Директорът на хасковския театър: Аз съм крадец
Директорът на Драматично-кукления спектакъл " Иван Димов " в Хасково Стелиян Николов упорства за проверка на целия бранш на театралните изкуства. Той написа прочувствен пост в обществените му мрежи, който Lupa.bg разгласява.
" Аз съм апаш “
Когато направих първите си крачки на сцената, въобще не съм си представял, че ще управлявам един от театрите в България. Завърших Пловдивския университет, компетентност " Актьорство за трагичен спектакъл " при моите учители проф. Елисавета Сотирова и Виолета Гиндева (светла им памет) и, несъмнено, доцент Лео Капон. Университетът не разполагаше с кой знае каква база, да не кажа, че на моменти си беше напряко бедност. Но това не ни спря – водени от Лео, постигнахме толкоз доста за студенти! Това и до ден сегашен е един от най-хубавите ми интервали в живота.
Бяхме се събрали съидейници, хора, на които толкоз доста им харесваше да работят дружно, да основават, да творят, че нямаше значение дали репетираме на сцената на някой огромен спектакъл, на сцената на образователния спектакъл или на скамейка в парка – ние горяхме. Никога не сме си правили подправени илюзии, че захващайки се с тази (не мога да го нарека " работа " ) задача – да творим и да носим наслада на хората от сцената – ще ни трансформира в милионери. Защото ние бяхме!
Залата на образователния спектакъл беше претъпкана на всяко наше зрелище! Имахме цялата обич и поддръжка на публиката. Вярвахме и се надявахме, говорейки си за спектакъл сред две напитки, че един ден, когато приключим, ще отидем всички дружно в един спектакъл и нашата приказка ще продължи дружно! И какво да ви кажа – човек, когато желае нещо мощно, то се случва!
Седем души от нашия клас попаднахме в Хасково – казус! (Заедно с хора от класа на проф. Краси Спасов, само че това си е тяхната история ) И нашата приказка продължи! Няма да ви омръзвам с нашите занимателни истории, тъй като може би те в огромната си част са занимателни единствено за нас. Не ни интересуваше какъв брой получавахме – значимото за нас беше да вършим това, което обичаме!
Оттогава минаха 14 години, колкото и да не ми се има вяра. Групата ни пое по своя път, само че всички останахме вечно свързани с изкуството! Преди 10 години взех решението да поема администрацията на театъра в Хасково с една-единствена цел – да давам път и вяра на такива като нас.
Да се боря всички в гилдията, доколкото е допустимо, да работят и да стартират своя път в надалеч по-добри условия, в сравнение с когато ние стартирахме. Да работим крепко, да сътворяваме, да творим. Да се погрижа хората, които ме одобриха в този спектакъл – за жалост, огромна част от тях към този момент не са измежду нас – да живеят почтено с това, което вършат, а не да навеждат глава, когато споделят, че работят в спектакъл.
10 години. Това, че ми оредя косата, въобще не ме тормози – не се окайвам. За тези години създадохме толкоз хубави неща, че в случай че можех да предпочитам още веднъж, нямаше да предпочета косата си.
Създадохме и студентския сценичен фестивал " Сцена на края на града “ с идеалната цел да оказва помощ на завършващите студенти да се осъществят в специалността.
Заедно с шестима сътрудници – шефове на театри – учредихме и " Асоциация на работодателите в театралната област “, а след това се причислиха и други с една-единствена цел – да се борим точно за по-добрите условия на труд както за нас, работодателите, по този начин и за чиновниците. Заедно с тях непрекъснато се борим с неправдите в системата.
Миналата година участвахме в националния митинг с искане за нарастване на бюджета на МК. Не единствено това, само че и подкрепихме структурите си да стачкуват интензивно, осъзнавайки опцията институтите да пострадат финансово, в случай че работата им спре. Може да сме постигнали дребни победи или в очите на другите – никакви, само че не стопираме, стимулирани от въпроса, който можем да чуем след време от децата си: " Защо нищо не направихте? “
И внезапно виждам публикация в медиите: " Директори на театри крадат милиони. “ А в този момент де? Как да обясня на сина си? На чиновниците? На учителя си? На майка ми? Какво направихме ние?
Аз съм апаш! Никой рационален човек не би повярвал в противоположното! Няма значение какво съм направил или не съм направил – аз или моите сътрудници!
Довиждане! Всичко завърши!
Боли ме, гневен съм! Усещам гласовит пестник – ушите ми пищят чак! И се чудя, това би ли ме отказало?
Не! И за жалост, това ще ме направи още по-голям " апаш “! Ще открадна още от времето, отредено да съм със фамилията си, с цел да работя още по-усърдно, с цел да отмия този позор!
А за вас, господа и дами, нямащи позор да крадете очакванията на всички ни, съм безапелационен! Настоявам за тотална проверка на целия бранш театрални изкуства! Всеки, който си е разрешил да отнеме и грам от фантазиите ни, да понесе своето наказване. Както нееднократно съм упорствал, време е да се назоват нещата с същинските им имена, колкото и да е мъчно! "
" Аз съм апаш “
Когато направих първите си крачки на сцената, въобще не съм си представял, че ще управлявам един от театрите в България. Завърших Пловдивския университет, компетентност " Актьорство за трагичен спектакъл " при моите учители проф. Елисавета Сотирова и Виолета Гиндева (светла им памет) и, несъмнено, доцент Лео Капон. Университетът не разполагаше с кой знае каква база, да не кажа, че на моменти си беше напряко бедност. Но това не ни спря – водени от Лео, постигнахме толкоз доста за студенти! Това и до ден сегашен е един от най-хубавите ми интервали в живота.
Бяхме се събрали съидейници, хора, на които толкоз доста им харесваше да работят дружно, да основават, да творят, че нямаше значение дали репетираме на сцената на някой огромен спектакъл, на сцената на образователния спектакъл или на скамейка в парка – ние горяхме. Никога не сме си правили подправени илюзии, че захващайки се с тази (не мога да го нарека " работа " ) задача – да творим и да носим наслада на хората от сцената – ще ни трансформира в милионери. Защото ние бяхме!
Залата на образователния спектакъл беше претъпкана на всяко наше зрелище! Имахме цялата обич и поддръжка на публиката. Вярвахме и се надявахме, говорейки си за спектакъл сред две напитки, че един ден, когато приключим, ще отидем всички дружно в един спектакъл и нашата приказка ще продължи дружно! И какво да ви кажа – човек, когато желае нещо мощно, то се случва!
Седем души от нашия клас попаднахме в Хасково – казус! (Заедно с хора от класа на проф. Краси Спасов, само че това си е тяхната история ) И нашата приказка продължи! Няма да ви омръзвам с нашите занимателни истории, тъй като може би те в огромната си част са занимателни единствено за нас. Не ни интересуваше какъв брой получавахме – значимото за нас беше да вършим това, което обичаме!
Оттогава минаха 14 години, колкото и да не ми се има вяра. Групата ни пое по своя път, само че всички останахме вечно свързани с изкуството! Преди 10 години взех решението да поема администрацията на театъра в Хасково с една-единствена цел – да давам път и вяра на такива като нас.
Да се боря всички в гилдията, доколкото е допустимо, да работят и да стартират своя път в надалеч по-добри условия, в сравнение с когато ние стартирахме. Да работим крепко, да сътворяваме, да творим. Да се погрижа хората, които ме одобриха в този спектакъл – за жалост, огромна част от тях към този момент не са измежду нас – да живеят почтено с това, което вършат, а не да навеждат глава, когато споделят, че работят в спектакъл.
10 години. Това, че ми оредя косата, въобще не ме тормози – не се окайвам. За тези години създадохме толкоз хубави неща, че в случай че можех да предпочитам още веднъж, нямаше да предпочета косата си.
Създадохме и студентския сценичен фестивал " Сцена на края на града “ с идеалната цел да оказва помощ на завършващите студенти да се осъществят в специалността.
Заедно с шестима сътрудници – шефове на театри – учредихме и " Асоциация на работодателите в театралната област “, а след това се причислиха и други с една-единствена цел – да се борим точно за по-добрите условия на труд както за нас, работодателите, по този начин и за чиновниците. Заедно с тях непрекъснато се борим с неправдите в системата.
Миналата година участвахме в националния митинг с искане за нарастване на бюджета на МК. Не единствено това, само че и подкрепихме структурите си да стачкуват интензивно, осъзнавайки опцията институтите да пострадат финансово, в случай че работата им спре. Може да сме постигнали дребни победи или в очите на другите – никакви, само че не стопираме, стимулирани от въпроса, който можем да чуем след време от децата си: " Защо нищо не направихте? “
И внезапно виждам публикация в медиите: " Директори на театри крадат милиони. “ А в този момент де? Как да обясня на сина си? На чиновниците? На учителя си? На майка ми? Какво направихме ние?
Аз съм апаш! Никой рационален човек не би повярвал в противоположното! Няма значение какво съм направил или не съм направил – аз или моите сътрудници!
Довиждане! Всичко завърши!
Боли ме, гневен съм! Усещам гласовит пестник – ушите ми пищят чак! И се чудя, това би ли ме отказало?
Не! И за жалост, това ще ме направи още по-голям " апаш “! Ще открадна още от времето, отредено да съм със фамилията си, с цел да работя още по-усърдно, с цел да отмия този позор!
А за вас, господа и дами, нямащи позор да крадете очакванията на всички ни, съм безапелационен! Настоявам за тотална проверка на целия бранш театрални изкуства! Всеки, който си е разрешил да отнеме и грам от фантазиите ни, да понесе своето наказване. Както нееднократно съм упорствал, време е да се назоват нещата с същинските им имена, колкото и да е мъчно! "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ