Нина Найденова - скандалите и успехите ѝ по пътя от Пловдивската опера до НДК
Директорът на Държавна опера-Пловдив Нина Найденова влиза в Борда на шефовете на Националния замък на културата. След извоюван конкурс в Министерството на културата за външни членове на управителния орган на държавното сдружение с капитал от над 421 000 000 лева тя поема по нов път за изненада на мнозина, които наблюдават професионалния ѝ път.
Прочетете още
След 10 години отпред на музикалната институция под тепетата Найденова оставя трайна следа като един от най-успешните мениджъри у нас. Тя трансформира оперното изкуство в продаваем артикул и предизвика и неизкушените фенове да се редят на опашки за билети. Привлече забавни и световноизвестни режисьори, които показаха спектакли представление. Раздели публиката на такива, които са безрезервни фенове на новаторските планове, и на такива, които не ѝ простиха решението да трансформира оперното изкуство в развлечение за необятната аудитория.
При всички случаи Найденова направи по този начин, че за оперната и балетната натрупа от Пловдив се говореше с удивление поради необикновените спектакли, които показа в границите на фестивала Opera Open на Античния спектакъл. За феновете на концертната музика обаче остана горчивината, че от фамозния оркестър на маестро Добрин Петков и Георги Димитров са останали тъжни остатъци, подчинени на огромната машина, наречена опера.
Тя бе индивидът, който сътвори фестивала Opera Open. В рамките на плана се случиха спектакли като " Орфей и Евридика " и " Силата на ориста " на режисьора Стефано Пода, мултимедийния театър " Вратите на съня ", " Кармина Бурана ", " Тоска " на Урсула Хорнер, " Дон Жуан " на Мипал Знаниецки, състезанието " Гласът на Камен " в памет на Камен Чанев, " Ана Каренина " на хореографа Лео Муич, " Исус Христос Суперзвезда " и " Мария от Буенос Айрес " на Веселка Кунчева, " Милосърдието на Тит " на Вера Немирова, " Евита " на Нина Найденова и други
Найденова пое културната институция в миг, когато тя бе раздирана от кавги. Част от трупата обвиняваше предходното управление, че е загърбило оперното изкуство за сметка на симфоничните концерти. Оплакваха се и от това, че са принуждавани да продават билети за събития от програмата, а в случай че не съумеят, им се удържат пари от заплатите. На процедура креативният състав бе разграничен на две.
„ Со кротце, со богатство и с малко кютек ” Нина Найденова съумя да потуши напрежението или най-малко то да не е видно в общественото пространство.
Първият ѝ мандат бе белязан от скандал с непозволено регистрирани билети, които бяха субсидирани от страната. Тогава от Министерство на културата показаха, че става дума за непозволено усвоени от институцията 80 000 лева, само че в музикалните среди се говореше за много по-голяма сума.
Заради нарушаването от Инспектората на МК предложиха да бъде осъдена, само че Найденова отхвърли да има административни наказания по отношение на нея. Версията на администрацията на музикалната институция бе, че е станала неточност, а не нарочна операция.
Заради това Държавна опера-Пловдив попадна в листата на няколко културни институции, които Министерство на културата следеше особено.
Скандалът, който засегна цялата мрежа на театралните изкуства в България, докара до промени на методиката за финансиране. В последна сметка всичко отшумя и Найденова освен излезе от обстановка без репутационни вреди, само че и остана отпред на Държавна опера-Пловдив за още един мандат. Спечели го с огромния триумф на продукциите, които бяха част от програмата на фестивала Opera Open в няколко следващи години. Форумът се трансформира в една от визитките на Европейска столица на културата-Пловдив`2019.
Наред с художествено-творческата работа Найденова водеше и две борби, свързани с материалната база на Държавна опера-Пловдив. В нейния първи мандат контролните органи затвориха рисковата за актьори и аудитория Концертна зала. Тя стои под ключ към този момент повече от седем години, а на процедура и по документи е единственото седалище на музикалната институция.
Оттогава безусловно до преди дни казусът не бе решен. Беше определен реализатор в лицето на компания " Заечки " ЕООД. Последва обжалване на друга процедура – за избор на строителен контрол. В последна сметка с решение на Комисия за защита на конкуренцията ремонтните действия започнаха още преди комисията да се е произнесла по жалбата.
Много повече сила шефът на Държавната опера под тепетата влага в една много по-химерична цел – музикалната институция да има своя нова независима постройка. В тази ѝ задача я подпомагаше фондация „ Дом за Пловдивската опера ”.
Нещо повече – пред членовете на Експертния съвет по устройство на територията в Пловдив по време на представянето на план за постройка на Операта, Найденова съобщи: „ Ние сме тук и даваме вик за помощ. SOS, тъй като към този момент е ясно, че напълно скоро ще има промени, ще има закриване на театри. Системата е претрупана. И първо ще бъде закрита Държавна опера-Пловдив, тъй като ще се гледа официално – кой има база за естествена креативна активност ”.
Вероятно терзанията ѝ са основателни, тъй като е ясно, че в бранша на театралните изкуства в България следва да бъде изменена и потоците пари рано или късно ще секнат. А в такава обстановка ще паднат главите на всички, които не разполагат със лични подиуми, каквато е и Държавна опера-Пловдив.
Нина Найденова поема по нов професионален път без да види осъществена или най-малко обезпечена като реализация фантазията си Операта да има лична постройка. Дали след отдръпването ѝ градът и едноименната фондация „ Дом за Пловдивската опера ” ще продължат да акумулира задоволително сила в тази посока, следва да забележим.
Прочетете още
След 10 години отпред на музикалната институция под тепетата Найденова оставя трайна следа като един от най-успешните мениджъри у нас. Тя трансформира оперното изкуство в продаваем артикул и предизвика и неизкушените фенове да се редят на опашки за билети. Привлече забавни и световноизвестни режисьори, които показаха спектакли представление. Раздели публиката на такива, които са безрезервни фенове на новаторските планове, и на такива, които не ѝ простиха решението да трансформира оперното изкуство в развлечение за необятната аудитория.
При всички случаи Найденова направи по този начин, че за оперната и балетната натрупа от Пловдив се говореше с удивление поради необикновените спектакли, които показа в границите на фестивала Opera Open на Античния спектакъл. За феновете на концертната музика обаче остана горчивината, че от фамозния оркестър на маестро Добрин Петков и Георги Димитров са останали тъжни остатъци, подчинени на огромната машина, наречена опера.
Тя бе индивидът, който сътвори фестивала Opera Open. В рамките на плана се случиха спектакли като " Орфей и Евридика " и " Силата на ориста " на режисьора Стефано Пода, мултимедийния театър " Вратите на съня ", " Кармина Бурана ", " Тоска " на Урсула Хорнер, " Дон Жуан " на Мипал Знаниецки, състезанието " Гласът на Камен " в памет на Камен Чанев, " Ана Каренина " на хореографа Лео Муич, " Исус Христос Суперзвезда " и " Мария от Буенос Айрес " на Веселка Кунчева, " Милосърдието на Тит " на Вера Немирова, " Евита " на Нина Найденова и други
Найденова пое културната институция в миг, когато тя бе раздирана от кавги. Част от трупата обвиняваше предходното управление, че е загърбило оперното изкуство за сметка на симфоничните концерти. Оплакваха се и от това, че са принуждавани да продават билети за събития от програмата, а в случай че не съумеят, им се удържат пари от заплатите. На процедура креативният състав бе разграничен на две.
„ Со кротце, со богатство и с малко кютек ” Нина Найденова съумя да потуши напрежението или най-малко то да не е видно в общественото пространство.
Първият ѝ мандат бе белязан от скандал с непозволено регистрирани билети, които бяха субсидирани от страната. Тогава от Министерство на културата показаха, че става дума за непозволено усвоени от институцията 80 000 лева, само че в музикалните среди се говореше за много по-голяма сума.
Заради нарушаването от Инспектората на МК предложиха да бъде осъдена, само че Найденова отхвърли да има административни наказания по отношение на нея. Версията на администрацията на музикалната институция бе, че е станала неточност, а не нарочна операция.
Заради това Държавна опера-Пловдив попадна в листата на няколко културни институции, които Министерство на културата следеше особено.
Скандалът, който засегна цялата мрежа на театралните изкуства в България, докара до промени на методиката за финансиране. В последна сметка всичко отшумя и Найденова освен излезе от обстановка без репутационни вреди, само че и остана отпред на Държавна опера-Пловдив за още един мандат. Спечели го с огромния триумф на продукциите, които бяха част от програмата на фестивала Opera Open в няколко следващи години. Форумът се трансформира в една от визитките на Европейска столица на културата-Пловдив`2019.
Наред с художествено-творческата работа Найденова водеше и две борби, свързани с материалната база на Държавна опера-Пловдив. В нейния първи мандат контролните органи затвориха рисковата за актьори и аудитория Концертна зала. Тя стои под ключ към този момент повече от седем години, а на процедура и по документи е единственото седалище на музикалната институция.
Оттогава безусловно до преди дни казусът не бе решен. Беше определен реализатор в лицето на компания " Заечки " ЕООД. Последва обжалване на друга процедура – за избор на строителен контрол. В последна сметка с решение на Комисия за защита на конкуренцията ремонтните действия започнаха още преди комисията да се е произнесла по жалбата.
Много повече сила шефът на Държавната опера под тепетата влага в една много по-химерична цел – музикалната институция да има своя нова независима постройка. В тази ѝ задача я подпомагаше фондация „ Дом за Пловдивската опера ”.
Нещо повече – пред членовете на Експертния съвет по устройство на територията в Пловдив по време на представянето на план за постройка на Операта, Найденова съобщи: „ Ние сме тук и даваме вик за помощ. SOS, тъй като към този момент е ясно, че напълно скоро ще има промени, ще има закриване на театри. Системата е претрупана. И първо ще бъде закрита Държавна опера-Пловдив, тъй като ще се гледа официално – кой има база за естествена креативна активност ”.
Вероятно терзанията ѝ са основателни, тъй като е ясно, че в бранша на театралните изкуства в България следва да бъде изменена и потоците пари рано или късно ще секнат. А в такава обстановка ще паднат главите на всички, които не разполагат със лични подиуми, каквато е и Държавна опера-Пловдив.
Нина Найденова поема по нов професионален път без да види осъществена или най-малко обезпечена като реализация фантазията си Операта да има лична постройка. Дали след отдръпването ѝ градът и едноименната фондация „ Дом за Пловдивската опера ” ще продължат да акумулира задоволително сила в тази посока, следва да забележим.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ