Рискът за сблъсъка на Земята с астероида на „Деня на страшния съд“ се оказа 10 пъти по-голям
Динозаврите съвсем несъмнено са изчезнали преди към 66 милиона години, неспособни да преживеят климатичните промени, откакто 10-километров метеорит се е сблъскал със Земята, както ни припомня кратерът на мястото на днешния полуостров Юкатан. Считаше се, че такива извънредно рискови от позиция на следствията километрични метеорити падат много рядко – почти един път на 600 хиляди години. Сега учените са на мнение, че тези събития могат да бъдат доста по-чести, което е тревожно.
Можем да предвиждаме конфликта на Земята с рисков метеорит, като учим кратерите от далечното минало на нашата планета. За страдание на учените, тектониката, ерозията и метеорологичните феномени унищожават доказателствата за предишните галактически произшествия. Въпреки това инструментите на учените стават все по-чувствителни, а техниките за разбор на данните – все по-усъвършенствани. Най-новите сателитни изображения на земната повърхнина, направени в няколко диапазона по едно и също време разкриват елементи, които до момента не са били забелязвани. Тази нова технология се оказа доста потребна при разбора и оценката на ударните кратери на Земята.
Така да вземем за пример на извършената неотдавна конференция за лунни и планетарни науки-2003 Джеймс Гарвин, водещият академик в Центъра за галактически полети „ Годард “ на НАСА заяви, че най-вероятно сме интерпретирали неправилно следите от някои от най-сериозните конфликти с метеорити, случили се през изтеклите милиони години. Това значи, че общоприетите статистически данни за честотата на конфликта с тези рискови небесни тела са неправилни и, за жалост, не са в наша изгода.
Екипът на Гарвин е проучил няколко ударни кратера, които към този момент са били оценени преди този момент. Ако новите данните се окажат правилни, което в този момент деликатно се ревизира, километричните метеорити удрят Земята почти на всеки няколко десетки хиляди години, а не на всеки 600 000-700 000 години, както до момента науката считаше.
По-специално бяха прегледани изображенията на региона към ударния кратер Жаманшин в Казахстан. Преди това се считаше, че Жаманшинската впадина се е образувала след удар на астероид с размери 200-400 м, настъпил преди към 90 000 години. Събитието е оставило след себе си хлътналост с диаметър към 14 км и е имало капацитета да провокира резултата на „ нуклеарната зима “. Новите данни разкриха и тънки концентрични пръстени от канара от кратера с диаметър към 30 км (показани по-долу), което допуска конфликт с небесно тяло с диаметър над 1 км и доста по-сериозни последствия за Земята от типичната нуклеарна зима.
Екипът преизчисли и размера на останалите три кратера и също по този начин откри индикации, че те в действителност може да са били два или три пъти по-големи, в сравнение с се считаше до момента. С други думи, метеоритите с диаметър над един километър може да са се сблъсквали със Земята на всеки няколко десетки хиляди години, или 10 пъти по-често, в сравнение с науката считаше до момента. Засега това е нова догадка. Тя към момента следва да бъде доказана или опровергана от други групи откриватели.
„ Всичко, което би трябвало да създадем, е да следим пространството към Земята и да се надяваме, че в случай че на хоризонта се появи „ метеорит на Страшния съд “, до тогава ще разполагаме с принадлежности, с цел да се предпазим от удар с него “ – е мнението на екипа на Гарвин.
