Известен астрофизик предложи нов оригинален начин за търсене на следи от извънземни мегаструктури
Джейсън Т. Райт предлага способ за разкриване, основан на признаци на интензивността на сферите на Дайсън – хипотетични мегаструктури, основани от напреднали извънземни цивилизации, а не на остатъчната им топлота. Последиците от това проучване са широкообхватни, като се оферират нови техники за разкриване на извънредно напреднали извънземни цивилизации.
Изследването на галактическото пространство в търсене на признаци на извънземен живот накара учените да обмислят съществуването на софтуерни структури, като сферите на Дайсън, които могат да свидетелстват за съществуването на напреднали извънземни цивилизации. Концепцията за тези хипотетични структури е създадена от Фрийман Дайсън през 1960 година Той излага концепцията за мегаструктури, които биха могли да бъдат построени към звездите от сходни цивилизации, с цел да се употребява тяхната сила.
Те са в основата на последните проучвания на Джейсън Т. Райт, професор по астрономия и астрофизика, който предлага нов метод за откриването им, като се концентрира върху признаците на интензивност, а не върху остатъчната топлота, която те излъчват. Подходът е част от световния блян за разширение на методите, употребявани за проучване на живота отвън нашата планета. Научната му работа е налична в платформата за предварителни изявления arXiv.
Предложението на Райт – нов прочит
Джейсън Т. Райт, като предлага да се съсредоточим върху признаците на активност, се надява да разпознава сходни структури в развой на основаване или потребление и по този метод да обезпечи по-динамичен взор върху наличието на сходни технологии във вселената.
Прилагайки лъчистата термодинамика към сферите на Дайсън, Райт съумява да изследва в елементи последствията от наблюдението на тези структури. Той разпознава четири характерни свойства на сферите на Дайсън, които вършат типичните разбори изключително сложни. Тези свойства са свързани с метода, по който тези структури употребяват и излъчват сила, както и с метода, по който те взаимодействат с околното лъчение.
Райт е изследвал и другите действия, които тези мегаструктури могат да правят, в това число калкулации в границата на Ландауер, разнообразни дисипативни действия и по този начин наречените „ обичайни “ действия, като да вземем за пример радиоизлъчването. Границата на Ландауер е принцип на осведомителната физика, който гласи, че има най-малък разход на сила под формата на топлота за заличаване на един обичай информация. По този метод тази граница дефинира оптималната енергийна успеваемост на изчислителните интервенции, свързани с изтриването на информация.
Всяка от тези действия има характерни последствия за потреблението и разсейването на сила от сферите на Дайсън, което въздейства на тяхната откриваемост. Използвайки формализма на Ландсбърг, Райт извежда границите на успеваемостта на тези действия и стига до заключението, че оптималното потребление на масата за основаване на сфери на Дайсън би било основаването на доста дребни и доста горещи сфери – изяснява той в публикация, оповестена в Universe Today.
Улавяйки по-голямата част от светлината, предавана от звездата, тези структури биха оптимизирали потреблението на силата, като в същото време биха разрешили на част от светлината да се разсее, което би могло да ги направи по-лесни за разкриване. Подобна усъвършенствана структура би осигурила най-ефективното потребление на силата, като в това време регистрира опциите за наблюдаване и евентуалните потребности на цивилизацията, която я построява.
Инженерни провокации и претекстове
Проучването на Джейсън Т. Райт на сферите на Дайсън разкрива редица на практика проблеми, свързани със основаването на такива мегаструктури. Създаването на структури, способни да обхванат звезда, би изисквало по-дълбоки знания по инженерство и физика от нашите, както и обилни запаси.
Изправен пред тези провокации, Райт допуска, че напредналите цивилизации биха могли да изберат поетапен метод, като последователно построяват елементи от тези мегаструктури, с цел да усилят последователно обитаемия размер към звездата. Такъв метод би обезпечил непрестанно разширение и адаптиране, както и дейно ръководство на ресурсите и техническите ограничавания.
Райт също по този начин преглежда вероятните претекстове, които могат да накарат дадена цивилизация да предприеме подобен огромен план. Той преглежда опцията за потребление на Дайсоновите сфери като звездни мотори, употребяващи силата на звездата за задвижване на междузвездни кораби, или като солидни суперкомпютри, употребяващи силата на звездата за осъществяване на калкулации с невъобразими мащаби. Тези разнородни приложения акцентират капацитета на Дайсоновите сфери като многофункционален инструмент за напредналите цивилизации.
Потенциалните претенденти
Матиас Суазо (Университета в Упсала) и сътрудниците му от плана Hephaestos са работили старателно, с цел да разпознават евентуалните претенденти за Дайсонови сфери. Те показаха работата си на втория годишен симпозиум на Penn State SETI, проведен от Центъра за извънземен разсъдък на Penn State (PSETI).
Чрез съчетание на данните от другите обсерватории те са съумели да проучват огромно количество информация, с цел да открият аномалии или сигнатури, които биха могли да демонстрират съществуването на такива мегаструктури. Този интегративен метод осигуряваше по-цялостен обзор и сравнение на данните за по-точни и надеждни разбори.
В резултат на задълбочения разбор екипът на Суазо разпознава 20 претенденти с характерности, съвместими с хипотетичното битие на сфери на Дайсън. Тези претенденти се смятат за забавни обекти за по-нататъшни наблюдения и проучвания.
Тези следващи наблюдения са от решаващо значение за потвърждаване или отменяне на съществуването на сходни мегаструктури към звезди-кандидати. Те ще обезпечат спомагателни данни и по-задълбочени разбори, с цел да се дефинира точното естество на тези обекти и вероятно да се удостовери съществуването на Дайсъновите сфери.
Въпреки че работата на Суазо и неговия екип към момента не е довела до окончателното разкриване на извънземни мегаструктури, тя въпреки всичко разкрива нови благоприятни условия за търсене на напреднали цивилизации. Възможността за съществуването на сфери на Дайсън остава жизнеспособна догадка, подкрепена от теоретичната и практическата работа на учени като Фрийман Дайсън, Джейсън Т. Райт и Матиас Суазо. Техните взаимни старания не престават да подтикват научните търсения за схващане на нашето място във Вселената и за разкриване на вероятни напреднали извънземни цивилизации.
