Джек Лондон: „Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.“
Джек Лондон е създател на над 50 книги и към 200 описа, в които увлекателно се разказва силата на природата и битката за оцеляване в сложни условия. Сред най-известните му романи са „ Морският вълк ", „ Белия зъб ", „ Дивото зове ", „ Мартин Идън ", „ Лунната котловина ", „ Белю Пушилката " и други
„ Предпочитам да съм пепел пред прахуляк. Предпочитам искрата ми да изгори в ослепителен пламък, вместо да бъде задушена от изгниване. Предпочитам да бъда превъзходен метеор, всеки мой атом прелестен искра, пред заспала и непрекъсната планета. Функцията на индивида е да живее, не да съществува. Не бива да изгубвам дните си, пробвайки се да ги удължа. Трябва да употребявам времето си. "
Живял е в бедност, живял е и в лукс. Знаел е какво е апетит и мраз, знаел e какво е да си утолен и на топло. Бил е социалист, бил е и капиталист. Работил е по 16 часа дневно в консервна фабрика, ловял е стриди нелегално, убивал е тюлени. Безработицата го трансформира в друмник, за което лежи в пандиза. Не съумява да приключи висше обучение поради безпаричието, само че пък се самообразова. С годините натрупва библиотека с 15 000 тома. Става златотърсач, само че схваща, че златната мина може да бъде открита единствено като „ продава мозъка си ". Затова и стартира да написа. Краткият му живот е съкровищница от прекарвания и хрумвания. Две години преди началото на ХХ в. стартира битка да бъде оповестен и съумява. Незабравимият му разказ „ Мартин Идън ", оповестен през 1909 година, е илюстрация на това. Той е първият милионер измежду писателите.
„ Да дадеш кокал на куче не е милосърдие. Великодушие е да си разделиш кокала с кучето, когато си също толкоз гладен, колкото и него. "
„ Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а от време на време на това да изиграеш неприятните карти добре. "
„ Когато човек отслабва, той става по-малко предразположен на страдалчество. Има по-малко болежка, тъй като има по-малко какво да го боли. "
За поколението, което израства пред компютрите, името Джек Лондон остава непознато, за жалост. Незабравимите му истории се оказват анахронични за айпад генерацията, само че следата, която американският публицист оставя, към момента я има. Уроците му за чест, истина, неустрашимост, благородство, себеотдаване, непримиримост, воля, великодушие са живи. Те са в книгите му.
„ Животът доближава връхната си точка, когато реализира в най-пълен размер това, за което е предопределен. "
„ Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти. "
„ Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху различен живот. Имаше два типа животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът за хищниците гласеше: „ Изяж или ще бъдеш изяден ". Вълчето не можеше да дефинира закона в такива ясни и точни понятия, а и не се занимаваше с главните правила, върху които почиваше този закон. То даже не мислеше за закона – спазваше го, без въобще да мисли за него. "
„ Не би трябвало да чакаш вдъхновението, би трябвало да го преследваш. "
„ Ограниченият разум вижда ограничеността единствено в другите. "
„ Не пребивавам поради това, което светът мисли за мене, а поради това, което аз мисля за себе си. "
„ Аз желая да остана правилен на себе си и не искам да покорявам усетите си даже на единомислещата присъда на цялото човечество. "
„ Във вашия космос, види се, няма място за любовта. А в моя – красотата е единствено прислужница на любовта. "
Източник: lira.bg
Снимка: London in 1903, en.wikipedia.org
