Der Spiegel: Турският ангажимент в Сирия: Дойдохме, за да останем
Джараблус. В учебните заведения децата учат турски език, в лечебните заведения са окачени портрети на президента Реджеп Тайип Ердоган: Турция уголемява своето военно наличие в сирийския град Джараблус и към този момент прави проекти за следвоенния интервал. Германското издание Der Spiegel споделя за обстановката в зоните в Сирия, следени от турските военни.
Рами Фаруд се укрива три години и половина. Работи на строителни обекти в Истанбул, до момента в който близкоизточната терористична формация " Ислямска страна " стяга хватката си над родния му Джараблус в Северозападна Сирия.
Джихадистите обсадиха града през лятото на 2013 година, година, откакто членовете на Свободната сирийска войска поемат контрола в региона. Но екстремистите от " Ислямска страна " построяват своя немилостив режим на гнет: съперниците им биват екзекутирани, а всеки, който отхвърля да се подчинява на войнствената им идеология, бива преследван.
Както доста други негови сънародници, Фаруд бяга през границата в Турция. По-късно, когато бежанецът към този момент е устроил живота си в Истанбул, турската войска нахлува в Сирия през август 2016 година и дружно със Свободната сирийска войска изтласква " Ислямска страна " от граничния регион. Фаруд е изправен пред мъчно решение - да остане в Истанбул или да се върне в Джараблус, който фамилията му настойчиво отхвърля да напусне. " В последна сметка фамилният дълг се оказа по-силен от моите страхове ", споделя сириецът.
В един безоблачен следобяд млад мъж с брада и дрипави дънки прекосява центъра на Джараблус. Танковете към момента минават по улиците, а членове на Свободната сирийска войска патрулират по контролно-пропускателни пунктове. Децата стоят измежду руините на разрушените домове и просят. А във въздуха се носи аромат на изгоряла пластмаса. Това са спомените на Фаруд, разказани пред редакцията на немското издание.
Джараблус се намира на брега на река Ефрат, против турския град Каркамиш. Преди кървавия цивилен спор в него живеят към 12 хиляди души. През последните месеци популацията му обаче съвсем се е утроило. Турското държавно управление се надява, че сирийските бежанци, които е подслонило, ще се завърнат в родното си място. Уви, по-голямата част от " пришълците " са вътрешно разселени лица от Алепо, Ракка и Идлиб, търсещи глътка успокоение в Джараблус - един от дребното градове в Сирия, считани за сигурни в разкъсваната от военния спор страна.
Пренаселеността обаче води след себе си редица проблеми: наемите се повишават, а храната и медикаментите са в нищожни количества. Фаруд работи като хлебар, а приходите едвам му стигат, с цел да оцелее. Той не съжалява за направения избор да се завърне в родината си, само че и не отхвърля, че всеки негов ден е битка за оцеляване.
Жителите на Джараблус значително зависят от помощта на Турция. Въпреки че още напролет на 2017 година Ердоган разгласи за завършена военната интервенция " Щита на Ефрат ", военните на Анкара към момента управляват региона към Джараблус.
Ясар Аксаняр, вицегубернатор на турската гранична провинция Газиантеп, минава по алея с компактен полицейски кордон. На него е поверена " цивилната активност " в града. През декември турското държавно управление предложения публицисти в Джараблус, а Аксаняр похвали обстановката в града като същински образец за сполучлива история. Неговата страна, споделя Аксаняр, финансира учебни заведения и лечебни заведения, а турски бойци образоват за свои сътрудници сирийските новаци. С други думи, вицегубернаторът на Газиантеп се стреми да показа Турция като един тип асистент за възобновяване на Сирия, а не като окупационна мощ. " Нямаме предпочитание да заемаме тази земя, желаеме само да се върне законността в нея ", е уверението, което дава и самият Ердоган.
Но за доста хора в Джараблус наличието на турските бойци се свързва таман с окупация. Електричеството и питейната вода в района идват от Турция. В лечебните заведения са окачени портрети на Ердоган, а в учебните заведения децата се учат на турски език и пеят химна на ръководещата в Анкара " Партия на справедливостта и развиването ".
" Всеки знае, че турците командват парада в Джараблус ", признава Абдул Рауф, преподавател по британски език. Той е изгубил работата си, откакто при започване на революцията в Сирия се включва в проява против президента Башар Асад. В годините, когато градът е следен от " Ислямска страна ", Рауф работи като таксиметров водач.
Сега обаче той още веднъж преподава британски. Месечната му заплата е към 150 евро, плащани от турската страна. В подмяна обаче образователната стратегия се диктува ненапълно от Министерството на образованието в Анкара. Ердоган, споделя Рауф, трансформира Джараблус в турски град. Въпреки това, локалните хора го избират за " държател " пред " Ислямска страна " или Башар Асад.
За Турция потреблението тук-там като Джараблус е същински късмет да резервира въздействието си в прилежащата страна. Ердоган погрешно реши Сирия. При експлоадирането на войната той очакваше, че Башар Асад ще бъде свален, а на негово място ще успее да утвърди " Мюсюлманското приятелство ". Сега обаче то се бори, с цел да взе участие в определянето на следвоенния ред в Сирия.
Превод и редакция: Тереза Герова
Рами Фаруд се укрива три години и половина. Работи на строителни обекти в Истанбул, до момента в който близкоизточната терористична формация " Ислямска страна " стяга хватката си над родния му Джараблус в Северозападна Сирия.
Джихадистите обсадиха града през лятото на 2013 година, година, откакто членовете на Свободната сирийска войска поемат контрола в региона. Но екстремистите от " Ислямска страна " построяват своя немилостив режим на гнет: съперниците им биват екзекутирани, а всеки, който отхвърля да се подчинява на войнствената им идеология, бива преследван.
Както доста други негови сънародници, Фаруд бяга през границата в Турция. По-късно, когато бежанецът към този момент е устроил живота си в Истанбул, турската войска нахлува в Сирия през август 2016 година и дружно със Свободната сирийска войска изтласква " Ислямска страна " от граничния регион. Фаруд е изправен пред мъчно решение - да остане в Истанбул или да се върне в Джараблус, който фамилията му настойчиво отхвърля да напусне. " В последна сметка фамилният дълг се оказа по-силен от моите страхове ", споделя сириецът.
В един безоблачен следобяд млад мъж с брада и дрипави дънки прекосява центъра на Джараблус. Танковете към момента минават по улиците, а членове на Свободната сирийска войска патрулират по контролно-пропускателни пунктове. Децата стоят измежду руините на разрушените домове и просят. А във въздуха се носи аромат на изгоряла пластмаса. Това са спомените на Фаруд, разказани пред редакцията на немското издание.
Джараблус се намира на брега на река Ефрат, против турския град Каркамиш. Преди кървавия цивилен спор в него живеят към 12 хиляди души. През последните месеци популацията му обаче съвсем се е утроило. Турското държавно управление се надява, че сирийските бежанци, които е подслонило, ще се завърнат в родното си място. Уви, по-голямата част от " пришълците " са вътрешно разселени лица от Алепо, Ракка и Идлиб, търсещи глътка успокоение в Джараблус - един от дребното градове в Сирия, считани за сигурни в разкъсваната от военния спор страна.
Пренаселеността обаче води след себе си редица проблеми: наемите се повишават, а храната и медикаментите са в нищожни количества. Фаруд работи като хлебар, а приходите едвам му стигат, с цел да оцелее. Той не съжалява за направения избор да се завърне в родината си, само че и не отхвърля, че всеки негов ден е битка за оцеляване.
Жителите на Джараблус значително зависят от помощта на Турция. Въпреки че още напролет на 2017 година Ердоган разгласи за завършена военната интервенция " Щита на Ефрат ", военните на Анкара към момента управляват региона към Джараблус.
Ясар Аксаняр, вицегубернатор на турската гранична провинция Газиантеп, минава по алея с компактен полицейски кордон. На него е поверена " цивилната активност " в града. През декември турското държавно управление предложения публицисти в Джараблус, а Аксаняр похвали обстановката в града като същински образец за сполучлива история. Неговата страна, споделя Аксаняр, финансира учебни заведения и лечебни заведения, а турски бойци образоват за свои сътрудници сирийските новаци. С други думи, вицегубернаторът на Газиантеп се стреми да показа Турция като един тип асистент за възобновяване на Сирия, а не като окупационна мощ. " Нямаме предпочитание да заемаме тази земя, желаеме само да се върне законността в нея ", е уверението, което дава и самият Ердоган.
Но за доста хора в Джараблус наличието на турските бойци се свързва таман с окупация. Електричеството и питейната вода в района идват от Турция. В лечебните заведения са окачени портрети на Ердоган, а в учебните заведения децата се учат на турски език и пеят химна на ръководещата в Анкара " Партия на справедливостта и развиването ".
" Всеки знае, че турците командват парада в Джараблус ", признава Абдул Рауф, преподавател по британски език. Той е изгубил работата си, откакто при започване на революцията в Сирия се включва в проява против президента Башар Асад. В годините, когато градът е следен от " Ислямска страна ", Рауф работи като таксиметров водач.
Сега обаче той още веднъж преподава британски. Месечната му заплата е към 150 евро, плащани от турската страна. В подмяна обаче образователната стратегия се диктува ненапълно от Министерството на образованието в Анкара. Ердоган, споделя Рауф, трансформира Джараблус в турски град. Въпреки това, локалните хора го избират за " държател " пред " Ислямска страна " или Башар Асад.
За Турция потреблението тук-там като Джараблус е същински късмет да резервира въздействието си в прилежащата страна. Ердоган погрешно реши Сирия. При експлоадирането на войната той очакваше, че Башар Асад ще бъде свален, а на негово място ще успее да утвърди " Мюсюлманското приятелство ". Сега обаче то се бори, с цел да взе участие в определянето на следвоенния ред в Сирия.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ