Какво се случва, когато събеседникът търси контакт с очи
Джеремая Дентън се оказва един от американските военнопленници във Виетнам, който намира доста добър метод да разкрие какво в действителност се случва с неговите бойни приятели, когато бъдат хванати и изпратени тук-там като Ханой Хилтън. Като водач на изтребител, неговият живот се трансформира вечно през 1965 година, когато е свален от виетнамските сили. При осъществяването на рутинна задача, господата са ударени, само че въпреки всичко съумяват да катапултират и бързо са хванати от съперника. С това стартира същинското изтезание, през идната година Джерамая е изведен с други военнопленници на улицата на Ханой, където да марширува и да стане жертва на побой от локалните поданици.
Те не били чак такива положителни домакини, както се очаквало, само че това, което е тематика на днешният диалог е съществуването на толкоз известното телевизионно изявление, в което Дентън би трябвало да отхвърли западния капитализъм и да изсипе една редица обвинявания против страната си, обявявайки се за новия режим и равноправието.
Интересен факт е, че до момента в който приказва, той употребява очите си и подава сигнали благодарение на морзов код, като единственото известие е „ Мъчение “. Следователно един човек може да приказва едно, само че погледът му да споделя нещо напълно друго. И тъкмо до това умозаключение е стигнала шведската авторка Аника Тор, която в последните две години е имала опцията да следи държанието в многочислени Zoom срещи. Според нея всеки човек пред камера може да разкрива доста повече, в сравнение с в нормално диалог лице в лице.
И измежду всички следени детайли по време на диалог, учените публично показват, че търсенето на контакт очи в очи ще затвърди напълно концепцията за връзка сред двамата събеседника. Липсата на подобен демонстрира и някаква обществена дисфункция. Според доктор Талия Уитли, установяването демонстрира най-високата форма на внимание, само че с цел да има такова, би трябвало да бъдете сигурни, че се е случило най-малко в средата на диалога. Какво се случва по-късно? Обикновено стопираме да се гледаме и насочваме нашия взор някъде другаде – събеседникът прави същото, само че въпреки всичко дано не забравяме и какво следва. Това отново е позитивен детайл – концепцията в този случай е, че по този метод се построява идната стъпка, която може да продължи диалога напред.
Ако един човек прекара много време в гледане и търсене на този контакт, неговият събеседник публично ще се тормози, затова спирането разрешава обмислянето на предадената информация и на по-късен стадий още веднъж да се легитимира. И въпреки този детайл от един диалог да се счита за положително акредитиране на подадената информация или разпореждане, честата приложимост автоматизирано ще подсигурява на безусловно всеки една надалеч по-добра концепция и платформа за развиване. Друг забавен детайл от това проучване е на Оливия Канг от Харвард. Тя наредила на своите студенти да слушат история и да се концентрират върху нея, до момента в който се споделя от представители в изолирана стая. Оливия е обърнала внимание на четящия историята и по-късно на слушателя, който от другата страна би трябвало да бъде фокусиран.
Coworkers sitting at the desk in the office and discussing Оказало се, че даже думите да не се четат в действително време, а на запис, зениците на човек са били най-разширени при най-високите и прочувствени моменти от историята. С други думи, даже и да не се виждат, те въпреки всичко реализират някаква връзка. П-р Вохлтен употребява малко по-различен способ в Дортмунд. Тя събира 186 студента и ги настанява на банките, като им споделя, че би трябвало да приказват на каквото тематика желаят, до момента в който тя изследва очите им. След това всички гледат видео на диалозите си и още веднъж показват съгласуваност и съпреживяване на диалога. Има единствено една детайлност, един път откакто равнището на зениците се синхронизира, незабавно следва и спадът.
Как обаче се трансформираха връзките по време на пандемията? Оказва се, че стресът и досадата от Zoom е повече от обяснима, там поддържането на обществен контакт се губи и по-често гледаме камерата, само че не и самите очи на събеседника. Очаква се от учените да се опитат да изследват и други сюжети като синхронизирането сред родител и дете, всичко това ще даде по-сериозна визия дали детето реагира вярно или не, когато пристигна време за търсенето на някои по-интересни насоки.
От друга страна ще открием, че психолозите са открили какво вършат дългите автомобилни пътувания – да вземем за пример въпреки и там самите пътуващи да не се гледат и да не поддържат подобен контакт, основаването на по-дълбока връзка не може да се пренебрегва. Разбира се, водачът може да търси подобен контакт благодарение на огледалото за задно виждане, само че единствено той. С други думи не би трябвало да забравяме, че когато човек търси подобен контакт и връзка, той автоматизирано е достигнал най-високото равнище на фокус и към този момент схваща и приема нашите хрумвания.
Препоръката на психолози е да се опитате да извършите диалога по-личен и по-възможност без съществуването на технология, изключително в случай че желаете думите ви да бъдат разбрани и изпълнени.
