Джон Ъпдайк (1932 ~ 2009) е един от най-известните представители

Джон Ъпдайк (1932 ~ 2009) е един от най-известните представители на актуалната литература на Съединени американски щати, чиито романи „ Заеко, бягай “, „ Кентавърът “ и „ Вещиците от Истуик “ го трансформират в един от най-обичаните създатели. Писателят печели две награди „ Пулицър “ за творчеството си. Публикува над 20 романа, десетки разкази, стихотворения, есета, литературни рецензии и записки.

Литературата не е единственото занятие, в което Ъпдайк е работлив. Той има два брака, четири деца, трима доведени синове и седем внуци. Интересен факт е, че писателят е пътувал и до България. В описа от 60-те години „ Българската поетеса “, считан за автобиографичен, в който основната героиня се споделя Вера Главанакова, писателят в действителност е описал срещата си с Блага Димитрова; роман, с който печели влиятелната премия „ О’Хенри “.

По това време той е на 32 и към момента не е толкоз прочут, а Блага Димитрова е с 10 години по-възрастна от него, красива, женствена и известна с поезията си. В описа си Ъпдайк споделя: „ Тя живее, с цел да написа. А това не е здравословно... “, „ Тя е съвършена, уравновесена, задоволена, осъществена. Любопитно ми е самото това блестящо комбиниране от хубост и разум. Искам да кажа, какво може да направи една душа с всичко това? “

Но най-емблематичната книга на Ъпдайк си остава „ Заеко, бягай ”. Излиза на американския пазар през 1960 година Книгата провокира бурни полемики и попада в топ 100 на най-забраняваните книги през ХХ в., както и в класацията за един от 100-те най-хубави романи на всички времена.

(1932 ~ 2009)

Цялото нашето завещание... – това е животът. Това е един чудноват подарък, и аз не знам по какъв начин би трябвало да се разпореждаме с него, само че живота е единственото нещо, което получаваме като подарък, и това е безценен подарък.

Лидер е този, който от полуда и добрина, непринудено се заема да взема решение проблемите на другите. Малко са хората, които са толкоз глупави, с цел да употребяват това свое непостоянно качество.

Най-живи сме, когато сме влюбени.

Както за мъжете, по този начин и за дамите, телата на противоположния пол са сигнали за това какво би трябвало да вършим, това са знаци за нашите нужди.

Една любовна спекулация желае да прелее, да показа славата си със света. Никое деяние не е толкоз скрито, че да не търси овации.

Сексът е като парите. Само прекалено много е задоволително.

Всеки брак съдържа благородник и селяндур. Учител и възпитаник.

Мъжете - душата, дамите - тялото. Аз не знам, кой има разум. Бог, може би.

Лесно е да обичаш хората в спомените си. По-трудно е да ги обичаш, когато са тук, тъкмо пред теб.

Преживяваме всеки миг, в последна сметка, с изключение на последния.

Мечтите се сбъдват. Ако я нямаше тази опция, природата нямаше да ни подтиква да ги имаме.

Бог не дава отговор на писма.

Вярата, също както и любовта, би трябвало да е доброволна.

Човек има вяра в разнообразни неща по друго време. Дори в един и същи ден.

Книжарниците са самотни укрепления, които разпръскват светлина върху тротоарите. Те цивилизоват кварталите си.

Мисля, че книгите би трябвало да крият секрети. Също като хората.

Чудото да превърнеш понятието в мисли, мислите – в думи и думите – в книга в никакъв случай не ми е омръзвало.

Киното е направило доста повече за моя нравствен живот, в сравнение с църквата. Възприятията ми за популярност, триумф и хубост са завършени от огромния екран. Докато християнската вяра се отдръпва от ден на ден и губи въздействие навсякъде, киното и филмите запълват този вакуум, като ни дават легенди и митове, които ни учат на положително и зло.

Ако хората не приказват с децата, те стопират да бъдат хора, а единствено машини за ястие и печелене на пари.

Американците имат рефлекса да почитат новото, без значение какво им коства.

Огромна част от американския живот е да караш до някъде, по-късно да се върнеш у дома и да се чудиш за какво си отишъл.

Да си звезда е маска, която ти изяжда лицето.

Това, което предлага изкуството, е пространство – глътка въздух за духа.

Творческият детайл е един плюс към ежедневната активност. Всяка активност е креативна, стига този, който я прави, да го е грижа да я прави както би трябвало или по-добре.

Аз одобрявам междинното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието.

Ако имаш куража да бъдеш себе си, останалите ще платят цената.

Свободата – тя е като вълнено одеяло: дърпаш я към шията – отвиваш си краката.

Това, в което живеем, може да се назова мрачевина от вътрешната страна.

В какво е хубавото на мъртвите – те освобождават място.

Как да уважаваш свят, ръководен от група остарели деца?

Сега, когато съм на 60, виждам за какво концепцията, че мъдростта идва с годините, е с изминал период на валидност.

Снимки: englishbookgeorgia.com, pinterest.com