Ексклузивно: Разтърсващ разказ на наша олимпийска вицешампионка от болничното легло
Plovdiv24.bg се свърза доста известна пловдивчанка. Ето за кого и защо по-точно става дума:
Скъпи съотечественици, усещам, че е мой дълг да се обърна към всички Вас. Аз съм Лиляна Колева (Васева), вицеолимпийска шампионка по академично гребане на олимпиадата в Монреал 76 година, вегетарианка от 20 година
Трябва да споделя моя случай с Вас, не с цел да Ви изплашвам, а с цел да имаме яснотата - какъв е врагът, с който би трябвало да се преборим?
На 2 септември бях в прелестно физическо здраве (повече от 20 година не съм употребила никакви медикаменти, даже аспирин), карах обичаното си колело всеки ден с твърдото безапелационното подозрение -мен коронавирус вирусът няма да ме повали.
Предишният ден брачният партньор ми ме попита " Ти няма ли да се ваксинираш, към този момент? ".
Доста надменно ми отговорих " Знаеш мнението ми за имунизациите, стига си параноясвал и спрете да преекспонирате нещата! “
И това е международният проблем. Повече от 70% от човечеството отхвърлят да одобряват, че има ковид към този момент 19 месеца. Заравяме глави в пясъка, приказваме за правата си, за свободата си и в никакъв случай за какви са нашите отговорности и отговорности като човешки съзнателни същества към другите.
На 2 септември, четвъртък, след обяда подвигнах температура. Взех си хомеопатични медикаменти, температурата не падаше, заредиха се празници. В неделя от аптеката взех бърз тест - излезе негативен и това на мен доста ми хареса. Не си давайте парите за тях!
Във вторник здравните заведения работеха. Вече съществено обезводнена, горяща, с негативен тест в ръка, бях при джипито. Изпрати ме на рентген, пусна ми биохимия. Снимката беше чиста, биохимията в ред. Изпрати ме с рекомендацията - пий вода непрестанно, глътка по глътка, тъй като гаденето ми беше грубо.
Седем дни по-късно усещах, че силите ме напущат и без болнично лекуване няма да се оправя. Писиар пробата беше позитивен.
На 9 септември след обяд влязох в УМБАЛ " Св. Георги “ Пловдив в Клиниката по ревматология - коронавирус поделение (за по-леки случаи). Докторката, която ме одобри, сподели, че положението ми не е тежко и ще ми пуснат най-лекия антибиотик.
На 10-ия ден положението ми внезапно се утежни. Вече бях с двустранна бронхопневмония, горяща и тресяща се от гадене с черни устни. Сега е моментът да благодаря на доктор Соколов и да кажа, че без неговата неотстъпчивост сега щях да се проваля.
Въпреки жестокото гадене започнах да одобрявам топла храна. За да е ясна картината, ще ви кажа, че след 1 чаша топла чорба пулсът ми се вдигаше до 130, бях толкоз изтощена, че щях да припадна.
Д-р Соколов се разпореди: " Лягаш и не мърдаш от леглото, сложете маската с О2! “. Попитах го за малко ли, отговорът беше " Хич няма да е за малко! “.
15 денонощия бях с О2, от които 10 дни на оптималното количество. 12 денонощия изгарях от температура, 15 денонощия бях сред живота и гибелта.
В първите три дни, в които към момента можех да приказвам, всеки човек от личния състав се запознаваше с мен със въпроса " Здравейте, вие ваксинирахте ли се? “. Отговарях " Не " и ми идваше да потъна от позор.
Една вечер беше дежурна най-кротката санитарка и тихичко стартира да приказва - “Вижте в каква конюнктура работим, а извън хората приказват няма никакъв ковид - мръсници точат здравната каса! Справедливо е всеки, който мисли по този метод, да премине през заболяването “. Жената беше права!
Сънародници, храните ли се с сходен тип диалози и спокойни ли сте по-късно?
1 месец се запитвам по какъв начин тези хора устоят да работят в конюнктура като тази. С маска, шлем, скафандър и с няколко чифта ръкавици, които не всякога са им по размер - 12 часа, през целия ден те са мокри.
И от тези хора тук аз получавах толкоз доста деликатност. Повярвайте ми, нежността е изцеляваща! Аз съм във екстаз от хармонията, в която работят този съвършен екип, от милосърдието в сърцата им, да жертват живота си за другите.
90% от личния състав е преболедувал коронавирус. Едни по-леко, други по-тежко. Всички са единомислещи в това: " Коварна болест “ и никой не знае какви и какъв брой ще са провалите от това!
Към целия личен състав първо ще се обърна с: Моля Ви да ми простите, че застрашавах вашия живот и този на околните Ви, с цел да лекувате моя. И второ прекланям се на големите ви сърца, които носите в гърдите си, с цел да служите на непознатите хора с толкоз деликатност и съчувствие. Благодаря Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)!
Днес е третият ден, в който вдишвам без маска. Уча се да вървя - " Оловният боец “ Спомняте ли си? Нещо такова.
Първият ден, през целия ден се настройвах, че преди да се мръкне ще съм изрязала 10 нокътчетата на пръстите на ръцете си. Справих се, много късно след залеза, само че се утеших… Денят доста е намалял.
На втория ден помолих за поставка с хартия, с цел да се обърна към Вас. За първи път седнах в леглото, взех химикала, само че се оказа, че на листа нищо не излиза. И за първи път се разплаках. Два дни се боря с тази задача.
Вървя към умозаключение. Часът е 21,00. Всяка писмен знак е изписана, като палец, показалец и анонимен на лявата ми ръка натискат трите точки на китката, ставите на палеца на дясната ми ръка.
Ще помоля щерка ми да го набере и изпрати. Няма да бъде елементарно за нея да премине през това, само че тя ще се оправи. Любими мой мрънкащ и обичаш да се оплаква български народе. Хайде всички да трансформираме мрънкането в – деяние, а недоволството в признателност!
Да бъдем по-взискателни към себе си и да се подобряваме! Да бъдем загрижени за индивида до нас у дома и на работното място и да поддържаме връзка с деликатност!
Да се радваме на непознатата наслада и триумф! Да живеем в домовете си по този начин, че да не са нужни устни препоръки! Защото думата не е нещото, а същинските неща са оттатък думите!
Ние по този начин живеехме като деца. Така беше и в съседите. Бих желала да се обърна към Властискащите да ни ръководят в България. Преди да се заявите пред народа си, самопрегледахте ли се задълбочено?
Семействата ви живеят ли в святост и непорочност. Водите ли към правилността. Зададохте ли си въпроса " Аз в действителност ли ставам за тази работа? “.
Скъпи мой диви български народе, нямаме никакво време за губене! Можем ли най-малко един път да създадем всички дружно едно нещо в този момент - да се имунизираме!
Часът е 22:03, четвъртък, 30 септември.
Искрено Ваша Лиляна Колева
Скъпи съотечественици, усещам, че е мой дълг да се обърна към всички Вас. Аз съм Лиляна Колева (Васева), вицеолимпийска шампионка по академично гребане на олимпиадата в Монреал 76 година, вегетарианка от 20 година
Трябва да споделя моя случай с Вас, не с цел да Ви изплашвам, а с цел да имаме яснотата - какъв е врагът, с който би трябвало да се преборим?
На 2 септември бях в прелестно физическо здраве (повече от 20 година не съм употребила никакви медикаменти, даже аспирин), карах обичаното си колело всеки ден с твърдото безапелационното подозрение -мен коронавирус вирусът няма да ме повали.
Предишният ден брачният партньор ми ме попита " Ти няма ли да се ваксинираш, към този момент? ".
Доста надменно ми отговорих " Знаеш мнението ми за имунизациите, стига си параноясвал и спрете да преекспонирате нещата! “
И това е международният проблем. Повече от 70% от човечеството отхвърлят да одобряват, че има ковид към този момент 19 месеца. Заравяме глави в пясъка, приказваме за правата си, за свободата си и в никакъв случай за какви са нашите отговорности и отговорности като човешки съзнателни същества към другите.
На 2 септември, четвъртък, след обяда подвигнах температура. Взех си хомеопатични медикаменти, температурата не падаше, заредиха се празници. В неделя от аптеката взех бърз тест - излезе негативен и това на мен доста ми хареса. Не си давайте парите за тях!
Във вторник здравните заведения работеха. Вече съществено обезводнена, горяща, с негативен тест в ръка, бях при джипито. Изпрати ме на рентген, пусна ми биохимия. Снимката беше чиста, биохимията в ред. Изпрати ме с рекомендацията - пий вода непрестанно, глътка по глътка, тъй като гаденето ми беше грубо.
Седем дни по-късно усещах, че силите ме напущат и без болнично лекуване няма да се оправя. Писиар пробата беше позитивен.
На 9 септември след обяд влязох в УМБАЛ " Св. Георги “ Пловдив в Клиниката по ревматология - коронавирус поделение (за по-леки случаи). Докторката, която ме одобри, сподели, че положението ми не е тежко и ще ми пуснат най-лекия антибиотик.
На 10-ия ден положението ми внезапно се утежни. Вече бях с двустранна бронхопневмония, горяща и тресяща се от гадене с черни устни. Сега е моментът да благодаря на доктор Соколов и да кажа, че без неговата неотстъпчивост сега щях да се проваля.
Въпреки жестокото гадене започнах да одобрявам топла храна. За да е ясна картината, ще ви кажа, че след 1 чаша топла чорба пулсът ми се вдигаше до 130, бях толкоз изтощена, че щях да припадна.
Д-р Соколов се разпореди: " Лягаш и не мърдаш от леглото, сложете маската с О2! “. Попитах го за малко ли, отговорът беше " Хич няма да е за малко! “.
15 денонощия бях с О2, от които 10 дни на оптималното количество. 12 денонощия изгарях от температура, 15 денонощия бях сред живота и гибелта.
В първите три дни, в които към момента можех да приказвам, всеки човек от личния състав се запознаваше с мен със въпроса " Здравейте, вие ваксинирахте ли се? “. Отговарях " Не " и ми идваше да потъна от позор.
Една вечер беше дежурна най-кротката санитарка и тихичко стартира да приказва - “Вижте в каква конюнктура работим, а извън хората приказват няма никакъв ковид - мръсници точат здравната каса! Справедливо е всеки, който мисли по този метод, да премине през заболяването “. Жената беше права!
Сънародници, храните ли се с сходен тип диалози и спокойни ли сте по-късно?
1 месец се запитвам по какъв начин тези хора устоят да работят в конюнктура като тази. С маска, шлем, скафандър и с няколко чифта ръкавици, които не всякога са им по размер - 12 часа, през целия ден те са мокри.
И от тези хора тук аз получавах толкоз доста деликатност. Повярвайте ми, нежността е изцеляваща! Аз съм във екстаз от хармонията, в която работят този съвършен екип, от милосърдието в сърцата им, да жертват живота си за другите.
90% от личния състав е преболедувал коронавирус. Едни по-леко, други по-тежко. Всички са единомислещи в това: " Коварна болест “ и никой не знае какви и какъв брой ще са провалите от това!
Към целия личен състав първо ще се обърна с: Моля Ви да ми простите, че застрашавах вашия живот и този на околните Ви, с цел да лекувате моя. И второ прекланям се на големите ви сърца, които носите в гърдите си, с цел да служите на непознатите хора с толкоз деликатност и съчувствие. Благодаря Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)!
Днес е третият ден, в който вдишвам без маска. Уча се да вървя - " Оловният боец “ Спомняте ли си? Нещо такова.
Първият ден, през целия ден се настройвах, че преди да се мръкне ще съм изрязала 10 нокътчетата на пръстите на ръцете си. Справих се, много късно след залеза, само че се утеших… Денят доста е намалял.
На втория ден помолих за поставка с хартия, с цел да се обърна към Вас. За първи път седнах в леглото, взех химикала, само че се оказа, че на листа нищо не излиза. И за първи път се разплаках. Два дни се боря с тази задача.
Вървя към умозаключение. Часът е 21,00. Всяка писмен знак е изписана, като палец, показалец и анонимен на лявата ми ръка натискат трите точки на китката, ставите на палеца на дясната ми ръка.
Ще помоля щерка ми да го набере и изпрати. Няма да бъде елементарно за нея да премине през това, само че тя ще се оправи. Любими мой мрънкащ и обичаш да се оплаква български народе. Хайде всички да трансформираме мрънкането в – деяние, а недоволството в признателност!
Да бъдем по-взискателни към себе си и да се подобряваме! Да бъдем загрижени за индивида до нас у дома и на работното място и да поддържаме връзка с деликатност!
Да се радваме на непознатата наслада и триумф! Да живеем в домовете си по този начин, че да не са нужни устни препоръки! Защото думата не е нещото, а същинските неща са оттатък думите!
Ние по този начин живеехме като деца. Така беше и в съседите. Бих желала да се обърна към Властискащите да ни ръководят в България. Преди да се заявите пред народа си, самопрегледахте ли се задълбочено?
Семействата ви живеят ли в святост и непорочност. Водите ли към правилността. Зададохте ли си въпроса " Аз в действителност ли ставам за тази работа? “.
Скъпи мой диви български народе, нямаме никакво време за губене! Можем ли най-малко един път да създадем всички дружно едно нещо в този момент - да се имунизираме!
Часът е 22:03, четвъртък, 30 септември.
Искрено Ваша Лиляна Колева
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ