Диян Стаматов: Образователната система стана по-централизирана от йерархичната структура на Вътрешното и Военното министерство
Диян Стаматов – ръководител на Управителния съвет на СРСНПБ, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Съюзът на работодателите в системата на националната култура в България (СРСНПБ) остро се опълчи на експанзията в просветителните институции. Недопустимо е хората, които отглеждат, възпитават и учат децата на България да бъдат унижавани и подлагани на психическо и физическо принуждение. Обърнахме ли просветителната лодка? На какво равнище е отношението към преподавателите през днешния ден? Мой посетител е господин Диян Стаматов – ръководител на Управителния съвет на СРСНПБ. Започваме с въпроса ми от анонса. Г-н Стаматов, обърнахме ли просветителната лодка?
За огромно страдание се клати доста непредсказуемо и също по този начин за огромно страдание сигурността както на учители, по този начин и на ръководители, шефове, зам.-директори, само че за огромно страдание от време на време и на възпитаници, не е толкоз устойчиво колкото ни се желае. Някак си не върви заран рано един привидно спокоен човек да отиде в детската градина и вместо един естествен диалог да удари пестник на индивида, който го посреща и на който са поверени грижата, спокойствието и здравето на децата – това, което се случи преди седмица с един сътрудник шеф, който към този момент допускам е малко по-добре в сравнение с тогава, само че самата битова багра по никакъв начин не приказва добре за цялото ни общество.
На какво, съгласно вас, се дължат тези неща, това отношение към преподавателите, които са били уважавани преди години, доста? Те са били едни от най-уважаваните хора.
Много обикновено – доверието липсва във всичките елементи на обществото ни. Доверие, което се пречупи по друг метод. Но в съответната обстановка родителите стопираха да считат, че учителят или шефът са хората, които са значими и значими, а по-скоро имат вяра на 2-3 годишни деца какво са им споделили. Това единствено по себе си е безусловно несъстоятелно, тъй като в случай че родителите пък знаят какво децата описват в детската градина или учебно заведение за фамилната среда, биха в действителност освен изненадали, те биха се срамували, тъй като за огромно страдание това, където се споделя – къде фикция, къде още по-голяма фикция, къде доза истина, учителят не може да има вяра на такива неща. И значително той е значимият воин във всяко едно семейство. Само преди години учителят се приемаше за най-правилния и най-важния, в този момент нещата са преобърнати – родителят счита, че има правата за всяко нещо. Всъщност, това в нито едно общество не е по този начин.
Нужна ли е тогава нова политика за предварителна защита на експанзията в просветителната система, съгласно вас?
Според мен е нужна непрекъсната политика за предварителна защита, непрекъснато да се осъществят разнообразни действия, които да са ориентирани както към предпазването на децата и учениците, по този начин и към това да не се случва родител да посегне на преподавател или на шеф. И това би трябвало да се повтаря непрекъснато, а не епизодично в границите на веднъж в годината. Превенцията е във всяко едно отношение водеща, с цел да нямаме проблеми, които по-късно да вървим след тях и да позволяваме аргументите, които са довели до тях.
От тази заран имате един забавен пост в обществената мрежа. Той още веднъж е обвързван с смяната в образованието ни, с отношението към образованието. Вие казвате, че има съществени задания, и могат да бъдат реализирани и посредством дребни крачки. Обръщате се към един предстоящ министър на образованието, с цел да излезем по нова просветителна писта. Какво тъкмо желаете да кажете? Какви са тези дребни крачки и защо приказваме?
Малките крачки, които водят до една сериозна смяна. До такава степен сме привикнали всичко да написа в закона, че централизирахме просветителната система, че я направихме по-централизирана даже от йерархичната конструкция на Вътрешното министерство и на Военното министерство. Толкова доста се вглеждаме в дали това е написано в закона и в случай че го няма, какво вършим? Тази концентрация е в действителност една спирачка за всякаква смяна и за всякакво развиване. Да прибавим и обстоятелството, че ние от една година сме в сериозна спирка, която не вижда потегляне напред – национална, политическа, житейска, а животът си върви. И просветителните системи на Европа и на света дотам са напреднали, че нашето закъснение за една година стартира да става пагубно във връзка с конкуренцията на завършващите възпитаници с европейските им връстници. Тези промени не могат да чакат, не могат да чакат да се наговорят мозъците на деня в страната ни и да стигнат до решение, каквото и да е то, тъй като след една година ние в действителност ще сме закъснели още повече, и това закъснение, това занемаряване ще бъде съдбовно за поколенията, които сега са в просветителната система. Много неща би трябвало да се трансформират, и то без да се чака законът да бъде изменен, тъй като ние би трябвало не би трябвало да се залъгваме – няма кой да го промени този закон. Хората, които са на жълтите павета имат различен интерес сега, и той за огромно страдание, не е просветителният, не е национално-образователният интерес. Подготвя ни се една миш-маш смяна на законодателството за междинното обучение, което след година-две още веднъж ще бъде поправено, тъй като към този момент няма да бъде по никакъв начин настоящо.
Г-н Стаматов, по какъв начин въздейства тази политическата неустойчивост на образованието в България?
Намира се в един застой. Един дълъг застой, тъй като след КОВИД обстановката, която беше на финала на началото на националния проблем, в действителност, след 3 години няма никакъв прогрес. Спомняте си онлайн обстановката, която даде за огромно страдание отрицателни резултати в изхода на изпитите на учениците. Това всичкото беше продължено още една година с националния проблем. А оттова насетне 3 години е съдбовно доста за занемаряване на всяка една просветителна смяна. В света дигитализацията на образованието е доста напред. В света електронните учебници са всекидневно употребявани и непрекъснато, а ние занапред нашето законодателство стартира да прави промени да се внедряват безвъзмездни хартиени учебници занапред – нещо, което е изнапред изостанало, даже в самата си концепция.
С вас може би преди повече от месец разговаряхме още веднъж в ефира ни. Тогава вие съобщихте за една рискова нова мода измежду учениците – за никотиновите дъвки стана тогава въпрос. Какво се случва, популяризира ли се тази мода или успяхте да я възпрете?
Моят глас в тази обстановка беше глас в пустиня, тъй като се оказа, че в българското законодателство няма забранителен текст, който да регламентира прекъсването на продажбата на сходни дъвки. Нещо повече, няма малко магазинче в огромен град, където на първия рафт да ги няма тези дъвки. Те са в такова огромно индустриално количество, че… И като прибавим обстоятелството, че никой не обръща внимание на това събитие, в това число за огромно страдание и здравните служби, които имат ангажимент да управляват продажбата им, обстановката още веднъж придобива един съвсем комичен темперамент. Един човек си приказва, законодателните или пък изпълнителните структури не се вслушват в това, и всичко си върви по същия остарял обичай. В учебно заведение нещата, в едно или две учебни заведения нещата могат да бъдат следени, тъй че да няма разпространение, да има глобен възпитаник или фамилии, само че това не е позволение на казуса. Той би трябвало да бъде национална идея за здравето и бъдещето на самите възпитаници – нещо, което не се направи. И това още веднъж е една неразрешена идея.
Съюзът на работодателите в системата на националната култура в България (СРСНПБ) остро се опълчи на експанзията в просветителните институции. Недопустимо е хората, които отглеждат, възпитават и учат децата на България да бъдат унижавани и подлагани на психическо и физическо принуждение. Обърнахме ли просветителната лодка? На какво равнище е отношението към преподавателите през днешния ден? Мой посетител е господин Диян Стаматов – ръководител на Управителния съвет на СРСНПБ. Започваме с въпроса ми от анонса. Г-н Стаматов, обърнахме ли просветителната лодка?
За огромно страдание се клати доста непредсказуемо и също по този начин за огромно страдание сигурността както на учители, по този начин и на ръководители, шефове, зам.-директори, само че за огромно страдание от време на време и на възпитаници, не е толкоз устойчиво колкото ни се желае. Някак си не върви заран рано един привидно спокоен човек да отиде в детската градина и вместо един естествен диалог да удари пестник на индивида, който го посреща и на който са поверени грижата, спокойствието и здравето на децата – това, което се случи преди седмица с един сътрудник шеф, който към този момент допускам е малко по-добре в сравнение с тогава, само че самата битова багра по никакъв начин не приказва добре за цялото ни общество.
На какво, съгласно вас, се дължат тези неща, това отношение към преподавателите, които са били уважавани преди години, доста? Те са били едни от най-уважаваните хора.
Много обикновено – доверието липсва във всичките елементи на обществото ни. Доверие, което се пречупи по друг метод. Но в съответната обстановка родителите стопираха да считат, че учителят или шефът са хората, които са значими и значими, а по-скоро имат вяра на 2-3 годишни деца какво са им споделили. Това единствено по себе си е безусловно несъстоятелно, тъй като в случай че родителите пък знаят какво децата описват в детската градина или учебно заведение за фамилната среда, биха в действителност освен изненадали, те биха се срамували, тъй като за огромно страдание това, където се споделя – къде фикция, къде още по-голяма фикция, къде доза истина, учителят не може да има вяра на такива неща. И значително той е значимият воин във всяко едно семейство. Само преди години учителят се приемаше за най-правилния и най-важния, в този момент нещата са преобърнати – родителят счита, че има правата за всяко нещо. Всъщност, това в нито едно общество не е по този начин.
Нужна ли е тогава нова политика за предварителна защита на експанзията в просветителната система, съгласно вас?
Според мен е нужна непрекъсната политика за предварителна защита, непрекъснато да се осъществят разнообразни действия, които да са ориентирани както към предпазването на децата и учениците, по този начин и към това да не се случва родител да посегне на преподавател или на шеф. И това би трябвало да се повтаря непрекъснато, а не епизодично в границите на веднъж в годината. Превенцията е във всяко едно отношение водеща, с цел да нямаме проблеми, които по-късно да вървим след тях и да позволяваме аргументите, които са довели до тях.
От тази заран имате един забавен пост в обществената мрежа. Той още веднъж е обвързван с смяната в образованието ни, с отношението към образованието. Вие казвате, че има съществени задания, и могат да бъдат реализирани и посредством дребни крачки. Обръщате се към един предстоящ министър на образованието, с цел да излезем по нова просветителна писта. Какво тъкмо желаете да кажете? Какви са тези дребни крачки и защо приказваме?
Малките крачки, които водят до една сериозна смяна. До такава степен сме привикнали всичко да написа в закона, че централизирахме просветителната система, че я направихме по-централизирана даже от йерархичната конструкция на Вътрешното министерство и на Военното министерство. Толкова доста се вглеждаме в дали това е написано в закона и в случай че го няма, какво вършим? Тази концентрация е в действителност една спирачка за всякаква смяна и за всякакво развиване. Да прибавим и обстоятелството, че ние от една година сме в сериозна спирка, която не вижда потегляне напред – национална, политическа, житейска, а животът си върви. И просветителните системи на Европа и на света дотам са напреднали, че нашето закъснение за една година стартира да става пагубно във връзка с конкуренцията на завършващите възпитаници с европейските им връстници. Тези промени не могат да чакат, не могат да чакат да се наговорят мозъците на деня в страната ни и да стигнат до решение, каквото и да е то, тъй като след една година ние в действителност ще сме закъснели още повече, и това закъснение, това занемаряване ще бъде съдбовно за поколенията, които сега са в просветителната система. Много неща би трябвало да се трансформират, и то без да се чака законът да бъде изменен, тъй като ние би трябвало не би трябвало да се залъгваме – няма кой да го промени този закон. Хората, които са на жълтите павета имат различен интерес сега, и той за огромно страдание, не е просветителният, не е национално-образователният интерес. Подготвя ни се една миш-маш смяна на законодателството за междинното обучение, което след година-две още веднъж ще бъде поправено, тъй като към този момент няма да бъде по никакъв начин настоящо.
Г-н Стаматов, по какъв начин въздейства тази политическата неустойчивост на образованието в България?
Намира се в един застой. Един дълъг застой, тъй като след КОВИД обстановката, която беше на финала на началото на националния проблем, в действителност, след 3 години няма никакъв прогрес. Спомняте си онлайн обстановката, която даде за огромно страдание отрицателни резултати в изхода на изпитите на учениците. Това всичкото беше продължено още една година с националния проблем. А оттова насетне 3 години е съдбовно доста за занемаряване на всяка една просветителна смяна. В света дигитализацията на образованието е доста напред. В света електронните учебници са всекидневно употребявани и непрекъснато, а ние занапред нашето законодателство стартира да прави промени да се внедряват безвъзмездни хартиени учебници занапред – нещо, което е изнапред изостанало, даже в самата си концепция.
С вас може би преди повече от месец разговаряхме още веднъж в ефира ни. Тогава вие съобщихте за една рискова нова мода измежду учениците – за никотиновите дъвки стана тогава въпрос. Какво се случва, популяризира ли се тази мода или успяхте да я възпрете?
Моят глас в тази обстановка беше глас в пустиня, тъй като се оказа, че в българското законодателство няма забранителен текст, който да регламентира прекъсването на продажбата на сходни дъвки. Нещо повече, няма малко магазинче в огромен град, където на първия рафт да ги няма тези дъвки. Те са в такова огромно индустриално количество, че… И като прибавим обстоятелството, че никой не обръща внимание на това събитие, в това число за огромно страдание и здравните служби, които имат ангажимент да управляват продажбата им, обстановката още веднъж придобива един съвсем комичен темперамент. Един човек си приказва, законодателните или пък изпълнителните структури не се вслушват в това, и всичко си върви по същия остарял обичай. В учебно заведение нещата, в едно или две учебни заведения нещата могат да бъдат следени, тъй че да няма разпространение, да има глобен възпитаник или фамилии, само че това не е позволение на казуса. Той би трябвало да бъде национална идея за здравето и бъдещето на самите възпитаници – нещо, което не се направи. И това още веднъж е една неразрешена идея.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ