Джефри Макдоналд, който уби семейството си по примера на Чарлс Менсън
Джефри Макдоналд има всичко. Не единствено че хирургът от американската войска се дами за обичаната си от гимназия, само че той има и процъфтяваща кариера, две красиви млади дъщери и наследник (който обаче в никакъв случай няма да види бял свят). Въпреки това американската му фантазия ненадейно се трансформира в призрачен сън през 1970 година, когато фамилията му е открито грубо намушкано до гибел в дома им. Като единствен оживял, Макдоналд твърди, че мистериозна русa хипарка дружно с още трима мъже влизат в дома му и изколват цялото семейство. Но неговата история не устоя разбора на полицията и съда и той е упрекнат в убийството на фамилията си. На следователите наподобява, че Макдоналд провежда случая и въодушевен от неотдавнашните убийства на Семейство Менсън, упреква някакви хипита за закононарушението.
Приликите с убийството на Шарън Тейт са поразителни. Не единствено, че думата „ прасе “ е изписана на таблата на спалнята им с кръвта на жена му – само че тя и нероденото й бебе са мъртви.
Джефри Макдоналд, който в момента изтърпява три доживотни присъди за убийствата, продължава да държи на невинността си.
Кимбърли Макдоналд, 1970 година
След 3:00 часа през нощта на 17 февруари 1970 година диспечерите във Форт Браг получават незабавно позвъняване от адреса на Макдоналдс 544 Касъл Драйв от самия него. Той споделя, че е имало „ всеобщо наръгване “ и моли за кола за спешна помощ. Четирима чиновници на военната полиция (ВП) идват в 4:00 часа и намират ужасяваща, кървава сцена. Първият отзовал се, Кенет Мика, открива телата и Макдоналд, който лежи ранен, само че към момента жив до безжизнения мъртвец на брачната половинка си. 26-годишната Колет Макдоналд е наръгана близо 40 пъти с шило за лед, а думата „ прасе “ е изписана на таблата на семейната спалня със личната й кръв. Двегодишната Кристен има 33 рани от нож и 15 рани от шило в торса си, до момента в който петгодишната Кимбърли е удряна с тъп предмет до гибел.
Макдоналд има единствено една прободна рана, която по-късно болничният хирург разказва като „ чист, дребен, изострен “ прорез, при който левият му бял дроб е отчасти обиден. След като Мика оказва първа помощ на Макдоналд, той идва в схващане. Наръганият мъж твърди, че щерка му Кимбърли намокря неговата страна на спалнята, поради което той отива да спи на дивана. Буди се от звука на писъци и открива трима мъже и руса жена в дома си. В опит да избави своето семейство, той споделя, че отвръща на удара, до момента в който не го намушкват и не го пребиват до безсъзнание.
Макдоналд твърди още, че мистериозната руса жена, която управлява убийствата, носи шапка с необятна външна страна и ботуши на висок ток и държи свещ, до момента в който крещи: „ LSD-то е супер. Убийте прасетата. ”
Мика си спомня, че е видял жена, която дава отговор на това изложение, до момента в който е на път към местопроизшествието, само че споделя, че Армейското ръководство за престъпно следствие пропуща това по време на последвалото следствие и не е изработен опит да се установи въпросната жена.
Управлението започва петмесечното си следствие през април и в последна сметка стига до заключението, че раните на Макдоналдс са нанесени от него самия, а историята му е напълно измислена. Холът освен демонстрира признаци на битка, само че и оръжията на ликвидиране са открити пред задната врата. Хирургическите ръкавици, употребявани за надраскване на думата „ прасе “ на таблата, са идентични с тези, които Макдоналд има в кухнята си.
Преди да получи финалната си присъда, Макдоналд кани писателя Джо Макгинис да напише книга за случая. Джо има цялостен достъп до делото и наподобява съпричастен. Въпреки това, вместо твърдата отбрана, която Макдоналд чака, бестселърът „ Fatal Vision “ от 1983 година го разказва като „ нарцистичен умопобъркан “. В резултат на това Макдоналд съди Макгинис за машинация през 1987 г. и двамата стигат до извънсъдебно споразумение за 325 000 $.
Години по-късно, през 2012 година, най-известният бранител на Джефри Макдоналд, режисьорът Ерол Морис, е толкоз заинтересован от случая, че пише книга от 500 страници „ A Wilderness of Error “. Тя е приспособена в документална поредност със същото име, режисирана от Марк Смирлинг, като планът има за цел да разкрие в детайли детайлите около доказателства, за които Морис счита, че са или изгубени, или ръководени погрешно, или изначално ненадеждни.
Критиците на книгата обаче споделят, че въпреки да основава прочувствена картина за един човек, незаслужено съден от медиите, поредицата показва и съмнителни доказателствата като значително пренебрегва материалните такива, довели до присъдата на Макдоналд от 1979 година Също по този начин, огромна част от това, което Морис показва като нови доказателства, към този момент е включено в процеса, който осъжда Макдоналд.
Но от доказателствата на Морис може би най-убедителното вече е и цитирано във федералната тъжба на Макдоналд от 2017. Не единствено, че на мястото на закононарушението са открити три косъма, които не подхождат на ДНК на нито един от членовете на фамилията му, само че декларация разкрива подозрения, че Джеймс Блекбърн, един от ръководителите на обвиняването, заплашва наркоманката Стокли да не споделя истината в съда. Въпреки че нито един от космите, открити на мястото на престъплението, не подхожда на ДНК на обвинената русокоска или на някой от приятелите й, Макдоналд споделя, че те потвърждават нещо по-важно за неговата независимост – някой различен е бил там тази нощ.
