Джейми Детмер, ПолитикоРазликата между тях е почти 20 години -

Джейми Детмер, " Политико "

Разликата сред тях е съвсем 20 години - съветска тийнейджърка, изхвърлена в сиропиталище, тъй като тя и татко ѝ обществено подлагали на критика войната против Украйна, и кореспондентка на " Уолстрийт джърнъл ", държана в печално известния московски затвор " Лефортово ".

Двадесет години са почти толкоз, колкото бяха нужни на съветския президент Владимир Путин и неговите съратници-чекисти, с цел да върнат часовника обратно към епохата, в която упълномощени западни публицисти са задържани по подправени обвинявания в шпионаж, а деца могат да бъдат оповестени за врагове на страната и разграничени от фамилиите си.

Задържането на 13-годишната Маша Москальов, лишаването от независимост на татко ѝ Алексей и карцерът на 32-годишния Еван Гершкович са едно и също нещо. Всички те са жертви на завръщането на Русия към тъмното минало - и надали ще са последните.

Днешното ехтене от руските времена е натрапчиво с възкресяването на полицейската страна Путин. Идеологията в този момент може и да не е в основата на болшевизма, като вместо това лежи на изпълнени с засегнатост хрумвания за имперски реваншизъм, ултранационализъм и чудноват набожен традиционализъм - във всяко друго отношение обаче Русия, която Путин е построил, е страна в плен на хората от сигурността, чиято единствена задача е да пазят режима.

Това стана ориста на Русия сега, в който Путин пое властта. Още преди първите си избори, когато към момента беше настоящ държавен глава, Путин бързо попълни редиците на президентската администрация с някогашни офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с твърда линия, най-вече от родния си град Санкт Петербург. Назначенията включваха даже офицер, който е отворил последното досие на отстъпник в залеза на Съветския съюз, само че е получил заповед да спре от тогавашния президент Михаил Горбачов.

Сред първите си дейности като правоприемник на някогашния президент Борис Елцин, Путин подписа укази, с които разшири пълномощията и обсега на организациите за сигурност, и от този момент единствено ги укрепва, като ги прави по-агресивни и по-отговорни пред себе си.

Самият Путин един път се пошегува в своя тирада, че групата шпиони под прикритие, изпратена да проникне в постсъветското държавно управление, " сполучливо извършва задачата си ". И до момента в който Путин и неговите чекисти продължаваха да работят, последователно завладявайки съветската политика, държавно управление и стопанска система, Западът прекомерно дълго подценява предизвестията на негови съперници като Владимир Кара-Мурза. Политик и правозащитник, който сега лежи в пандиза, Кара-Мурза е изправен пред допустима 24-годишна присъда по скалъпено обвиняване в държавна измяна.

Днес сме очевидци на това по какъв начин чекистите са в разцвета на силите си и употребяват целия справочник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), с цел да сплашват, затварят, заглушават и репресират - в това число циничното потребление на деца за оказване на напън върху тези, които се опълчват на Кремъл или стачкуват.

Вземете да вземем за пример Маша. Нейният татко Алексей за първи път притегля вниманието на управляващите при започване на предходната година, откакто учебното заведение я рапортува на полицията за антивоенна рисунка, която тя рисува в час по изобразително изкуство. Алексей беше санкциониран за лична антивоенна обява в обществените мрежи, само че по-късно, месеци по-късно, домът им беше обискиран и той още веднъж беше упрекнат за още онлайн изявления, критикуващи войната на Русия против Украйна, и наказан на две години. Впоследствие управляващите лишават Маша и я настаняват в детски дом. В момента неин родственик се пробва да обезпечи настойничество над нея, само че признаците не са обещаващи.

В комунистическата ера е нормална процедура да се лишават децата на родители дисиденти и други лица, считани за врагове на народа, и по-късно да се настаняват в претъпкани държавни сиропиталища. През 30-те години на ХХ век броят им варира от 5000 до 10 000 деца годишно, а гладът, недохранването, малтретирането и небрежността са всекидневие - както по-късно е документирано в книгата на Дебора Хофман " Най-малките врагове ". Философията е, че ябълката в никакъв случай не пада надалеч от дървото.

Същата философия в този момент е възприета от чекистите на Путин и се употребява против съперниците отляво и отдясно още преди нахлуването в Украйна.

През 2019 година идва ред на Дмитрий Пашков и Олга Проказова. След като участвали на протестно шествие с едногодишното си дете, московските прокурори декларирали, че родителите са изложили живота на бебето на риск. Това докара до започване на наказателно следствие против родителите за да им бъдат отнети родителските права както за бебето, по този начин и за второто дете на седем години.

Подобни закани за настаняване на деца в държавни сиропиталища са предизвиквали изострен публичен яд в предишното, само че след войната в Украйна руснаците в множеството случаи мълчат.

По данни на OVD-Info, самостоятелна група за отбрана на човешките права, от февруари предходната година до момента са задържани близо 20 000 антивоенни протестиращи, само че множеството от тях са били задържани в първите седмици и месеци на войната. И в този момент антивоенните демонстрации са намалели.

На този стадий повече от половината от демонстрациите са единствено митинги на обособени хора - смели души, решили, че мълчанието е съучастничество.

" Дали диктаторите и диктатурите раждат робско население, или робското население ражда диктатори? " - пита съветският публицист Михаил Шишкин. Изглежда никой не знае отговора на този въпрос. /БГНЕС