Джеймс Бюлгер е име, което може да сте виждали в

Джеймс Бюлгер е име, което може да сте виждали в учебниците по история, най-вероятно в 10-и клас. Показан беше като наставление и проява на проблемите в запада, само че на първо място, това е историята на лудостта, на болката, на парадокса и на обществените отклонения. Минаха десетилетия, само че все пак няма доста отговори и никой не може да разбере каква е повода. Една от фотосите, които запечатва тази злокобна история, е тази от британски мол, където две по-големи момчета водят за ръка малко дете. Събитието се случва на 12 февруари 1993 година За защитата на мола, както и за всички останали, това е естествена картина. Ненормалното ще се случи по-късно.

Двете момчета са Джон Венаблес и Робърт Томсън. Хората в мола най-вероятно са си мислили, че това са трима братя, които се разхождат, само че истината е друга – това са похитителите на дребния Джеймс, които по-късно ще се трансфорат в негов палач.

Необходими са няколко елементи на управляващите, с цел да прегледат протичащото се и да разпознават 10-годишния Джон и неговият другар Робърт. Те са измъчвали и по-късно умъртвили Джеймс. Най-зловещото е, че от самото начало има задоволително хора, които са забелязали трите момчета, само че никой не е реагирал. Малкият Джеймс в действителност е изглеждал комплициран и уплашен. Някои от очевидците признават, че даже са забелязали по какъв начин един от похитителите е ритал детето, а различен го е блъснал с пестник. Ужасяващото в тази история е, че никой не се е намесил, никой не е попитал и тримата къде отиват и какво тъкмо са решили да вършат.

Двамата са имали проект да извършат ликвидиране и за задачата са се възползвали от натоварения ден във въпросния мол. Момчетата застават пред един от огромните магазини, откакто са избягали от учебно заведение. В мола са се разхождали през целия ден, минавайки от магазин в магазин, откраднали са всяка допустима стока, която могат да открият, а по-късно са изхвърляли откраднатото през ескалатора, всичко това е било за развлечение.

В някакъв миг, въпреки и няколко десетилетия по-късно, господата решили, че желаят да се забавляват още повече и просто ще отвлекат дете. До през днешния ден и двамата настояват, че отговорен е другият, те не престават да поддържат тази версия и по време на разпита. Оказва се, че по време на въпросния ден, Джеймс не е бил единствената им жертва, те са се опитвали да привлекат вниманието и на други. Една жена си спомня, че въпросните момчета са се пробвали да привлекат вниманието ѝ на нейното дете – 3-годишно момиченце и нейното братче на 2 години.

Майката реагира доста бързо и съумява да спре щерка си, а когато пита къде е брат ѝ, момичето дава отговор, че е на открито с по-голямо момче. Излизайки бързо на открито, вижда по какъв начин въпросните младежи се пробват да накарат момчето да тръгне с тях. Това е шансът, с който едно дете се избавя, само че друго няма да има този триумф.

Малко след първия крах, множеството младежи биха се отказали, само че Джеймс и Робърт са решили, че имат всички шансове на своя страна, с цел да завлечен друго дете. Точно тогава виждат Джеймс Бюлгер, който стои до вратата на един месарски магазин. Майката е била разсеяна и е било много елементарно да вземат момчето със себе си.

Понякога Джеймс ги е пускал и тичал напред, с цел да гледа витрините, до момента в който момчетата са го викали и послушният 2-годишен се прибирал назад.

Последната фотография е направена в 3 часа и 42 минути следобяд. Майката търси сина си в целия мол, в суматоха е. През цялото време е считала, че детето е до нея, само че се оказва, че не е. Охраната е известена и незабавно стартира издирването. Първо афишират името по радио уредбата на мола, към 4 часа и 15 минути няма и диря от Джеймс, а полицията е публично известена и стартира издирването.

Малко след напускането на мола, Джеймс стартира да плаче и да търси майка си, притегля вниманието на близките хора, само че момчетата го пренебрегват. Никой не знае, че детето се води до близкия канал. Пред канала, Джеймс е съборен по очи и оставен на земята да плаче. Първо е предходна жена, която не е направила нищо. Джон и Робърт почнали да викат дребния Джеймс да отиде при тях, дребното дете е в суматоха и все пак извършва всички команди. По това време има рана на челото, наблягане и синьо око. За да не се вижда това, дребните изверги поставят качулката на якето му.

Преминава втори минувач, който вижда раната на детето, а различен ще си спомни, че е видял сълзите в очите на Джеймс, само че още веднъж никой не подхваща никакви дейности. Момчетата минават магазини, здания и паркинги. Разхождат се по най-натоварените улици на Ливърпул. Някои си спомнят, че са виждали детето да се усмихва, до момента в който други си спомнят, че са го виждали по какъв начин плаче за майка си. Един минувач вижда по какъв начин Томпсън рита детето в корема. Отново, няма резултат. Сякаш цялостен Ливърпул просто пренебрегва протичащото се и не се интересува.

Робърт удря пестник на Джеймс пред жилищна постройка, той признава, че една жена е гледала през прозореца, а по-късно дръпнала пердетата, като че ли повече не е видяла нищо.

Малолетните убийци

Само една стара дама е забелязала, че детето страда и е било засегнато. Питайки младежите какво се е случило, те гордо декларират, че са го разкрили в планината и в този момент го водят в полицията. Това са били последните шансове на Джеймс, скоро и търпението на неговите похитители ще се изчерпа. Жената показала къде се намира близкото полицейско ръководство и траяла по пътя си. Причината да си тръгне е, че друга жена от близката автобусна спирка декларира, че жертвата се е смеела, затова няма причина за терзания.

Същата вечер, когато полицията е оповестила Бюлгер за търсене, незабавно се обажда в полицията и съжалява за решението, че не е направила нищо.

Малко след тази среща, Бюлгер е на път да бъде избавен още веднъж. Млада жена минава по улицата, вижда, че детето към този момент е в нервност и желае да го вземе и да го заведе в полицията. Потенциалната спасителка моли друга непозната да гледа детето ѝ, до момента в който заведе дребния Джеймс, само че молбата ѝ е отхвърлена. Вторият опит също е несполучлив и Джеймс още веднъж се разминава със свободата си.

Джон, Робърт и Джеймс влизат в два разнообразни магазина, приказват си с магазинерите, а по-късно напущат. Джон и Робърт удрят на камък за следващ път, срещат по-големи деца, които ги познават. Големите се интересуват кой е дребният с тях, а Робърт дава отговор, че това е братът на Джон и в този момент го прибират вкъщи.

Тримата идват покрай железопътна линия. В началото има подозрения, въпреки всичко не е елементарно да се отнеме човешки живот, към момента не е късно да се реши казусът, само че и за двамата няма връщане обратно. Влаковете минават доста рядко, затова няма очевидци. Показанията на арестуваните показват, че са почнали да бият и изтезават момчето, а гибелта му е настъпила сред 5 часа и 45 минути и 6 часа и 30 минути. Просто не са гледали часовника.

Изродите вадят синя багра на спрей, която са откраднали от мола и стартират да я пръскат в очите на детето. Ритат го, бият го с тухли и камъни, тикат акумулатори в устата му.

Най-накрая го удрят с железен кол в главата, който води до 10 фрактури на черепа. Съдебният доктор оповестява, че Джеймс е претърпял 42 контузии в лицето, главата и тялото. Пребит е толкоз грубо, че нито един доктор не може да уточни коя контузия е била съдбовна.

Джон и Робърт не завършват с това, двамата се надявали, че ще мине трен и ще разреши всичко да наподобява като случай. Лекарите са безапелационни, че тогава жертвата към този момент е била мъртва. След това напущат мястото на закононарушението. В този ден минава единствено един трен по въпросната линия и съумява да разполови тялото на 2-годишния Джеймс на две.

На идващият ден стартира следствие, полицията наблюдава всички сигнали, където дребният Джеймс е видян. Полицията посещава канала, след това ревизира и останалите точки. Всички тествани сигнали не дават никаква диря. Тъй като няма никаква информация, фамилията е първото обвинено. Накрая идват и записите от мола, където полицията вижда двете момчета, които напущат мола. Въпреки неналичието на доста качество, излиза наяве, че и двамата са взели дребния Джеймс със себе си.

Полицията пуска записите в медиите и моли за помощ. Бащата се надява на знамение, защото детето му не е отвлечено от възрастни и най-вероятно става въпрос за смешка, а може би просто за някаква неточност. Ралф Бюлгер даже успокоява жена си, тъй като какво тъкмо могат да създадат две деца? За страдание е заставен да разбере всичко по сложния метод.

След два дни в търсене, четири деца откриват тялото на дребното момче на железопътната линия, освен това единствено на 500 метра от близката полиция. Всички принадлежности за самото ликвидиране са открити на място, стоманеният кол, камъните, тухлите и всичко, по което има кръв на дребното дете. Открит е даже спреят с багра. С тези доказателства е ясно, че най-вероятно убийците ще са тъкмо тези две момчета, които са видяни на камерите. Започва инспекция на околните учебни заведения и се търсят най-различни младежи, които може би дават отговор на тези, видяни на камерите. Някои родители даже са подготвени да предадат своите лични, подозирайки в осъществяването на нещо толкоз ужасно.

Полицията получава анонимно позвъняване, което показва, че Джон Венаблес и Робърт Томпсън са убийците. Разговорът даже показва, че децата не са били на учебно заведение в този петъчен ден и са имали синя багра по якетата. Препоръчително било да се обърне внимание на якето на Джон.

Полицията идва в домовете на двете деца и открива кръв по обувките на Томсън, както и синя багра по якето на Венаблес.

Въпреки доказателствата, управляващите не могат да бъдат сигурни, още повече, че до този миг не са се сблъсквали с тъкмо такова закононарушение. Полицията се концентрират и върху други деца, които имат досиета и не престават да държат двамата съществени причинителя малко по-далеч. Те позволяват, че това са деца на 13-14 години, а не на 10 години.

Въпреки това, когато стартират разпитите, Джон и Робърт стартират да си признават и всеки упреква другия за зверството.

По време на разпита, Робърт стартира да дава доказателства, с които показва какво е правил Джон, без да осъзнава, че по този начин или другояче е съумял да издаде и двамата. По време на разпита, Робърт не плаче, той като че ли е приел своята орис. Двамата са наказани, а след 9 месеца стартира делото. Извън правосъдната зала има хора, които стартират да желаят кръв за кръв.

Най-голямото омерзение стартира, когато са извикани и очевидци, които би трябвало да приказват. Робърт остава леден и пернат от самото начало, неговият другар става прекомерно нервен по време на дейностите. Точно това кара и самите проверяващи да извикат психиатър, с цел да им помогне. Без значение какви опити се вършат, никой не знае какви са били претекстовете и на двамата. По мнението на някои проверяващи, които по-късно пишат книга по случая, Джон е този, който постоянно има експлозивен темперамент и е прочут с редица странни дейности, което стимулира създателя Блейк Морисън да съобщи, че най-вероятно той е инициирал цялото закононарушение.

Прави се инспекция дали и двамата не са социопати, дали вършат разлика сред вярно и неверно, само че даже те не могат да открият някакъв претекст за убийството, през идващите години тъкмо този опит ще се повтори и още веднъж няма да има отговор.

В историята на Англия, двете момчета ще бъдат най-младите наказани, освен това в последните 250 години. Когато присъдата им се чете, личният състав е сложил възглавници, с цел да могат да виждат тези, които ги осъждат. Присъдата за малолетни е да отидат в поправително учебно заведение за 8 години – оптималната по закон. Властите акцентират, че след този интервал ще има нови прегледи и нови проучвания и в случай че момчетата не са опасност за обществото, могат да бъдат освободени.

След като са в пандиза за малолетни – другото име на поправителното учебно заведение – нещо се случва. Те не са били нападателни, прекарват присъдата си за ликвидиране безшумно и без никакви други прегрешения. През 2001 година и двамата са освободени.

След излежаването на присъдата, двамата получават нова идентичност, местят се да живеят другаде, с цел да не разсънят гнева на хората. До този ден няма нито един опит за нападение и никой не ги е разпознал. Майката на Джеймс – Денис, съумява да открие Робърт Томсън през 2004 година и не съумява да го заприказва, тя е парализирана от ненавист.

Томсън като че ли се скрива от обществото и живее много безшумно, пробвайки се да не притегля внимание. Джон не е чак подобен късметлия. През 2010 година е затворен за свалянето на най-различни фотоси с разнообразно полово принуждение, породено върху дребни деца. Влиза в пандиза и след 3 години може да бъде изслушан за опрощение. Този път е извикан бащата на Джеймс, който изяснява, че килърът на детето му не би трябвало да бъде освобождаван. През 2017 година Джон е освободен и още веднъж арестуван, като още веднъж смъква същите фотоси, само че този път даже откриват и справочник за педофили. Отново влиза в пандиза за 3 години и 4 месеца.

През септември 2023 година още веднъж влиза в новините, този път за опрощение. Бащата на Джеймс още веднъж се изправя и още веднъж приказва за случая, разказвайки по какъв начин този човек би трябвало да бъде в пандиза до края на живота си. Вече е мъчно да се знае какво се случва и с двамата, само че най-трагичното е, че никой не може да знае каква е повода зад всяко едно деяние.