обич, до момента в който насилието е там, на открито, на дневна светлина.

Всичко, което споделяме е да се даде късмет на мира. Представи си, че всички хора живееха в мир. Може да кажеш, че съм идеалист, само че аз не съм единственият. Надявам се, че някой ден и ти ще се присъединиш към нас и светът ще стане едно...

Мирът не е нещо, което желаеш. Той е нещо, което създаваш, нещо, което си ти самият, или нещо, от което се отказваш.

Просто би трябвало да го обявим. По същия метод, по който разгласяваме войната. Така би трябвало да обявим и мира...

Животът е доста къс и няма време за лутане и разногласия, другари мои.

Ако мислите, че мирът и любовта са просто факсимиле, което би трябвало да е останало в 60-те, това е проблем. Мирът и любовта са безконечни.

Любовта е всичко, от което се нуждаем, само че тя лишава време и старания. Получаваме дарa на любовта, само че любовта е като скъпо цвете. Не можеш просто да го приемеш, да го оставиш в саксията и да си мислиш, че то ще се грижи единствено за себе си. Ти би трябвало да продължаваш да го поливаш. Трябва да се грижиш за него и да го наторяваш.

(John Lennon and Yoko Ono at the first day of their Bed-In for Peace in the Amsterdam Hilton Hotel, 1969)

Няма значение кого обичаш, къде обичаш, по кое време обичаш или по какъв начин обичаш. Има значение единствено, че обичаш.

Всички те обичат, когато си 2 метра подземен.

Не ненавижда това, което не разбираш.

Измервай възрастта си в другари, не в години. Измервай живота си в усмивки, не в сълзи.

Няма място, където да можеш да бъдеш, на което да не е писано да бъдеш...

Представете си, че нямате движимости. Чудя се дали можете...

Музиката е владеене на всички. Само звукозаписните компании си фантазират, че я имат.

Моята роля в обществото, както и на всеки актьор и стихотворец, е да се опита да изрази по какъв начин се усеща. Не да споделя на хората по какъв начин да се усещат. Не би трябвало да се пробва да бъде просветител или водач, а огледало на всички нас.

Колкото повече разбирам, в толкоз по-малко неща съм сигурен.

Странно е да не си чудноват.

(John Lennon, Yoko Ono and Mick Jagger, 1972)

(Yoko Ono, John Lennon and Paul Mccartney, 1968)

Аз няма да трансформира метода, по който наподобявам или метода, по който се усещам, с цел да съм част от нещо. Аз постоянно съм бил откачен. Аз съм бил откачен през целия си живот и би трябвало да пребивавам с това, нали знаете. Аз съм един от тези хора.

Под слънцето няма нищо ново. Всички пътища водят към Рим. Но хората не могат да ти обезпечат това, от което се нуждаеш. Аз не мога да те събудя. Ти би трябвало да се събудиш. Аз не мога да те изцелявам. Ти би трябвало да се излекуваш.

Ти си оставен самичък със себе си, от самото начало, каквото и да правиш. Трябва да откриеш твоя личен Бог в твоя личен храм. Защото Бог е парченце във всеки от нас нас. Но всичко зависи от теб, приятелю...

Защо сме пристигнали на този свят? Със сигурност не с цел да живеем в болежка и боязън.

Всичко ще е наред най-после. Ако не е наред, значи не е краят.

Тези от вас, които са на евтините места, бих желал да пляскате с ръце; останалите бихте могли просто да дрънчите с бижутата си.

Снимки: independent.co.uk, theredlist.com, theplace2.ru