24 години без големия Николай Хайтов
На 30 юни се навършват 24 години от гибелта на Николай Хайтов – създателят, който трансформира родопския свят в литература с особена мощ, език и темперамент.
Николай Александров Хайтов умира на 30 юни 2002 година в София, на 82-годишна възраст. Остава в паметта на генерации читатели като белетрист, драматург, журналист и държавник, чиято креативна биография е неразривно обвързвана с Родопите, с техните хора, нрави, ориси и сурова хубост.
Роден е на 15 септември 1919 година в село Яврово, Пловдивско. Преди да стане публицист, Хайтов минава през сложен житейски път – работи разнообразни специалности, приключва гимназия в Асеновград, а по-късно и Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет. Дълги години работи като лесовъд в Родопите и Рила – опит, който по-късно ще се окаже решителен за неговата литература.
Голямото му име идва със сборника „ Диви разкази “, публикуван през 1967 година Книгата се трансформира в едно от емблематичните творби на актуалната българска прозаичност. В разкази като „ Дервишово семе “, „ Мъжки времена “, „ Сватба “, „ Засукан свят “ и „ Козият рог “ Хайтов построява свят на мощни характери, крайни усеща и трагични избори. Неговите герои постоянно живеят на границата сред любовта и отмъщението, достойнството и пристрастеността, дълга и персоналната независимост.
Езикът на Хайтов е една от най-разпознаваемите черти на творчеството му. Той написа компактно, нагледно и с нюх към националната тирада, без да я трансформира в украсителен детайл. При него родопският диалект не е фолклорна декорация, а живо средство за темперамент, орис и драматизъм. Затова прозата му продължава да звучи достоверно и през днешния ден.
Освен „ Диви разкази “, измежду най-известните му книги са „ Шумки от габър “, „ Бодливата роза “, „ Гробът на Левски “ и „ Дневници “.
Хайтов оставя диря и в българското кино. По негови творби и сюжети са основани филми и телевизионни продукции като „ Козият рог “, „ Дърво без корен “, „ Мъжки времена “ и сериалът „ Капитан Петко челник “.
Личността му остава мощна и спорна. Хайтов е освен публицист, само че и деен участник в публичния живот. Бил е основен редактор на списание „ Родопи “, секретар и по-късно ръководител на Съюза на българските писатели. През 1997 година е определен за учен на Българската академия на науките. Обществените му позиции, полемиките към тематиката за гроба на Васил Левски и острият му публицистичен звук постоянно провокират разногласия, само че не заличават мащаба на литературното му наличие.
Днес Николай Хайтов остава измежду създателите, посредством които българската литература приказва с особена мощ за индивида, земята, паметта и нравствения избор. Той не просто разказва Родопите – трансформира ги в цяла художествена галактика, обитаема с хора, които обичат, страдат, бъркат и се борят с онази първична сила, която прави прозата му разпознаваема и след десетилетия.
Николай Александров Хайтов умира на 30 юни 2002 година в София, на 82-годишна възраст. Остава в паметта на генерации читатели като белетрист, драматург, журналист и държавник, чиято креативна биография е неразривно обвързвана с Родопите, с техните хора, нрави, ориси и сурова хубост.
Роден е на 15 септември 1919 година в село Яврово, Пловдивско. Преди да стане публицист, Хайтов минава през сложен житейски път – работи разнообразни специалности, приключва гимназия в Асеновград, а по-късно и Лесовъдния отдел на Агрономическия факултет в Софийския университет. Дълги години работи като лесовъд в Родопите и Рила – опит, който по-късно ще се окаже решителен за неговата литература.
Голямото му име идва със сборника „ Диви разкази “, публикуван през 1967 година Книгата се трансформира в едно от емблематичните творби на актуалната българска прозаичност. В разкази като „ Дервишово семе “, „ Мъжки времена “, „ Сватба “, „ Засукан свят “ и „ Козият рог “ Хайтов построява свят на мощни характери, крайни усеща и трагични избори. Неговите герои постоянно живеят на границата сред любовта и отмъщението, достойнството и пристрастеността, дълга и персоналната независимост.
Езикът на Хайтов е една от най-разпознаваемите черти на творчеството му. Той написа компактно, нагледно и с нюх към националната тирада, без да я трансформира в украсителен детайл. При него родопският диалект не е фолклорна декорация, а живо средство за темперамент, орис и драматизъм. Затова прозата му продължава да звучи достоверно и през днешния ден.
Освен „ Диви разкази “, измежду най-известните му книги са „ Шумки от габър “, „ Бодливата роза “, „ Гробът на Левски “ и „ Дневници “.
Хайтов оставя диря и в българското кино. По негови творби и сюжети са основани филми и телевизионни продукции като „ Козият рог “, „ Дърво без корен “, „ Мъжки времена “ и сериалът „ Капитан Петко челник “.
Личността му остава мощна и спорна. Хайтов е освен публицист, само че и деен участник в публичния живот. Бил е основен редактор на списание „ Родопи “, секретар и по-късно ръководител на Съюза на българските писатели. През 1997 година е определен за учен на Българската академия на науките. Обществените му позиции, полемиките към тематиката за гроба на Васил Левски и острият му публицистичен звук постоянно провокират разногласия, само че не заличават мащаба на литературното му наличие.
Днес Николай Хайтов остава измежду създателите, посредством които българската литература приказва с особена мощ за индивида, земята, паметта и нравствения избор. Той не просто разказва Родопите – трансформира ги в цяла художествена галактика, обитаема с хора, които обичат, страдат, бъркат и се борят с онази първична сила, която прави прозата му разпознаваема и след десетилетия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ