Дъщеря на баща си… или нещо повече?
„ Дивите животни и Дивата жена са застрашени типове “ – Клариса Пинкола Естес, Бягащата с вълци
Колкото повече встъпвам в дебрите на психотерапията, толкоз повече ми прави усещане ролята на бащата в фамилията. Толкова книги се изписаха за майчинството и за връзката майка и дете и какъв брой е значимо през първата година на бебето майката да е до него. И все се случва тъй че татковците остават някак си настрани… по този начин е и в фамилиите. Жената е домакинята, гледа децата, работи, чисти, готви, а мъжа… той нещо прави някъде… може и в стаята да е, само че сякаш го няма. Абдикирал е от развъждането на децата, оставил е жена си да се оправя с всичко.
Каква щерка отглежда отсъстващия татко?
Само се огледайте и ще я видите – тя е съдбовна съблазнителка, изключителна стопанка или преуспяла бизнес дама. Тя е съвършенна! Е, най-малко на пръв взор. Защо е избрала да тръгне по сложния път на съвършенството и се е отказала от същинското си Аз, което се е родило, с цел да обича и остарее? Бащата, който я е лишил от внимание ѝ е завещал потребност от непрекъснато мъжко утвърждение. Тя се опасява даже от капацитета си. Не има вяра че точно на нея ѝ е обещано повече от другите. Тези дъщери имат огромна мощ, само че се боят да я употребяват. И се разболяват, когато не си разрешат да я материализират.
Тя може да е и онази жена от корицата на списанието. Изглежда съвършено. Полага доста старания, с цел да наподобява по този начин. До нея несъмнено стои съумял мъж. В началото животът им е съвършен. Той извършва всичките ѝ стремежи и тя е щастлива. И по какъв начин другояче откакто когато е била малко момиченце баща е бил прекомерно ангажиран и не е бил до нея, не я е забелязвал даже. И в този момент тя прави всичко, с цел да може някой мъж да я забележи, да я обикне. Защото единствено посредством обичта на този мъж тя ще се усеща пълноценна. Само тогава ще се усети задоволително постоянна, с цел да се осъществя. Целият ѝ живот се върти към това да бъде такава, каквато мъжът до нея я желае. За нея той е Бог, който е благоволил да ѝ обърне внимание и тя никога не може да си разреши да остане без него.
Това, което единствено тя знае обаче е че под бронята, която по този начин усърдно си е построила тя не е щастлива. В нея бушува огън, който този мъж не може да угаси. Страхува се от огъня, тъй като в случай че го покаже ще възпламени близките и ще опустоши всичко по пътя си. Дивата ѝ същина я вика, само че тя не знае по какъв начин да ѝ отговори. Така ме е гняв като видя жена с толкоз капацитет! А стои и мърмори нещо под носа си. Естествено, с цел да излезе от този затворен кръг тя ще би трябвало да скъса с приказката, която сама е написала за себе си. Понякога ще се постанова да е неприятната и не всички ще я харесват. Сама ще унищожи всички илюзии за идеалната жена, които е основала. Няма да го има и идеалното ѝ семейство. Но най–накрая… ще я има нея !
Автор: Диана Гинова – Психолог – психотерапевт
