Джанис Джоплин е родена на 19 януари 1943 г. Тя

Не прави компромиси със себе си. Ти си всичко, което имаш ~ Джанис ДЖОПЛИН

Джанис Джоплин е родена на 19 януари 1943 година Тя е тази, която проправя пътя за дамите в рока, като потвърждава, че може да пее, пие и да бъде също толкоз свободна, колкото и сътрудниците й от мъжки пол. Тя е битник в същинския смисъл на думата, става известна като „ Кралицата на психеделичния соул “ и остава вечно в рокендрол историята с прочувствения си, разкъсан глас и наелектризиарщото си наличие на сцената. Списание Ролинг Стоун я слага под номер 46 в класацията си „ 100-те най-велики създатели за всички времена “ през 2004 година, както и под номер 28 на класацията „ 100-те най-велики артисти на всички времена “. През 1995 година влиза в Рокендрол залата на славата. Макар да е икона на хипи придвижването, харизмата и неповторимият й глас превземат всеки, който обича качествена музика.

Една от най-великите певици на човечеството умира сама от свръхдоза хероин в един мотел в Лос Анджелис, на 27 години, 18 дни след Джими Хендрикс и 9 месеца преди Джим Морисън, които си отиват на същата възраст, и с това влизат в станалия именит Клуб 27. Явно предчувствайки, че методът й на живот ще предизвести края му скоро, младата Джанис изготвя наследство, като оставя 2500 $ за траурен ваучър, на който да раздават шоколадови кексчета с хашиш. След гибелта тялото й е кремирано и прахът й е разпилян от аероплан в Тихия океан. На заупокойната работа участват единствено родителите й.

Ще купонясвам, до момента в който съм на тази земя. Ще си взема всичко през днешния ден и в този момент. Не знам къде ще съм след 20 години, тъй че считам да не преставам да пресилвам, тъй като в случай че стартира да спестявам и запазвам елементи от себе си, няма да остане нищо за самата Джанис.

Можеш да унищожиш настоящия миг като се тревожиш за на следващия ден.

На сцената върша обич с 25 000 души, а след това си потеглям сам-самичка към къщи.

Да си интелектуалец единствено те слага пред голям брой въпроси и никакви отговори. Можеш да изпълниш живота си с възгледи и хрумвания и отново да би трябвало да се прибираш у дома самичък. Всичко, което в действителност притежаваш, което в действителност има значение са възприятията. За мен това е музиката.

Вие сте това, с което се задоволявате. Струваш толкоз, колкото това, с което се задоволяваш.

Няма да има повратна точка. Няма да има „ слеващия месец ще съм по-добър, идната шибана година, идващия шибан живот “. Нямаш никакво време за очакване. Просто би трябвало да се огледаш и да си кажеш: „ Ето, това е! Това е в действителност всичко, което би трябвало да е. Това малко нещо. “ Всеки се нуждае от такива дребни неща и може да ги има. Всеки се нуждае просто от малко...увереност от някой различен, и може да успее. Всеки, всеки се бори да отбрани дребните си усеща. Всеки се пробва нерешително да ги изрази, само че след това се отдръпва. Това е толкоз незадълбочено и наподобява толкоз... наподобява като позор. Сякаш сме толкоз покрай това да сме същински, положителни, открити и даващи. Но не сме. Няма и да бъдем.

Да съм откровена със себе си, да съм този човек, който живее вътре в мен, да не играя игри. Това е, което се пробвам да направя, да не заблуждавам с нелепости себе си и да не заблуждавам някой различен.

Не прощаваме на хората, тъй като го заслужават. Прощаваме им, тъй като те имат потребност от това и тъй като ние се нуждаем от това. Всички се нуждаем от това.

Ако ти се случват повече гадости, в сравнение с заслужаваш, знаеш какво би трябвало да направиш, дребосъче. Знаеш..., просто ти би трябвало повече музика.

Винаги съм желала да бъда актьор, каквото и да значи това. Както другите девойки желаеха да станат стюардеси. Четях. Рисувах. Размишлявах.

Публиката желае обичаните й блусари да са нещастни и страдащи.

Граби с цялостни шепи от живота, до момента в който можеш.

Утрешният ден в никакъв случай не настава. Винаги е днешният.

Свобода е единствено още една дума за това да нямаш какво да губиш.