Джак Бобридж казва, че чувството е като най-близката среща със

...
Джак Бобридж казва, че чувството е като най-близката среща със
Коментари Харесай

Защо колоездачите страдат?

Джак Бобридж споделя, че възприятието е като " най-близката среща със гибелта, без в действителност да умреш ". Австралиецът е някогашен професионален шосеен колоездач, а също така е олимпийски медалист по колоездене на писта. През 2015 година той пробва да сложи международен връх за най-голяма отдалеченост, измината с велосипед на писта за един час. Това го довежда до ръба на цялостното безсилие. Сгънат над кормилото, откакто стопира, с отворена уста и затворени очи, той едвам се държи на краката си и се постанова да му оказват помощ да се реалокира на пластмасов стол.

В колоезденето постоянно се споделя, че състезателят, който страда най-дълго, печели. Но изгубилите също страдат доста. Бобридж, който се отдръпна на 27 година поради ревматоиден артрит, остана на към 500 м от върха за час. Но го приближи, тъй като с помощта на волята си натисна тялото си по метод, който доста хора биха сметнали за неосъществим.

Колоезденето е цялостно с такива образци. Този спорт пази особено място на удивление за хората, които устоят на рискови компликации, даже тези, минали през мрачното минало на допинга. Измръзване по време на съревнование, счупеният таз на Герайнт Томас, гибелта на Том Симпсън - в колоезденето има доста такива случаи. Как колоездачите се оправят с това? Откъде идва мотивацията?

" Сега съм добре, само че

 

имаше време, в което бях благополучен да ме боли,

 

тъй като по този начин можех да освободя демоните си по верен метод. Често хората ме питат какво щях да върша, в случай че не беше спортът, а аз им давам отговор, че желая да бъда като основния воин на компютърната игра Grand Theft Auto. Имам прекомерно доста яд и прекомерно доста сила. Щастлив съм, че имах колоезденето, тъй като можех да се подлагам на болежка, да контузвам други и ми плащаха за това. Даже ме приветстваха ", споделя пък някогашният немски колоездач Йенс Фойт. 

Сега, на 47 година, той живее в Берлин със брачната половинка си и 6-те им деца и гледа обратно към кариерата си на извънредно нападателен колоездач. Той е експерт по откъсването от групата, само че и екипен състезател, който се бори до дъно, паметна фигура, прочут с дързостта и харизмата си. В колоезденето е известна неговата фраза: " Млъкнете, крайници! " Фойт има вяра, че способността му да страда - може би даже да се любува на това - произтича от детството му в Германска демократична република.

" Животът ми бе построен към дисциплинираност и устойчивост. Не бих споделил, че животът ми беше ужасяващ - надалеч е от това, само че нещата не идваха и елементарно. Бяхме оскъдно семейство, татко ми, който ще стане на 73, беше ковач. Той работи доста, понесъл е много удари от живота. Едната капачка на коляното му е заменена, едната бедрена кост. Загуби половин пръст по време на работа. Докато заваряваше, разтопен метал се стичаше в ръкавите на работните му облекла, към момента има белези от изгаряне. Помня, бях на 9 или 10, ходихме в зоопарк с родителите ми. Като всяко дете се оплаквах: " Тате, жаден съм. Тате, изтощен съм. Тате, болят ме краката. " Той ми сподели: " Сине, мозъкът би трябвало да управлява тялото, не противоположното. " Тогава започнах с " Млъкнете, крайници! ", споделя някогашният колоездач.

Подобно на Бобридж, Фойт също пробва да счупи върха в ездата за 1 час след смяна на правилото през май 2014 година, която докара до редица опити. Германецът стана първият рекордьор на новата епоха през септември 2014-а, когато бе на 42, а незабавно по-късно се отхвърля от спорта. Част от тактиката му е да отвлече мозъка си от мисли за цялото предизвикателство и вместо това да го раздели на 20-минутни старания. В надпреварите на шосе той употребява сходна тактичност - да се задържи повече, в сравнение с е мислел, че може, като си слага краткосрочни цели. Следващото дърво, идващия половин километър, още една обиколка. След това повторение още веднъж и още веднъж. Но идват моменти, в които тази тактика не прави работа. Какво става, когато би трябвало да продължиш да натискаш?

 

" Ти си съвсем в транс. Не виждаш съвсем нищо към себе си

 

Кормилото пред теб е като в мъгла, шумът от тълпата е отсечен. Просто се отделяш от всичко, с цел да спестяваш сила. Не стигаш до такива моменти доста постоянно, това са специфични моменти. След като си минал през толкоз доста страдалчество и завършиш с първата група, си горделив: през тялото ти минават хормони на щастието. Бях като наркоман за ендорфин. Това беше опиатът ми, моята мотивация. Моментът, в който всичко свършва, болката понижава и ти си толкоз горделив и благополучен. Тези моменти ме мотивираха да минавам през това. Все още се усещам добре да се потя, да изтърпя малко болежка, да се изкъпя и да се усещам като нов човек. Все едно си изстискал доста неприятен химикал от тялото си - чувстваш се чист и цялостен. Още ми харесва ", споделя Фойт. 

Той обаче признава, че е споделил на децата си " да го гръмнат в коляното, в случай че го чуят да приказва за завръщане ". Но въпреки всичко продължава да кара планински велосипед, обича да тича и към момента има прочувствена връзка с колоезденето. Дори има " скришен воин " - австралийския колоездач Адам Хансен. Описва го като " доста интелигентен, добре говорещ, образован човек със ужасно възприятие за комизъм " и споделя: " Ако бях по-млад, щях да имам афиш с Хансен на стената. Той е доста твърд ".

Хансен държи върха за най-вече поредни участия в трите огромни колоездачни обиколки - Джиро д`Италия, Тур дьо Франс и Вуелтата на Испания. Три седмици грубо психическо и физическо изпитание за всяка от тях. 20-ата поредна обиколка за Хансен бе Джиро д`Италия през предходната година. Австралиецът има известност на човек, който може да устоя на болежка и рисково безсилие. През 2013-а той приключи Джирото със счупена гръдна кост. Вече на 37 година, Хансен живее в Чехия, където създава своя марка спортни обувки от въглеродни нишки. Той продължава да се състезава, само че за разлика от Фойт неговата устойчивост не идва от високите равнища на тестостерон, насъбрани от яд. 

" Аз съм допустимо най-спокойният човек. Когато нещо се обърка, аз в никакъв случай не се стресирам, не изпадам в суматоха, в никакъв случай не си изпускам нервите. Дори нервирам хората с това. Може би е обвързвано с сложните надпревари и страданието в тях, не знам. Нямам концепция какъв брой доста страдалчество има в колоезденето - изцяло друго е от другите спортове. За мен обаче играта е психическа, а не толкоз физическа. Когато си на велосипеда и натискаш себе си, ти си в непрекъсната борба със своята съвест. Водиш спор от самото начало. Лош сън, неверната храна, която не се е разградила вярно - всички тези неща като на магия се появяват в надпреварата, когато си на границата и би трябвало да се бориш с всяко от тях, употребявайки разнообразни причини. А в Тура, в Джирото или във Вуелтата има толкоз странично напрежение, че

 

би трябвало в действителност да натискаш себе си оттатък лимита си, във всеки стадий

 

Измисляш си всичките аргументи на света за какво би трябвало да продължиш, до момента в който мозъкът ти дава всичките аргументи за какво би трябвало да спреш ", споделя Хансен. 

Човешкият мозък е извънредно мистериозно нещо. Една част от него дава отговор за усещането за изпитание, само че е обвързвана и с решение на морални алтернативи, фокусиране на вниманието и съчувствието. Има техника, наречена транскраниална стимулация с непрекъснат ток (TDCS), която при потребление в тази област на мозъка има резултат на понижаване на чувството за изпитание, което дейно покачва лимита на физическото безсилие. Тя включва доста нискочестотни електрически потоци, пуснати към черепа, и се употребява за лекуване на меланхолия, епилепсия, удари, деменция и душевен болести. Експерименти, доста от които включват колоезденето като тест за устойчивост, демонстрират, че спортистите могат да поставят по-голямо изпитание за по-дълго време след потребление на тази техника. Американска компания към този момент сътвори комерсиален артикул за спортния пазар, който ползва въпросната техника и наподобява като слушалки. Преносими, евтини и елементарно управляеми. Няколко американски професионални тима към този момент го употребяват в подготвителните си стратегии. Шефът на водача в колоездачните тимове " Скай " (вече носещ името " Инеос " - б.а.) сър Дейв Брейлсфорд също тества въпросния апарат. 

Д-р Валтер Стаяно счита, че концепцията да " хакнеш мозъка, с цел да премине това, което считаме за физически предел " е станала " гореща тематика в последните 10 години ".

" Смятам, че това ще експлодира след олимпиадата в Токио през 2020 ", споделя италианецът, който е съветник по неврология в университета във Венеция, само че работи и с елитни спортни организации в Дания и Австралия. Стаяно си сътрудничи с професор Самуеле Маркора от университета в Кент, който е водещ откривател в изследването на ролята на мозъка при издръжливостта. " Психобиологичният модел " на Маркора твърди, че на процедура мозъкът играе най-голяма роля в ограничението на опцията да се поддържат високи равнища на физически старания. Доставяне на О2 в мускулите, равнища на гликоген, вярна телесна температура - всички те играят огромна роля, само че не се смятат за напълно решаващи фактори. Тренировки, включващи повтарящи се душевен извършения, TDCS, мотивационно самообразование и бомбардиране на сетивата с подсъзнателно положителни послания, покачват способността на мозъка да устоява на умората в проучванията на Маркора и Стаяно. Има и по-прости, по-традиционни способи да се увеличи издръжливостта, като да вземем за пример интензивните физически тренировки, вярното хранене и вярното възобновяване. Според Стаяно обаче това не е задоволително за някои:  " Спортисти, които към този момент са стигнали максимума посредством физически тренировки, може да се извърнат към тези нови зони. Те стават все по-актуални. "

Все още има един аспект, който мъчно може да се разбере изцяло в лабораторни условия: тръпката от триумфа. Британският колоездач Алекс Доусет счупи върха в едночасово каране на писта четири месеца след несполучливия опит на Бобридж. Той измина 52,937 км в Манчестър през май 2015 година, а месец по-късно сър Брадли Уигинс усъвършенства достижението му до 54,526 км.

Подобно на Фойт и Хансен, Доусет също се стимулира самичък, когато се постанова. Но споделя, че най-важното известие не идва от него, а от автомобила на тима. " Открих, че в случай че ми споделят, че ме побеждават с разлика, става по-зле, тъй като знам, че няма вяра да победя и пострадвам за нищо. Най-доброто известие, което съм получавал, е: " печелиш, и то с разлика ". Това е едно от най-хубавите усеща и цялото страдалчество и болежка изчезват. Става доста по-лесно да натискам. Болката и напъните - всичко е с една цел. Знам и каква е премията за това. Правя го, с цел да спечелвам надпревари. "
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР